Лице

Да избереш пътя към дома

26-04-2024 08:00
След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“-Велико ТърновоДа избереш пътя към дома
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Шокиращ за мнозина е изборът на един успешен български лекар в чужбина. За него обаче това е необходимото продължение на една успешна кариера, изградена в Германия. Д-р Ангел Ангелов завежда осем години отделене там, но се върна у нас, за да пренесе опита си. Той вече направи няколко успешни тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново.
Биографично

 

Д-р Ангел Ангелов е роден през 1974 г. в Русе. Завършил е Математическата гимназия в родния си град, а след това медицина в Медицинския университет в Плевен. Придобива специалност Неврология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ", където работи няколко години. Впоследствие се връща в Русе, в бившата Окръжна болница (сега УМБАЛ „Канев"). Преди десет години заминава за Германия, където първоначално работи в рехабилитационна клиника, в която се лекуват пациенти, преживяли инсулт или други тежки неврологични заболявания. След това става главен лекар и завеждащ на интензивен неврологичен сектор в лечебно заведение за болнична помощ. От известно време е част от екипа на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов".

 

Изборът на професията

 

Д-р Ангелов не може да каже, какво точно го е насочило към тази професия, но твърди, че откакто се помни е искал да бъде лекар. За разлика от другите момчета, които мечтаели да са футболисти, той от дете си се представял в бяла престилка. Родителите му нямат нищо общо с медицината. Ако се изключи вуйчо му, който е бил фармацевт и един по-далечен чичо лекар, няма друг във фамилията, по чийто пример да се е увличал от малък. „От дете имах огромна симпатия към животните. Състрадавах им и винаги се натъжавах, ако видех някое болно или ранено. Минаваше ми мисъл дори да стана ветеринарен лекар. Стигна се до момент, в който дори по-целенасочен обмислях тази възможност. Година-две преди да завърша обаче, някак си реших, че ще следвам медицина", опитва се чрез собствения си разказ д-р Ангелов да си спомни, какво точно му е повлияло да поеме по съвсем не лекия път на медика. С огромната отговорност и трудностие на професията се сблъскал още като студент в първи курс. Въпреки това, не му минала дори мисъл да се прехвърли в друга, по-лека специалност. „Вече бях узрял за идеята, че най-смисленото, което човек може да направи в живота си е да помага на другите чрез това, за което е учил, което работи и което умее да прави най-добре. Какво ме е подтикнало да мисля в тази посока, също не си спомням. Изглежда, просто в сърцето и ума на човека има един невидим двигател, който му сочи, какво е най-доброто за него. Ако успееш да разбереш накъде те насочва той, поемеш в тази посока и работиш, за да си добър в предприетото, наистина постигаш дарът да си от полза не само за себе си, но и за обществото", разсъждава д-р Ангелов.

 

Сблъсъкът с реалността

 

Той настъпил по време на специализацията му. „В ИСУЛ работех с пациенти, претърпели инсулт, с кръвоизлизи, множествена склероза, наследствени двигателни заболявания. За всички тях бяха необходими по-интензивни грижи. За кратък период сякаш срещнах мъката на половин България. Виждал към какви ли не случаи – тежки, отчайващи, всеки един неповторим", разказва д-р Ангел Ангелов. Това го накарало да чете все повече и повече за възможните лечения точно след прекаран инсулт. Така стигнал до метода на тромболизата. С течение на времето се насочил да я изучи и направи възможното тя да навлезе по-широко и в България. Така, от една страна по тази причина, а от друга, да опознае и други здравни системи, да научи повече на чужда почва, при една от многобройните покани на познати лекари в Германия решил да замине. В клиниката, където той работил тромболизата, тя вече се е била превърнала в рутинен метод. На седмица екипът правел не по-малко от две за разлика от България, където все още го имаме, едва ли не, за нов. „Българските лекари не са по-малко подготвени от чуждестранните. Тук обаче те имат една вътрешна спирачка. Понякога може би и спектицизъм, че страничните ефекти могат да се окажат повече, отколкото добрите, с които ще помогнем. Въпреки, че има желание за работа в тази насока, има и едно предубеждение и вечният въпрос, дали да се направи, да не вземе да стане по-лошо", разказва за психологията на колегите си д-р Ангелов. За разлика от практиката у нас, той посочва, че в Германия подходът е съвършено различен. Там се действа в името на пациента, като не се пренебрегва нито един метод, който може да му помогне. В тамошните неврологични отделения лекарите дори създали спефичен фолклор. Една от мъдростите е: „По-добре несигурна тромболиза, отколкото сигурен инсулт". „Получи ли го човек е ясно, че повече нищо не може да се направи. При тромболизата шансът да се помогне е наистина голям", заявява д-р Ангел Ангелов.

