Интервю

ЕС предстои да реши колко ще се меси в здравните системи

10-08-2017 11:48
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
ЕС предстои да реши колко ще се меси в здравните системиФранция, Италия и Испания са с най-големи шансове за ЕМА, но е важно, че участваме, казва Андрей Ковачев

Битката за ЕМА е в разгара си, а само след броени месеци България поема председателстването на ЕС. Имаме ли шансове да станем новия домакин на агенцията, какви ще са приоритетите на ЕС в здравеопазването, доколко Брекзит засяга и тази система, попитахме д-р Андрей Ковачев. Той е евродепутат от ГЕРБ и един от учредителите на ПАКТ - Eвропейско партньорство за достъпно здравеоппазване.

- Д-р Ковачев, какви са актуалните въпроси, които седят пред Европейския парламент и ЕК в сферата на здравеопазването?

- Те са свързани с дебата за бъдещето на ЕС и сценариите, които Жан-Клод Юнкер представи, а именно – доколко ще се избере един по-интегриран ЕС, където и здравеопазването да бъде част от общите европейски политикиили бъдещето да бъде концентрирано само в някои аспекти, а другите политики да бъдат национален приоритет на страните членки. През септември предстои да се представят профили на здравеопазването по държави в рамките на инициативата „Състояние на здравеопазването в ЕС" която ЕК започна миналата година. Тези профили ще ни позволят да видим кои са общите предизвикателства пред държавите членки, където има потенциал за обмяна на опит и действията на европейско ниво ще са с добавена стойност. Според мен темата за достъпа е един такъв хоризонтален проблем, който е и една от основните причини за съществуващите големи здравни неравенства.

- Какви са нагласите сред държавите – доколко здравеопазването да бъде приоритет на обща политика или само на национална?

- И сега здравеопазването е част от Европейския семестър, но има страни-членки, които не гледат с добро око на това. Приемат препоръките като намеса в политика, която е национална отговорност. Но имаме и много добри примери за това как ЕС може да има принадена стойност за създаването на по-добро и модерно здравеопазване. Такъв пример е ЕМА, където централизирано се дават разрешения за употреба на лекарства, също така директивите за свободно движение на пациенти и за стандартизиране на правилата за клиничните проучвания. Надявам се в бъдеще да се намали дублирането на много функции и при извършването на оценките на здравните технологии (ОЗТ) и те да станат централизирани. Но доколко искат страните-членки още по-сериозен ангажимент в сферата на здравеопазването, не е даден окончателен отговор. Страните, които са донори в бюджета на ЕС не желаят по-силно обвързване, защото се притесняват, че ще трябва да дават още повече средства. Затова те са на мнение, че всяка държава сама трябва да решава и организира здравната си система. От друга страна много трудно може да се обясни как така ЕС има по-голям ангажимент към здравето на селскостопанските животни, а не към това на хората. Но, знаейки историята на ЕС, може да си отговори на този въпрос. Чрезинициираната от мен неформална група от евродепутати ще лобираме да има повече общи политики, намаляване на двойната и тройна работа, обмяна на добри практики по отношение на социално значимите заболявания, като сърденосъдовите, онкологичните, инфекциозните.

Ресорната комисия по околна среда и обществено здраве, на която съм член, гласува незаконодателен доклад за осигуряване на по-добър достъп до лечение

- Темите за доплащането и цените на медицинските изделия няма ли да са част от тези общи политики?

- Ние обсъждаме тези теми, но те са от компетенцията на Съвета и всяка държава. ЕП трудно може да се намеси, знаете, че имаше идея за рефериране на цените на лекарствата на регионално ниво между страни с идентичен БВП и стандарт на живот, за да може те да се отнасят за пациенти с подобно социално ниво. Мисля, че това е по-добрият вариант, докато нашият стандарт достигне средноеврпейския. За медицинските изделия още няма такива инициативи, но е възможно и там да се създадат референтни цени. Въпросът е, че подобни промени изискват време за приемането им. Доплащането и цените на медицинските изделия са едни от основните бариери пред достъпа на пациентите до лечение. Нашите усилия в Европейския парламент да поставим темата за достъпа на дневния ред на европейските институции не останаха напразни. По-рано тази година ресорната комисия по околна среда и обществено здраве, на която съм член, гласува незаконодателен доклад с предложения за осигуряване на по-добър достъп на европейските граждани до лечение. В текста залегнаха много мои предложения, например Европейската комисия да анализира причините за недостиг на някои лекарства и да обърне особено внимание на въздействието на паралелната търговия на лекарствени продукти и адекватността на европейската законодателна рамка в тази сфера, да бъде установен механизъм, чрез който ежегодно да може да бъде докладван недостигът на лекарства и т.н.

- Как ще се отразят резултатите от Брекзит върху здравния сектор?

- Две са посоките – едната е фактът, че ЕМА ще трябва да си намери нов дом, а другата е дупката в бюджетана ЕС, която се равнява на 12-18 млрд. евро на година след напускането на Великобритания. Трябва да се намерят начини този недостиг да се компенсира, да се види от какво ще се съкратят разходи. И в сценаритте за бъдещето на ЕС какво място ще заема здравеопазването. Така че, отражението на Брекзит върху него ще е индиректно и ще се изразява в промените около ЕМА и бюджета на ЕС.

