интервю

Стандарт за медицински сестри ще затвори половината болници

07-05-2024 06:10
Няма лечебно заведение в страната без дефицит на тези специалисти, масово се нарушава и Кодекса на труда, защото има огромен кадрови проблем, казва Милка ВасилеваСтандарт за медицински сестри ще затвори половината болници
Clinica.bg

press@clinica.bg

Дори когато страната ни се намира в поредната предизборна ситуация, здравните скандали се оказват неизменна част от дневния ред на политиците. Даденото и оттеглено решение за Мама и аз са поредния повод да повдигнем темата за кадровия дефицит у нас, който става все по-сериозен. Защо заради липса на медицински сестри временно прекратяват или намаляват дейността си структури с национално значение, има ли място в този контекст за нови, бездейства ли някой и кой. Това попитахме Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

- Г-жо Василева, все повече болници страдат от дефицит на медицински сестри, стига се вече и до временно прекратяване на дейности с национално значение като костно-мозъчните трансплантации при деца, детската кардиохирургия, защо?

- За съжаление е така. Повече от 15 години алармираме и обществото, и управляващите, че това ще се случи, за съжаление никой не обърна внимание на нашите доклади, които са основани на данни от Националния електронен професионален регистър на БАПЗГ. С лека ръка бяха подминати откритите ни писма към цялото общество, че медицинските сестри се чувстват неоценени и унизени от отношението, както на обществото, така и на лекарското съсловие. Не беше взето под внимание, че заплатите са неадекватни за висококвалифициран труд, а условията за работа не са добри. Уважението, на което най-много държат професионалистите по здравни грижи, не го получават. Когато заминат на Запад обаче, те получават всичко това. Конкуренцията между българското здравеопазване и западното здравеопазване не е в наша полза, поради което огромен брой медицински сестри - между 800 и 1000 на година, заминават да работят навън. Около 20% от новозавършилите сестри, получавайки своята диплома, излизат навън. Никой не обърна внимание на тези проблеми и те продължават. Затова особено във високотехнологичните болници, където само базовото образование не е достатъчно, а се изискват много повече познания и умения, ще има все повече проблеми.

- Имате ли информация каква част от болниците в страната страдат от кадрови дефицит на сестри в момента?

- Няма болница в страната, където да няма кадрови дефицит.

- Сезирали ли сте институциите в лицето на Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор" за този проблем?

- Министерството на здравеопазването е получавало нашите ежегодни доклади за кадровия потенциал, в разговори с предишния директор на ИАМН и със сегашния – г-жа Иванка Динева, сме обсъждали огромните проблеми, които съществуват, но за съжаление без да има някакъв резултат.

- Ако случайно някоя от институциите в страната, като МЗ или ИАМН, реши да извърши проверка на болниците за кадровата им обезпеченост, има ли стандарти, по които да го направи?

- За съжаление няма и стандарт. Ние сме предложили повече от 4 години проект, но той отлежава в МЗ. Това, което предлагаме е базирано на международните и европейските стандарти. В проекта сме посочили какво трябва да бъде съотношението медицинска сестра към пациент, като то е различно за различните отделения и специалности. Всичко това е описано в стандарта, който предлагаме. Ако той влезе в сила обаче, половината болници трябва да бъдат закрити.

- Внесохте за пореден път при проф. Хинков проекта за стандарт, докъде стигна той?

- Доникъде. Ще изчакаме новия редовен министър и ще го внесем пак.

- По-добре ли е да продължава да няма стандарти и адекватна грижа за пациентите?

- Разбира се, че не е по-добре! Именно това беше нашето желание - да покажем колко пациенти трябва да обгрижва една медицинска сестра, за да може всяко лечебно заведение да прецени дали е необходимо да направи някакви структурни промени, така че пациентите да получат качествени здравни грижи. За съжаление се намират всички възможни мотиви, така че тези стандарти да не влязат в сила, защото ще има огромен проблем за болниците. През 1993 г. имахме 53 хил. медицински сестри и 168 болници, в момента имаме над 360 болници и 23 хил. медицински сестри, като 5 хил. са на възраст над 65 години. Както и да ги тълкуваме тези цифри, това означава, че в страната има огромен кадрови дефицит.

- Смятате ли, че този кадрови дефицит влияе и на високите нива на смъртност в страната?

- Абсолютно убедена съм в това, защото лекарят поставя диагноза и предписва лечение, но това не е достатъчно. Огромно значение има грижата за пациента, задоволяването на базовите нужди – осигуряването на комфорт за тялото и душата на пациента, а не само извършването на преките медицински назначения. Комуникацията с пациента и с неговите близки, оказването на психологическа подкрепа, за да може този човек да превъзмогне заболяването. Това не се върши, защото медицинските сестри нямат физическа възможност да го направят. Когато една сестра се грижи за повече от 30 пациенти, единственото, което може да направи, тичайки по коридорите, е да извърши медицинските назначения. Това е огромен проблем за нас и изисквайки грижи за благосъстоянието на нашето съсловие, ние всъщност настояваме за професионални условия за да се грижим добре за пациентите. Затова казвам – погрижете се за нас сега, за да има кой да се погрижи за вас, но това не се случва.

- Има ли болници, в които няма сестри, които да покрият дежурства и се налага те да вършат тази работа?

- Това е практика във всички лечебни заведения. Системата съществува все още благодарение на това, че сестрите работят на две и на три места. Сама разбирате, че няма как да се спазва Кодекса на труда. На много места за назначени болногледачи, които обикновено са студенти-медици или медицински сестри и акушерки, които изпълняват сестрински манипулации без да имат право на това.

