Интервю

Касата още не е изпълнила решението на КС

27-05-2024 06:30
Дейността на болниците за месец април отново е фактурирана до прогнозните бюджети, казва д-р Васислав Петров Касата още не е изпълнила решението на КС
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Решението на КС за отмяна на лимитите на болниците е в сила, което налага нов подход за контрол от страна на НЗОК. Фондът иска да коригира цените на КП, ако има опасност от преразход на годишния бюджет. Съгласно ли е с това Сдружението на областните болници, попитахме д-р Васислав Петров. Той е негов председател и директор на МБАЛ-Сливен
- Д-р Петров, Конституционния съд отмени лимитите, но НЗОК обмисля вариант цените на КП да бъдат коригирани, ако се стигне до риск от преразход на бюджета за годината. Как ще коментирате това предложение, бихте ли го приели?

- След като Конституционният съд премахна лимитите смятам, че касата трябва да изчака известно време, за да се види какво в действителност ще заработят болниците. По указания от НЗОК дейността на болничните лечебни заведения за месец април отново е фактурирана до прогнозните бюджети, тоест касата все още не е изпълнила решението на съда. Ако Надзорният съвет не реши нещо друго, болниците ще получат отново сумите, според лимитите, които касата беше определила преди решението на съда. Аз смятам, че моментът не е време за нагнетяване на напрежение. Нека изчакаме, да разберем какво ще стане по-нататък. Първо НЗОК трябва да започне да плаща всички дейности, които лечебните заведения изработват, а след това ще видим, каква ще бъде заработката за първите шест месеца на годината и докъде ще стигнем с бюджетите без регулация. Може да се окаже, че през летния период те ще бъдат в почти същите граници, каквито е предвидила тя в своя бюджет.

- Вие какво бихте предложили срещу намаляването на КП при опасност от преизпълнение на бюджета?

- Аз лично не бих предложил регулация, а засилен контрол. Има ли го, ще стане съвсем видно, кои болници в момента правят дейност, която самите те не могат да извършат, но я отчитат само на „хартия". Това ще стане ясно на касата още щом види изпълнението на заетостта на леглата и заработка в съответните лечебни заведения. Там, където действително се забелязва много голямо увеличение , тя наистина трябва да направи една много подробна проверка, за да се знае как точно се получава това нещо. Не трябва да се вземат решения за намаляване на цени, след като такъв контрол не е проведен. В една болница, която досега е правила дейност за 100 000 лв., но започва да отчита изведнъж дейност за 200 000 лв. веднага трябва да се провери верността на тези резултати. Не е възможно това да се получи за кратко време, след като години наред е заработвала по-малки суми. Това означава, че тук има нещо нередно. НЗОК много добре знае как да направи проверка на лечебни заведения, които имат подобни рязко увеличени заработки. Такава е идеята ми за подобряване на контрола.

- Предстои договарянето на новия Колективен трудов договор (КТД), като в него синдикатите залагат увеличение на заплатите с поне 20 % спрямо тези в сегашния. Изпълнени ли са те, като цяло, към момента?

- Последното увеличение на цените на КП влезе в сила от 1 март. Почти всички областни болници постигнаха увеличението на заплатите към дотогава действащият КТД. Сега при идеите на синдикатите за повишаване с 20-30% това не е възможно към днешна дата. Не мога да си обясня защо се настоява за нещо, което е неизпълнило. Вероятно всеки се опитва да обещава неща, използвайки предизборната ситуация, да покаже колко сме добри и как даваме много пари. Министерството на здравеопазването може да покаже на синдикатите какви са финансовите параметри и балансите на търговските дружества, за да разберат те какви са възможностите им. Средното увеличение на КП за областните болници беше между 9 и 11 на сто. Всички пари, които ние заработихме допълнително, дадохме за увеличение точно на заплатите на персонала, за да достигнем старото КТД. Проектът на бъдещия КТД с така заложените високи параметри, ние не можем да изпълним. Това би довело много бързо до декапитализирането на болниците, тъй като по сега действащия НРД, ако не изпълним колективния трудов договор, търпим санкции от касата. За да не ги понесем, ние бихме могли да вдигнем заплатите, но след няколко месеца самото МЗ ще види, как една след друга болниците започват да фалират. В момента не бива да се взимат резки и прибързани решения. Призовавам и политиците, и синдикатите да не бързат, за да не се стигне до взривяване на системата, както стана през 2022 г., когато имаше напрежение и протести в лечебните заведения. Факт е, че средствата, които касата плаща по КП не могат да стигнат за толкова високо увеличение на заплати, каквито са заложени в проекта на предстоящия КТД.