- Какви са шансовете на България да стане новия домакин на ЕМА?

- Хубаво е, че България заявява и тропа по масата, че е справедливо да има европейска агенция. Доколко ще успеем да мотивираме Съвета и да спечелим ЕМА не знам, защото имаме сериозна конкуренция, но е важно, че сме в играта.

- Защо е важно, че участваме, скоро ще има ли релокация на други европейски агенции?

- Защото така показваме, че е нужно да има агенция и у нас. Може да не е свързана с преместване, а със създаване на нова - например за оценка на здравните технологии. И тя да бъде в София, защото е абсолютно несправедливо само няколко държави да нямат европейски агенции. Сред тях са България, Румъния, Хърватска, Кипър и Словакия.

- Има ли държави с повече от една европейски структури?

- Да, има такива и е странно, че желаят още и още европейски структури. Например ЕП е в Страсбург, а Франция е сред най-сериозните претенденти за ЕМА.

Отражението на Брекзит върху здравеопазването ще е индиректно. То ще се изразява в промените около ЕМА и бюджета на ЕС, където се оформя дупка от 12-18 млрд. евро

- Тя ли е най-вероятният нов домакин на ЕМА?

- И Франция, и Испания с Брселона, и Италия с Милано имат най-големи шансове, защото са най-добре подготвени.

- А Германия?

- Мисля, че тя играе за ЕМА само заради участието, а повече се интересува от агенцията за банковия надзор.

- Защо кандидатите за ЕМА са 19, а за финансовата много по-малко - 8?

- Защото ЕМА е една от най-големите агенции на ЕС с над 300 милиона евро бюджет на година и с много сериозна дейност по одобряване на новите лекарства. Затова е и най-желаната.

- Какво да очакваме по време ма българското председателстване на ЕС?

- Надявам се, че по време на българското председателстване на ЕС ще се състои една конференция по здравните въпроси, подобна на тази във Вилнюс и Рига, на която да се очертаят вижданията на ЕС за здравеопазването – дали искаме да се направи повече, по-малко или нищо, доколко интегрирани политики искаме да има в тази сфера. Да се вземе решение дали ще инвестираме повече в стандартизиране, в добри пракитики или всеки сам ще открива топлата вода. Определено има желание за провеждането й от страна на здравната комсия и здравния министър.

- Каква ще бъде позицията на България по тези въпроси?

- Мисля, че по отношение на стандартизирането на практики и към обмяната на информация сме положително настроени. Що се отнася до препоръките на ЕК от семестъра, е по-сложно. У нас отдавна се правят промени за постигането на повече ефективност, но ние като пациенти не сме сигурни, че те са най-правилните. Затова остават отворени въпросите как да се справим с течовете на касата, с многото болници, които не винаги са ефективни. Но и има нужда от смелост да кажеш, че няма нужда от неефективни болници. Една сграда, която е строена преди 50 години и е изключително занемарена е по-добре да се замени с нова, отколкото да се кърпи на парче. За съжаление на много места има сгради от преди Балканската война, които трябва да се кърпят на парче. По-добре е да се построят нови.



Работодателите искат сайт за кандидатурата ни за ЕМА

Работодателите искат сайт за кандидатурата ни за ЕМА

Имиджът на страната ни страда, защото не може да популяризира кандидатурата си, алармират от БСК
Борбата за ЕМА ще е доста сериозна

Борбата за ЕМА ще е доста сериозна

Дивидент ще е самото участие на България, казва проф. Татяна Бенишева
Шансовете ни за ЕМА са 50:50

Шансовете ни за ЕМА са 50:50

Оттук напред всички трябва да си свършим добре работата, казва проф. Илко Гетов
19 държави поискаха ЕМА

19 държави поискаха ЕМА

Само осем са желаещите са финансовата агнеция на ЕС

И България ще се бори за ЕМА

И България ще се бори за ЕМА

Министерски съвет взе решение в дванайсет без пет

България изпуска влака за ЕМА

България изпуска влака за ЕМА

В ЕС тече съревнование – кой ще подслони ЕМА. Над 20 са държавите, които заявиха, че ще се включат в битката, България трябваше да е една от тях. Три седмици преди финалния срок, властта още няма решение. 

Откриваме консулство в Белфаст заради Брекзит

Откриваме консулство в Белфаст заради Брекзит

За негов почетен ръководител ще бъде назначен британеца Пол Мартин
БФС подкрепя кандидатурата ни за ЕМА

БФС подкрепя кандидатурата ни за ЕМА

Европейският съвет ще вземе окончателно решение чак през ноември

България мисли сама да се бори за ЕМА

България мисли сама да се бори за ЕМА

Служебният кабинет имаше идея да се кандидатираме заедно с румънците
96% отлив на медсестри заради „Брекзит“

96% отлив на медсестри заради „Брекзит“

Попълненията от ЕС на Острова падат от 1 304 през юли 2016-а до само 46 през април 2017-а

Всичко за
инсулта

 

 

Инсултът е изключително спешно състояние, което изисква незабавна реакция от страна на близки и лекари. Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на инсулт, какво трябва да знаете за това състояние, може да научите тук. Това е съвместен проект на Clinica.bg и Българското дружество по неврология.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Как може да се намали доплащането за здраве?

Август 2017