Палиативни грижи в хроничен дефицит

40 милиона имат нужда на година, едва 14% ги получават, отчитат от СЗО

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Около 40 милиона души всяка година се нуждаят от палиативн грижи, помощ обаче получават едва 14% от тях. Това показват проучванията на Световната здравна организация (СЗО). Основните причини не са финансовите бариери, а липсата на разбиране по тази тема сред политиците и обществото, смятат експертите.

Близо 80% от хората, които се нуждаят от палиативни грижи живеят в държави с ниски или средни доходи, каквато е и нашата. Най-лош е достпът до подобен тип услуги за децата. 98% от малчуганите, които имат необходимост от тези услуги, не ги получават. Една от причините за това е, че над половината от тях живеят в Африка.

Според проучванията на СЗО от 234 държави едва 20 

са интегрирали добре в социалните си системи палиативните грижи. Това означава, че те се прилагат задоволитено едва в 10% от страните. 42% от държавите изобщо не са имали изградени структури за палиативни грижи, а в останалите 32% те са срещани в изолирани случаи. Аналогично е състоянието с осигуряването на обезболяваща терапия за хората в крайна нужда. В над 121 държави облекчаването на страданията с опиоидни медикаменти е незадоволително. Напрактика 83% от хората по света живеят в региони, където нямат достъп до таква терапия, показват анализите на СЗО.

В същото време палиативните грижи са нужни на пациенти с различни заболявания. Най-голям дял от тях заемат хората със сърдечносъдови проблеми – 38.5%, и с рак – 34%. На следващо място се нареждат пациентите с хронични респираторни проблеми – 10.3%, СПИН – 5.7%, и диабет – 4.6%. До нуждата от палиативни грижи могат да доведат и много други болести като бъбречната или чернордробната недостатъчност, ревматоидният артрит, неврологичните заболявания, като деменцията и Паркинсона, множетсвената склероза.

Болката е един от най-сериозните и чести симптоми при хората,

които се нуждаят от палиативни грижи. Затова терапията с опиоидни аналгетици е ключова. Около 80% от пациентите със СПИН или рак и близо 67% от тези със сърдечносъдови проблеми или хронична обструктивна белодробна недостатъчност изпитват непоносима болка в края на своя живот, отичтат от СЗО. Облекчаването й е задължително етично условие, за да се облекчи страданието на тези хора и да се запази достойнството им, категорични са експертите. Но много от тях не го получават.

Причините за ограничения достъп до палиативни грижи в света са различни и не са свързани с финансовите бариери. Осигуряването на добро здравеопазване е изключително скъпо за всяка страна, но това е така заради нуждата от активно лечение. Само тази част от него изисква милиарди за покриване на разходите за лекарства, медицински изделия и апаратура, както и за лекарски заплати. На фона на тези харчове нуждите от финанси за профилактика и палиативни грижи са нищожни. Точно тези две сфери обаче обикновено се подценяват и то не само в България, а по целия свят.

Липсата на разбиране сред политиците и обществото 

за нуждата от облекчаването на страданието и осигуряването на достойна смърт е сред водещите причини за изключването на палиативните грижи от здравеопазването. Сред другите са непознаването на темата - често се смята, че нужда от подобни услуги имат само онкологично болните хора, както и че те трябва да се осигурят за последните една-две седмици от живота им, казват експертите на СЗО. Не малък проблем е и подценяването на обучението и подготовката на кадри за тази дейност, както и заблудата, че използването на опиоидни аналгетици може да повиши злоупотребите с тези медикаменти.

Всяка държава обаче трябва да включи палиативните грижи в здравната си система и да ги развива, категорични са от СЗО. Това включва обезпечаването ан финансирането им, подготовката на нужните кадри, както и обезпечаването на обезболяващи лекарства. Според експертите тези услуги са толкова по-ефикасни, колкото по-рано започнат да се предоставят на пациентите. По този начин те не само подобряват качеството на живот на хората, но и предотвратяват ненужни хоспитализации, тъй като при влошаване на състоянието им сега тези хора търсят помощ в болниците за активно лечение.
Палиативните грижи трябва да бъдат достъпни за всички нуждаещи се без оглед на социалното им положение и заболяване, допълват от СЗО. Според експертите осигуряването на палиативни грижи в специални заведения е само една част от цялата организация на тази система. Те обаче трябва да бъдат налични и в извънболничната помощ, и дори в домовете на болните хора, като в подсигуряването им участват и доброволци.