- Откъде, според Вас, идва феноменът да се залагат заплати, които на практика лечебните заведения не могат да постигнат?

- Работата на синдикатите е да искат да договорят максимално високи възнаграждения за своите членове. Логиката им е, че както се е увеличила минималната работна заплата през последните три години с такива проценти да се повишат и стойностите на възнагражденията в КТД. Нещата обаче не са съпоставими. В бюджета на НЗОК не са заложени такъв ръст за увеличение на КП. Няма ръководство на болница, което не иска да даде по-големи възнаграждения на персонала. Ако се прегледат финансовите показатели на държавните лечебни заведения, ще се види, колко се работи в тази посока. Няма нито едно от тях, което да дава под 60 на сто точно за работни заплати, а някои и над 70% от приходите си. Аз смятам, че към момента сме постигнали оптимума и няма смисъл някой да залага отново нереални стойности, както беше преди две години, които ние дълго време не можехме да достигнем. Без емоции трябва да се проверят възможностите, кой какво получава чрез финансиране по клинични пътеки. След това, много внимателно да се прецени дали и как да се налагат нови стойности в КТД.

- Промяна в наредбата за ТЕЛК изисква комисиите в държавните и общинските болници да бъдат увеличени и да станат общо 150. Има ли вече сформирана втора комисия при вас и назначени ли са в състава й и началници на отделения? Забавят ли се решенията, има ли трудности в областните болници?

- Изпълняваме наредбата. Имаме сформирана и втора комисия. Както знам, останалите областни болници също се съобразяват с изискването. Вече всички началници на отделения трябва да участват в тях – нещо, което за мен е неразумно. Напълно безмисено е те да бъдат ангажирани и с тази дейност. Както казах, вече разкрихме допълнителни ТЕЛК, но те не са равностойни на работещите досега. Хората в тях нямат опит и тепърва ще имат нужда от продължително обучение. Достатъчно е в дадена комисия да има по трима човека, но те да знаят и да работят ефективно. Големия брой на лекари в ТЕЛК не гарантира по-добра експертиза. Тази дейност сега е нова за повечето колеги в новите ТЕЛК и всички се притесняват да не допускат грешки и да ощетят пациента или държавата. За своите грешки те носят финансова и наказателна отговорност.

- Как оценявате факта, че в 6-милионна България има 360 болници? Докъде ще стигнем при този им брой?

- Този въпрос е болен не отсега, а от много време. Продължавам да твърдя, че трябва да се вземе политическо, консенсусно решение и от управляващи, и от опозиция, за развитето на болничния сектор в България. Минахме през много министри на здравеопазването с различно виждане по този въпрос. Трябва да имаме национална стратегия. Не бива да се оставя всеки инвеститор сам да решава, колко лечебни заведения да има и къде да ги открива.

- Защо все не се стига до такова политическо решение?

- Ние сме директори на болници и лекари. На този въпрос трябва да отговорят политиците.

- Защо, според Вас, бе допуснато това в България при положение, че все се говори за Национална здравна карта и нейната задължителност? Защо нещата у нас не се случват в правилната, в работещата посока?

