Насилието издава пропуските във възпитанието

Трябва да си даваме сметка, че другият е различен от нас, за да го разберем, казва Велислава Донкина

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Г-жо Донкина, как се роди идеята за курсовете за справяне с агресивни пациенти?

- Инициативата е на ръководството на Военномедицинска академия. Свързана е с визията за грижа за персонала и с развитието на психологичната практика в болницата. Конкретно този модул, който е насочен към повишаване на уменията на медицинските специалисти за комуникация с хора в криза, които могат да бъдат по-агресивни, започна миналата година. Глобално работата по психологични модели е нещо, което се случва във всички модерни болници в света. Във ВМА още през 2014 г. стартирахме проект, който се нарича Балинт група. Методът е създаден от Майкъл Балинт, като групите са насочени предимно към лекари. Целта е да се оптимизират техните познания и личностен потенциал да работят върху връзката си с пациентите. Обучават се на психотерапевтични умения за това, какво се случва, когато двама човека се срещат, особено когато те са лекар и пациент. ВМА е първата българска болница, в която беше стартирана официално такава програма. Вече има и на други места и е много хубаво, че се работи в тази посока. Всъщност, модулът за справяне с насилието е малко по-специализиран и се наложи от проблематиката, която се оказа най-актуална и засяга трудните моменти в комуникацията. Самите лекари казват, че това са най-големите им проблеми по време на работа. Разбира се, става въпрос за отношенческите аспекти. Тук не визираме въобще медицинската проблематика и разрешаването на медицинския случай.

- Какво представляват обучителните програми?

- Това е стандартен тренингов психологичен модел. Работи се в група и включва първо теоретично представяне. По този начин се прави опит да се даде познание на лекарите и сестрите от друга научна сфера – психологията. Тя се занимава с различни въпроси – какво кара един човек да се държи по определен начин, какво се случва, когато двама души или две групи от хора се срещнат, какво провокира определени явления. Това е познание, което помага много бързо да се диагностицира в какво състояние е човека срещу тях и как могат оптимално конструктивно да разрешат ситуацията, дори тя да е конфликтна. Освен тези теоретични представяния, има и модули за ролеви игри. Те дават възможност на човек да премине като на тренажор през някои възможни ситуации, да опита различни практики, за да има на какво да стъпи в реалния живот. Така ще има за споделяне личен опит, за да мислим върху събитията, които са се случили и да имплементираме поуки от тях.

- А каква е спецификата при балинтовите групи?

- Майкъл Балинт е бил лекар с дългогодишна практика и от прекия си допир с тази професия вижда, че има неща, които остават извън обсега на медицинското обучение. Той е казал нещо много интересно – че тези групи, всъщност не са психотерапия директно, но имат психотерапевтичен ефект, защото помагат на човек да се справи с определени проблеми и защото личностно помагат за израстването. Не само в работата си, но и в личния живот се развиваме в контекста на определени отношения и когато имаме повече култура да се справяме с тях, ни е по-лесно да разбираме другия. В живота обикновено става въпрос за пропуснато повишение, любовно разочарование или неразбирателство с приятел. В работата на лекарите нещата са по-сериозни, защото става въпрос за човешки живот, но това са все неща от контекста на общуването с друг човек. Трябва да си даваме сметка, че той е различен от нас и не вижда света по същия начин, за да го разберем. Просто трябва за секунда да се оттеглим от себе си, да не приемаме нещата, които се случват лично и да можем да помислим какво казва този човек в момента, на кого го казва, как иска да го изрази, как изглежда света през неговите очи. Защото, ако сте сестра на спешното отделение и цял ден сте принудена да обяснявате на различни пациенти, че трябва да изчакат, че има и други спешни случаи, че не е редно да са толкова изнервени, това със сигурност натоварва. Обаче ако автоматично сте от другата страна и сте човек, който е изплашен за себе си или за свой близък, не знае какво се случва и просто го бутат настрани да изчака, тогава нещата изглеждат по съвсем друг начин. И ако можете да си дадете сметка какво преживява този човек, ще имате ресурса да му кажете две думи, които вероятно ще свършат много хубава работа и ще спестят много по-нататъшни нерви.

- Имате ли курсове, които са насочени към подобряване на взаимоотношения сред персонала на болницата?

- Да и това са т. нар. тренинги за екипност. Те винаги са в контекста на отношенията, защото пациентите са само едната страна в работата на лекарите. Тази професия, затова е толкова стресова, защото освен да отговаряш за живота на други хора и да търпиш всичко, което се случва във взaимодействията с тях, ти си подложен и на стандартните неща, които всеки човек има в работния си ден – колеги, шефове, това че понякога има неразбиране на всички нива. Това, че понякога не се чувстваш оценен, че имаш усещането, че не получаваш адекватното заплащане, това че има липса на комфорт или на материали, които са много важни и ти пречат да си вършиш добре работата. Всички тези неща са част от напрежението, което преживяваш, така че има място за такива групи. Има неща, върху които ние нямаме контрол. Човек не може да промени реалността, не може да промени една система или поне не може да я промени толкова лесно - не можеш да направиш така, че автоматично да започнеш да получаваш повече пари или да направиш така, че колежката, която те дразни, да се махне. Но има какво да направим със себе си и тук психологията много помага. Човек има как да си даде сметка, какво го товари, да помисли защо е така и да намери репери, които да го удържат.