 

Първата тромболиза

 

Казва, че не си я спомня. В това число не влизат двете, направени докато е работел в Русе. Тогава обаче, по думите му, лекарите не се чувствали сигурни, създала се суматоха, а след това нещата, някак си, позамряли. Помни обаче един особено показателен случай, подкрепящ ползата от нея. Той е от работата му в Германия, където методът не от вчера вече се е превърнал в рутинен. Приели възрастна жена на достолепните 90 години. Паднало му се той да й я направи. Не крие, че се е вълнувал, дори се е безпокоял, как ще я понесе толкова възрастна пациентка. Огромна обаче била радостта му, когато на втория ден я изписали. Старата фрау напуснала клиниката на собствените си крака. „Много се съмнявах, че при толкова стар човек, ще има някакъв добър ефект. За щастие всичко мина много добре. Убедих се, че за томболизата няма възраст. Ние, лекарите, я имаме като най-силното оръжие срещу инсултите и сме длъжни да го използваме", заключава българският лекар. Недоумява, как така в Германия този метод се прилага без проблеми, а българи, на които той може да помогне тук, в родината, все още не могат да са сигурни, че ще им бъде приложен. Това е и един от основните му мотиви да се върне и да започне работа в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов". Само за една седмица той вече направи две успешни тромболизи, като не жали труда си да преглежда пациенти и да споделя опита си със своите български колеги.

 

Там и тук – открийте разликите

 

„Това не е трудна задача, защото те се набиват на очите и не могат да останат скрити. Достатъчно е човек само за няколко дни да се огледа, да се запознае с германската здравна система и да я сравни с българската", казва д-р Ангел Ангелов. Първото, по думите му, което прави впечатление е, че там никой не пресмята лимити и пари по клинични пътеки. Има ли пациентът нужда, болницата прилага всички възможни методи за терапията му, защото знае, че те ще й бъдат платени, а задължение на лекарите е да направят всичко възможно за болния. „Само за сравнение, в България се чудим какво да направим, за да може той да остане, колкото е необходимо в болницата. Другият голям въпрос е рехабилитацията на хората след инсулт, а и след други заболявания. Здравната каса е определила някакви дни. Изтекат ли, човекът е изписан в одеало. Близките го натоварват в колата и закарват у дома. Там започват мъките им, защото няма кой да му прави рехабилитация. В Германия има рехабилитационни центрове към всички болници. След изписването пациентът отива в тях и стои там при всички нужни грижи, колкото време е необходимо за неговото раздвижване. При изписването му дават дебела папка с всичко, което му е правено, степента на подобрение, дори с оценка може ли да работи и колко часа седмично или дневно. На никой не се налага да чака с месеци решние за ТЕЛК, роднините не са принудени да се отказват от работа, за да гледат своя бизък на легло вкъщи", разказва д-р Ангелов. И не крие, както сам се изразява, че умереният му оптимизъм за подобряване на нещата и у нас все някога ще се оправдае.

 

Когато болницата е зад гърба

 

Тогава лекарят предпочита да прекарва повече време със семейството си. Разбира се, ако дъщеря му, която все още ходи на детска градина, го остави да си почива и не го кара да й чете приказки. Д-р Ангелов обича историята. И макар никога да не се е изкушавал да следва тази специалност, обича точно историческата литература. Пак тези филми са му интересни. Най-много обаче обича да пътува из страната на места, пропити, както сам казва със старини, с история и дух. „Те са нашата памет. Те са в нашите гени. Да ги опазваме и да възпитаваме децата си също да обичат нашето минало", казва той. В малкото свободно време набелязват маршрутите със съпругата му, която е художничка. Пътуването до малко познати места из страната са най-доброто средство за отдих, което семейството си е избрало от години.


Благородството да спасиш живот

Благородството да спасиш живот

На 14 юни отбелязваме Световният ден на кръводарителя, на тази дата е роден Карл Ландщайнер, австрийски биолог и лекар, открил групите „А-В-0" в началото на ХХ век
 Живот в черно и бяло

Живот в черно и бяло

Специалистът по образна диагностика д-р Калина Кръстева отдъхва от умората на деня с поезията на Рамбо и Есенин
Роден по време на промени

Роден по време на промени

Кардиологът д-р Петър Калайджиев от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" избра да специализира спешна медицина, твърди, че тя му е призвание
Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
1 2 3 4 5 ... 14 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