Една трета от населението яде и насекоми

Те имат повече протеини и по-малко мазнини, но въпреки това не бива да се използват без да са информирани хората, казва проф. Павлина Долашка

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Преди 3 години започна усилено да се говори за употребата на инсектициди и по-специално за брашнения червей, който е ларва на брашнения бръмбар. Проведени са серия от изследвания, които доказват безопасността на този вид инсектициди и вече може да се класифицира като „нова храна".

Според Организацията на обединените нации по храните, една трета от населението или около 2 млрд. души на света вече използват насекоми редовно в ежедневната си диета. В тази група са включени и елитни спортисти, тъй като насекомите имат толкова протеини, колкото и животинското месо.

- За кои насекоми важи тази опция към момента?

- Домашен щурец, прелетен скакалец и малък брашнен бръмбар.

- Защо според вас, се прибегна до това решение, храните са бедни на протеини или друга причина?

- През последното десетилетие потенциалът на ядливите насекоми като нова съставка в продукти с висока добавена стойност е изследван, за да се намерят алтернативи на конвенционалните източници на протеини, които са скъпи, прекомерно експлоатирани и вредни за околната среда. Научните изследвания показват, че насекомите са богат източник на аминокиселини, протеини, фибри, витамини и минерали, мазнини, фибри, витамин Б12, повече желязо от спанака и повече калций от млякото. Протеините, които се намират в насекомите, са пълноценни и съдържат всички необходими аминокиселини за човешкото тяло. По тази причина, насекомите се считат за важен източник на протеини, особено за хора, които следват веганска или вегетарианска диета. Те са подходяща храна за хора, които не одобряват убиването на животни за храна. Насекомите не усещат болка, каквато усещат гръбначните животни. Друго предимство е, че скакалците са лакоми и ядат зърнени култури, зеленчуци, дори цели пасбища, особено ако са на рояк. Това ги прави доста опасен вредител, защото имат възможност да унищожат големи площи с посеви.

- Има ли вече храни с насекоми, например брашна у нас?

- За момента одобрени за консумация са видовете: брашнен червей, ларвата на брашнения бръмбар, домашен щурец, прелетен скакалец. Разрешена е консумацията им под формата на брашно, замразени или изсушени. Разработват се различни брашна от насекоми, като могат да се добавят в хляб, тестени смеси, заместители на млечни продукти. Това ще направи храните по-евтини.

- Кога да ги очакваме тези храни и дали можем да ги забраним в България и от кого зависи това?

- Предлага се брашно от бръмбари и скакалци. Защо да ги забраняват в България? Ако има хора, които искат да ги използват за храна, това не е проблем.

- Какви са ползите и рисковете от консумацията им?

- Например, червеите са известни като източник на протеини и съдържат до 80% протеини. 100 грама мравки осигуряват 77% протеин, точно като осите. Хлебарките съдържат около 60-70% протеини, което ги прави един от най-богатите източници на протеини сред насекомите. Протеините в хлебарките съдържат всички основни аминокиселини, които са необходими за човешкото тяло. Щурците съдържат повече протеини на грам от говеждото месо, а брашнените червеи имат повече желязо от говеждото месо. 100 гр брашно от щурци съдържа 68 гр протеин – над двойно повече в сравнение с пилешкото, което в 100 гр месо има едва 28 гр протеин. Брашненият бръмбар, подобно на брашнения червей, ни осигурява до 66% протеин. Вече се предлагат протеинови прахове на базата на насекоми. Те очевидно не са веган варианти, тъй като насекомите се броят за животни. Съдържанието на желязо в насекомите може да бъде от особено значение за справяне с дефицита на желязо в региони с повишена хранителна несигурност. Протеините от насекоми имат много благоприятни качества, като висока хранителна стойност и смилаемост. Освен те са средно по-смилаеми (76–98%)от протеините на растителна основа, като фъстъци и леща (52%) и само малко по-малко смилаеми от животински протеини, като говеждо и яйчен белтък (100%).

- Има ли опасност от алергии?

- Резултатите от прегледаните проучвания допринасят за нашето разбиране за хранителните и здравни последици от консумацията на протеини от насекоми. Има редица опасности от алергии, които може да се отключат, както и автоимунни заболявания. Нашата имунна система може да отговори със свръхреакция към някои от новите компонентни в насекомите. Трябвало да мине дълъг период и човешкият организъм да синтезира специални ензими, които да разграждат тези протеини.

- Ако тази тенденция навлезе по-сериозно, смятате ли, че е удачно да останат и храни, които не съдържат насекоми?

- Смятам, че такава опасност няма. Всички храни ще бъдат използвани от хората – и с насекоми и без насекоми.

- Промяната на климата става все по-сериозен глобален проблем, как се отразява тя на снабдяването с храна, на храненето и какви рискове съществуват за в бъдеще?

- Увеличеното население води до по-високото търсене на храни, което оказват влияние върху растежа на земеделието и добитъка. Прогнозира се потреблението на месо от добитък да се увеличи с около 173% до 2050 г. Това води до обезлесяването на много гори, повишаване на потреблението на вода и увеличаване на емисиите на парникови газове. Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно. Протеините на животинска основа, главно млечни и яйчни са силно изследвани в продължение на много десетилетия. Доказани и устойчиви източници на храна включват - зеленчуци (напр. пшеница, чиа, моринга, боб, леща), микроорганизми (напр. гъбички и микроводорасли) и насекоми. През последните години продуктите на растителна основа придобиха голяма популярност главно поради нарастващия интерес на потребителите към по-екологична диета. Соевите протеини са отличен пример за продукти на растителна основа, които се използват за производството на симулирани меса. Въпреки това е установено, че протеините от растения нямат определени незаменими аминокиселини, главно левцин, метионин и лизин, също така показват по-малка смилаемост в сравнение с протеините на животинска основа, което налага комбинирането на различни източници на растителна основа за получаване на пълноценна и питателна диета. Друг проблем е, че много от почвите и водите съдържат тежките метали, като кадмий, живак, олово и арсен, както и натрупаните замърсители от околната среда, като хормони и пестициди.

- България рискова зона ли е?

- По отношение на климата България е оазис за живеене. Ние имаме най-хубавият климат –тази зеленина, въздух и простор. Особено курортите ни Сандански и Велинград, а и морето за много голяма част от страдащите от различни заболявания е изключително благоприятно. Тук е може би най-хубавото място и го казвам като човек, който доста е пътувал. Трябва да си пазим природата, за да сме здрави. Иначе България е прекрасно място за насекомите – има прекрасна растителна фауна, вода и всичко, което е нужно за насекомите.

- Друг задълбочаващ проблем е затлъстяването и наднорменото тегло. Извън т.н. джънк-фунд, има ли нещо, което не е наред в базовите храни и какво е то?

- Всички знаем, че джънк-фуд храните имат отрицателен ефект. Проблемът на месото, което консумираме са мазнините. Ние консумираме много пържени храни с овкусители и т.н. Докато насекомите са продукти с ниско съдържание на мазнини. Отглеждането на животни и растения включва използване на различни торове при растенията и добавки към фуражите за животните. Те се натрупват в храната и се поглъщат от хората. Трябва да търсим чиста храна. При отглеждането на насекомите не се използват толкова много допълнителни вещества и се очаква да имат повече протеини и без мазнини. Въпреки това, консумирането на насекоми е въпрос на избор и не трябва да се влагат в храни без да са информирани хората. Смятам, че доста бавно хората ще включат насекоми в храната си.