- Точно защото няма политическа воля. Нещата се решават на парче. Затова е така. Ясно е, че всяко правителство което наложи задължителна Здравна карта ще понесе негативи. Най-после трябва да се съберат всички политически парии и да постигнат консенсус в каква посока ще се развива здравеопазването в страната. Освен това, да се очертае периодът, например, за десет - двадесет години какво ще се направи, какво ще следва после и така нататък. Така, който и да дойде на власт, няма да може да променя една такава стратегия.

- Защо толкова години се говори за дефицит на кадри, а не се предприемат работещи мерки?

- Дефицитът на кадри е свързан с всичко казано дотук. Спорезд мен, те не са чак толкова голям дефицит и не биха били, ако нямахме 360 болници. Ако лечебните заведения бяха 100, със сигурност те щяха да бъдат достатъчно и нямаше да говирим постоянно, че има недостиг. При така направеното разпределение, нещата стигнаха дотам, че да няма лекари и особено медицински сестри в достатъчна степен. Те са малко и ще продължават да намаляват по естествени и закономерни причини съобразно възрастта на персонала, от който всяка година отпадат хора, които се пенсионират. Ако ние продължаваме с така установилия се вече „модел" у нас и не бъдат взети мерки, наистина не знам, какво ни чака занапред. Смятам, че с липсващите мерки сме закъснели вече с поне пет години. Трябва да се мисли как да произведем млади кадри и най-вече как да накараме хората, особено медицинските сестри, акушерките и лаборантките, да заемат свободните работни места. Тази професия стана непривлекателна не само по отношение на заплащането, но и заради многото работа, нощните дежурства и 24-часовото разположение, отношението на обществото към медиците. Младите хора напускат и не искат да работят по този начин. Ние трябва да направим така, че тези професии да станат привлекателни. Това също трябва да бъде решено консенсусно и на политическо ниво. Дали ще им се дават по-големи заплати, държавни стипендии или ще се намери начин те да остават в България след завършването са все неща, които не друг, а точно политиците трябва да решат.

Как да видим здравното си досие

Как да видим здравното си досие

В него може да се влезе с електронен подпис, ПИК на НАП или с уникален код за достъп, припомнят от НЗОК
Парламентът ще е с 25 комисии

Парламентът ще е с 25 комисии

Една от тях ще е здравната, независимите депутати няма да могат да сформират свои парламентарни групи
БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

БСП внесе проект райския газ да стане наркотик

Той бе обещан вчера, днес е депозиран, подкрепен е и от независимия депутат Калоян Методиев

България е първенец по легла в ЕС

България е първенец по легла в ЕС

За втора поредна година страната ни изпреварва дори Германия с феноменалната бройка от 823 на 100 000 души, в същото време половината седят празни
ББР с кредити за публични болници

ББР с кредити за публични болници

Условията са различни в зависимост вида на искането и състоянието на лечебното заведение
Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Новият шеф на УСБАЛО вече е факт

Както вече clinica писа, на мястото на д-р Владимир Даскалов застъпва д-р Димитър Димитров
Нужен е по-строг контрол на райския газ

Нужен е по-строг контрол на райския газ

От МЗ предлагат той да влезе в списък с опасни вещества, а от МВР - с наркотичните, за да се контролира по-ефективно
НЗОК ще обжалва определението за лимитите

НЗОК ще обжалва определението за лимитите

Това съобщиха от здравния фонд днес, не е ясно обаче какво ще реши ВАС
Първо анализ на болниците - после пари

Първо анализ на болниците - после пари

Новият парламент вече е факт, може би ще има и ново правителство. Какви са очакванията на малките общински болници, попитахме Илиян Венков, управител на МБАЛ – Свищов.
Искаме промяна на здравната система

Искаме промяна на здравната система

Броят на медицинските сестри е критично нисък, а от него зависи безопасността на пациента и смъртността в болниците, казва Милка Василева
1 2 3 4 5 ... 567 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво свърши служебния кабинет в здравеопазването?

Юли 2024 Предишен Следващ