- Давате ли сте сигнали в Главната инспекция по труда, за да направят проверки дали се спазва КТ?

- Като съсловна организация това не е наше пряко задължение, а на синдикатите. Но така или иначе сме подавали сигнали за различни лечебни заведения към регионалните инспекции по труда.

- Как си обяснявате на този фон нежеланието на институциите да установят официално, че има нарушения на КТ поне, след като нямаме медицински стандарт и че болниците ни не работят нормално от гледна точка на обезпечеността с медицински сестри?

- За съжаление здравеопазването е вътрешен въпрос на всяка една държава и колкото и да сме недоволни от българското здравеопазване, когато направим статистически анализ на броя лекари, виждаме, че сме една идея над средното за Европа. По тази причина всички смятаме, че българското здравеопазване е на високо ниво. Но в същото време по брой на медицинските сестри на 100 000 души от населението сме на последно място в Европа. Това означава, че медицинските екипи, които са основата на здравеопазването, не работят добре. Поради тази причина няма как да сме доволни от здравеопазването - хората не получават хуманно отношение, няма холистичен подход и няма как да има без достатъчно сестри, които да се грижат за пациентите и да подпомагат работата на лекарите. Това, че политиците не могат да осмислят важността на тези проблеми, е съвършено друг въпрос.

- Как става издаването на нови разрешения за болници, след като сегашните нямат персонал?

- При условие, че има толкова голям натиск за откриване на нови лечебни заведения, значи медицинският бизнес е много добър. На всички е ясно, че търговията със здраве е приоритет сега, а ние бихме искали общественото здравеопазване да стане приоритет. Но явно в момента се разчита на медицинския бизнес. Знаем, че наредбата за акредитация на лечебните заведения отпадна отдавна, Националната здравна карта отдавна съществува, но никой не се съобразява с нея, а МЗ трябва да прецени нужна ли е още една болница в даден регион. За да не се спазват тези нормативни документи, отново стигаме до въпроса за бизнес модела. Също така частните болници у нас, за разлика от други държави, използват и публичен ресурс, което им дава възможност за повече инвестиции и иновативни методи на лечение, което им дава предимство в конкурентната среда.

- Но болниците все пак трябва да отговарят на изискванията на Закона за лечебните заведения, няма ли поне там някаква норма за обезпеченост със сестри?

- Няма изискване колко медицински сестри трябва да има в лечебното заведение. За организацията и кадровия потенциал отговаря управителят, който трябва да съобрази дейността с наличния персонал. Има само няколко стандарта, в които е записано, че на един лекар трябва да има две медицински сестри, но това практически не се спазва. Сега, когато една сестра работи в дадена болница, в свободния си ден тя изпълнява дежурство в друга болница. При тази схема на работа, преумората е гарантирана, качеството на здравните грижи е ниско и ефективността на лечебния процес като цяло е незадоволителна. Вече целият свят търси начини да мотивира млади хора да се обучават за медицински сестри и да работят по професията си, но няма сериозен успех. У нас се разчита на малко по-високите заплати в частните болници и вътрешната миграция от публични към частни лечебни заведения. Необходима е сериозна кампания за демонстриране на важността на професиите от направление „Здравни грижи" и отговорна Национална стратегия за развитие на здравните грижи поне до 2030 г.


Напливът за нови клиники расте още

Напливът за нови клиники расте още

През 2019 г. са изготвени 10 комплексни оценки за дейности или болници, за миналата 94, а само за първите три месеца на тази - 43

Двама остават в битката за „Ив. Рилски

Двама остават в битката за „Ив. Рилски"

Начело на Инфекциозна болница застава д-р Тома Томов, а проф. Татяна Червенякова остава в борда

ИАМН с външен консултант за „Сърце и мозък

ИАМН с външен консултант за „Сърце и мозък"

Проверката на болницата в Бургас по съмнението за отчетена, но неизвършена операция продължава повече от два месеца

Не сме съгласни аптеките да работят без заплащане

Не сме съгласни аптеките да работят без заплащане

Промените за изписването на повече лекарства на една е-рецепта улесняват всички, но засега са без нужните финансови параметри, казва маг. фарм. Димитър Маринов

Не обсъждаме актуализация на бюджета на НЗОК

Не обсъждаме актуализация на бюджета на НЗОК

Тази година бюджетът на здравната каса е изправен пред повече предизвикателства от обикновено. Причината е, че КС отмени лимитите на болниците. Ще има ли дефицит, какво е решението, попитахме Боян Бойчев от АИКБ.

Пациентът в болница поскъпнал с 49%

Пациентът в болница поскъпнал с 49%

Най-скъпо се оказва, че лекуват в Пловдив и Плевен, изпреварвайки дори София, а най-евтино в Перник и Видин, показват данните на касата

МС одобри отчетите на НЗОК

МС одобри отчетите на НЗОК

Единият е за изпълнението на бюджета, а другият за дейността на фонда за 2023 г.
И „Св. Наум

И „Св. Наум" остава със стария си шеф

Акад. Иван Миланов остава директор на лечебното заведение за още един мандат, показват резултатите от конкурса на МЗ
Лекар открива 50-тото НС

Лекар открива 50-тото НС

От партиите в него зависи дали най-накрая ще се сложи ред в сектора или властта ще продължи да толерира неоправданото изграждане на нови лечебни заведения и дейности

40% от българите с ИТМ над норма

40% от българите с ИТМ над норма

Близо 500 милиона лева здравни разходи генерират на бюджета заболяванията, свързани със затлъстяването
1 2 3 4 5 ... 561 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