По сините въздишки на безкрая

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Ваня Савова

По сините въздишки

на безкрая

оплита в мрежа времето

плътта

дотолкова,

доколкото познае

по спомените си една душа.

По синьото,

по сребърните мигли,

цветът събужда аромат,

напомнящ нежните извивки

на тлееща в сърцето страст.

По ничие,

по никое,

незримо,

по нула - времето,

отрекла тленността,

Реалността е миг.

Сега.

Без име . . .

по смисъла

на малките неща.