Верификацията на лекарства е ненужно усилие

Дефицит от 3000 фармацевти прави неприложима новата наредба за устройството на аптеките, казва Николай Костов

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

По същия начин подкрепяме и въвеждането на електронните рецепти, защото са крайно необходими, макар и крайно закъснели. Появата им ще оптимизира процесите в лекарствоснабдяването и ще улесни работата на аптеките, защото всичко ще се дигитализира. В държавите, в които това вече се е случило, е възможна

интернет търговията с лекарства по лекарско предписание

именно, защото има електронни рецепти. Това ще осигури достъп до лекарства в малките населени места и в труднодостъпните райони, където могат да бъдат поръчани лекарства онлайн. Дори възрастни хора биха могли да купуват медикаментите си по този начин и това вече се случва в Дания, Германия, Холандия и други държави от Западна Европа.

Много болезнена тема за мен е верификацията на медикаментите, защото я считам за изключително ненужно услие. По справка на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ)

фалшиви лекарства в аптечната мрежа няма.

И тогава възниква резонно въпросът кому е необходима системата за верификация? Отговорът е лесен – верификацията се аргументира с фалшифицираните медикаменти. Това са чисто корпоративните нужди на големите оригинални компании да проследяват пътя на лекарствата. Най-лошото в случая е, че тази корпоративна необходимост се имплементира в законодателството и задължава всички ни – аптеки, дистрибутори и вносители, да влагаме огромен човешки труд. Става въпрос за

сканиране на хиляди опаковки дневно,

за което са необходими хора на входа и на изхода на системата. Освен това ни се вменяват разходи за специални скенери за data matrix кодове, които са доста скъпи. Да не говорим, че всички фалшифицирани лекарства се откриват не във физическите аптеки, а в нелицензираните онлайн търговци.

Допълнителни проблеми за собствениците на аптеки ще произлязат и от готвените промени в наредбата за устройството на тези здравни заведения. С тях се предлага

наемането на повече фармацевти,

за да се спазва работното време и всички почивки, заложени в Кодекса на труда. Това означава всеки аптекар да работи по 8 часа дневно, да почива 12 часа след това и да разполага с 2 свободни дни в седмицата. Простите изчисления показват, че при това положение всеки обект в страната трябва да разполага с минимум 2.2-ма фармацевти. Изискването е неприложимо за аптеките в провинцията, където има недостиг на кадри. Ако условията бъдат приложени на практика, тези обекти ще бъдат принудени или

да намалят работното си време или да затворят,

защото няма откъде да наемат допълнителен персонал. Това, разбира се, ще се отрази върху достъпа на пациентите до лекарства, което е неприемливо. Проблемът е, че в страната има около 3800 аптеки и само 6000 регистрирани фармацевти, т.е. по-малко от двама на обект. В същото време има вериги, в които работят по петима души в една аптека и всъщност „крадат" бройки от останалите. Освен това има фармацевти, ангажирани в индустрията, а това също свива наличните кадри. За да се осигурят по 2.2-ма фармацевти във всичките 3800 аптеки, са необходими поне 8300 специалисти, а за да работят същите тези аптеки без затруднения, трябват над 9000 фармацевти, с които страната ни не разполага.