- Какво е най-важното за избягване на критичните ситуации?

- Най-важното е в дадената ситуация човек да се опита да запази спокойствие. Това се случва, когато си дадеш сметка, че в много голям процент реакциите на човека не са насочени лично към теб. Същото е и в живота, но най-вече когато става въпрос за кризисни ситуации, за спешни ситуации, спешни приемни звена или отделения. Хората там са в стрес, в много особено психологично състояние, което провокира един феномен, наречен регрес. Това означава, че човек в такъв момент само изглежда като възрастен, но в голяма степен е подвластен на моделите си на поведение, които идват от предишни периоди и най-вече от детството. Когато е стресиран, човек реагира импулсивно и много базово. И тук е въпросът, какво му се е случвало в най-ранните години, на какви неща е свикнал, доколко има самоконтрол над себе си. Затова най-важното е да си даваш сметка, че, когато човек е изплашен, нещата, които прави, не ги прави срещу теб. Прави ги, защото е безпомощен и затова става агресивен. Това помага да можеш да прецениш степента на криза за него самия и да подходиш по начин, който малко да го овладее, да го успокои, за да стигнете до конструктивно решение в тази ситуация.

- Кои маркери подсказват агресия?

- Много е сложно да се опишат, защото са свързани с човешкото поведение и с конкретните ситуации. Няма рецепти, които да могат да бъдат дадени. Но това как се държи човек, какво ви казва, какво поведение има, как реагира – всички тези неща могат да дадат информация на един лекар и да го ориентират как е най-добре да се подходи. Затова тези курсове се случват продължително време, а не еднократно. Целта е в определен интервал от време да има втори и трети курс, за да се сподели опит. Човешкото поведение не е толкова просто. Човек е сложно същество и това е процес на натрупване, който изисква повече работа.

- Според вас на какво се дължи насилието над медици, а и не само над тях, през последните месеци?

- Бих казала, че като всеки негативен процес, когато за него не се взимат мерки, ескалира. Това е проблем, свързан с начина на функциониране на самото общество. Защото това от една страна е базова неспособност да общуваш и неразбиране за човека до теб, който е различен и това не трябва да те плаши, да те кара да бъдеш агресивен, а да можеш спокойно да приемеш това различие, да имаш толерантността да знаеш, че за теб и другите има еднакво място под слънцето. Но също така това е проблем, който е свързан с възпитанието, с начина, по който гледаме децата си, по който се отнасяме към тях и на свой ред те се отнасят към другите. След както стигаме до там, че трябва да има законова санкция за такова нещо, това означава, че много по-важните стопери не работят. Това са вътрешните забрани. Човек би трябвало, когато живее в едно съвременно, модерно общество, да ги усвоява.

Едно време попът, учителят и лекарят са били първите хора в дадено населено място и въоще не можеше да ти хрумне някакво насилие над тях. Думата им е закон и човек има респект. Сега живеем в общество, в което децата ни не са добре гледани от нас и нямат респект към своите родители. Защото в една такава ситуация, човекът, който е авторитет, стои психологически на мястото на родителя. Шефът ти, учителят, лекарят. Ако ние не сме имали добри родители и не сме научени да ги уважаваме, това е много голям проблем. Когато ти не си имал добри родители и ти не можеш да бъдеш добър родител и това взима все по-страшни и по-страшни измерения. Това не е само проблем, който касае спешните звена и спешната медицина. Просто там нещата са много изострени, защото става въпрос за човек в криза. Когато човек се страхува за живота си, това оголва всички инстинкти – ти се бориш за живот, бориш се да оцелееш. Иначе мисля, че това е проблем, който се наблюдава на всички нива на обществото ни, дори в ежедневието ни - как се отнасяме един с друг.

- Успява ли обществото ни да се справи с насилниците? Какво още трябва да се направи?

- Мисля, че сме доста затруднени. Добре е, че започваме да имаме мисъл за това и че започват различни инициативи. Но на мен непрекъснато в ума и като пример ми е Холандия. Това е страна, която е прочута със своя либерализъм, но зад него има много смислени, много спокойни, но и много строги правила. Хората от малки се научават да ги спазват и в същото време имат огромна лична свобода, на базата на съществуватнето на тези вътрешни норми, и усещането, че има закони, с които ти трябва да се съобразяваш. Това е една страна, в която премахват затворите, защото няма достатъчно престъпност. Това е много показателно как добрата грижа и доброто възпитание в някакви норми, след това дават такава свобода, че въобще няма нужда да има външни рестрикции.

- Оптимист ли сте, че обществото ни ще се справи с насилието?

Това е като с психотерапията. Когато дойде един пациент, той е много зле и ако не вярваш, че ще се оправи, няма как да работиш. Същото е с едно бебе, което току що се е родило. Изглежда налудно и не можеш да си представиш, че някога ще бъде голям човек, ще ходи, ще тича и сам ще взима решения за живота си, но ако родителите не вярват в това, детето няма да може да порасне. Единственият начин е не да сме оглупели оптимисти, но трябва да има надежда и да отстояваме на нея. По-добре е вярваме, че можем да направим добри неща за себе си и за другите, за да се случат.