ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

Бичът на века са наднорменото тегло и затлъстяването, хернии при хора, които са ги допуснали, откриваме трудно, казва д-р Димитър Пенчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Точните причини за възникването им не са ни кристално ясни. Знаем, че има известна слабост на съединителната тъкан при някои хора на определени места. Там мускулите се разминават. Това се случва най-често в ингвиналната област и в предната коремна стена, където няма мускули.

- Разминаването на мускулите дефект ли е или е нещо обичайно?

- Това е анатомията на коремната стена. Причината за херниите е слабостта на съединителната тъкан, което е генетична предекспозиция. С времето еластичността й намалява навсякъде. Останалите неща, ние лекарите, възприемаме като рискови фактори. Това са физическа тежест, както и хората с патологично затлъстяване, които са по-предразположени да ги развият. При тях, заради по-голямата маса подкожна тъкан по-трудно се диагностицира хернията само с преглед. Понякога тя се пропуска.

- Каква е симптоматиката, по която човек макар и да няма видими подувания да се досети, че е развил херния?

- Първото нещо, което пациентите забелязват е точно подуването в областта на хернията. Възможно е тя да предизвика дискомфорт, болка и затруднения със смущения в гастроентералния тракт – запек и затруднения в изхождането, когато в нея вече се вмъкват и коремни органи. Това са най-вече тънки черва. Ако тя се заклещи, обикновено коремът се подува, следва повръщане. Състоянието е спешно и налагащо веднага оперативна интервенция. За да не се стигне дотам, човек трябва да отиде при специалист по обща хирургия, наричан още коремен хирург. Той е лекарят, който изгражда и целият терапевтичен пояс – осъществява прегледи, ако е необходимо назначава допълнителни изследвания, за да се установи къде тя е локализирана, има ли странични находки, колко е голяма и всичко необходимо, за да се планира възможно най-доброто оперативно лечение.

- Какви могат да бъдат тези странични находки?

- Те могат да са различен вид инфекции върху кожата, където е разположена хернията. При някои хора има носителство на специфична бактерия. В такива случаи тя трябва да бъде лекувана преди самата операция, за да не се получат усложнения.

- Възможно ли е хернията да бъде сгрешена с някакво друго образование?

- Да, не е невъзможно. В повечето случаи обаче срещаме пациенти с типични оплаквания за хернии. Случва се да не ги открием по време на прегледите, което не означава, че те ги нямат. Възможно е да са малки и затова да не можем да ги установим. В такива случаи се налага да се предприеме или образна диагностика със скенер, компютърна томография, или да се изчака във времето, защото естествената еволюция на една херния е да нараства с времето. В един момент тя става видима и за нас лекарите, и за пациентите, и може да бъде установена при преглед. Колкото по-рано обаче бъде открита и се коригира, толкова по-добри са резултатите. Съответно, има и по-малко усложнения. При забавяне, както вече казах, може да се получи прищипване и да се стигне до спешна хирургическа интервенция, когато нямаме достатъчно време за тактическа подготовка и планиране на самата операция. За по-възрастните пациенти и тези с повече придружаващи заболявания времето точно за планиране е много ценно. Преди да пристъпим към нея, ние преценяваме рисковете и ползите и дали човекът е подходящ въобще за корекция на хернията.

- Има ли изход, ако рисковете надвишават ползите и какъв е той?

- В такъв случай решаваме да не оперираме или да извършим интервенцията, ако се наложи само по спешност. Така постъпваме, когато човек има множество придружаващи заболявания, заради които анестезията крие огромен риск за живота и здравето му. Такива са хората с няколко байпаса и сърдечна недостатъчност. В хирургията винаги има един баланс между риска и ползите, тоест ползите трябва да надвишават риска, за да може една планова операция да бъде оправдана.

Като цяло, в България няма статистика за херниите, но те са и различен тип – на коремната стена, слабинни или следоперативни. Затова и такава не може да бъде направена. Можем обаче да кажем, че слабинните са десет пъти по-често срещани при мъжете и са с висока честота. При жените характерни са хеморалните хернии. Тези на предната коремна стена, в световен план, са по-често срещани, тъй като и заради диагностиката и напредъка на хирургията се отчитат повече извършени интервенции. При ингвиналните, представляващи преминаване в тях на част от коремни органи, като тънко черво, дебело черво, було, стомах не може да се каже при кой пол преобладават.

- В XXI век, когато технологиите отмениха много от натоварванията на хората и се застояваме все повече пред екраните, по-уязвими ли станахме за развиването на хернии? Повече ли станаха опасностите?

- Нямаме категорични доказателства. Опасностите от заседналия начин на живот и начина на хранене, са свързани основно с други заболявания. Към момента няма данни за пряка връзка между тях и херниите. По-скоро се наблюдава честота на следоперативните хернии заради повечето хирургични интервенции, както и с напредването на възрастта заради отслабването на съединителната тъкан.

- Какви са новостите в лечението – по света и в България?

- И в чужбина, и у нас то е едно и също. За съжаление на пациентите обаче, то е само оперативно. Двата основни варианта са отворена, класическа хирургия с разрез и лапароскопска, миниинвазивна, позната от повечето хора като безкръвна. Тя се осъществява чрез няколко фини размера не повече от 1 см, през които се извършва самата оперативна интервенция. В зависимост от това каква операция ще се извърши, има различни нюанси, които се определят индивидуално за всеки един пациент. Обсъждаме ги индивидуално с него и решаваме какъв да бъде видът на реконструкцията. Интересното е, че лапароскопската хирургия не е приложима при всички пациенти. Има и такива, които са по-рискови, с придружаващи заболявания са. Например, при тези със сърдечна недостатъчност понякога се предпочита да се изберат техники за регионална анестезия, тоест упойката да не е пълна, като им се прави класическа отворена операция. Така се практикува обикновено при ингвиналните хернии. При вентралните, тоест тези на коремната стена пак е необходима пълна упойка независимо дали операцията е отворена или лапароскопска. Въпросът е, че при безкръвната се създава работно поле в коремната кухина с въвеждане на въглероден двуокис. Той може да влоши функцията на сърцето, ако то е много увредено. Затова понякога се предпочита интервенцията да бъде отворена. Съвсем друг вариант избираме при много голяма херния и когато преди това са направени множество операции. В такива случаи очакваме да откриев и множество сраствания. Това са т. нар. относителни контраиндикации. При тях преценяваме случай за случай. Може да се започне с лапароскопска операция и ако няма възможност да се завърши, да се премине към отворена. Всяко наше решение е в името на здравето и живота на пациентите.

- Неотдавна във Военномедицинска академия беше проведен традиционният годишен форум, посветен на херниите. Какви са новостите, използва ли се вече изкуственият интелект във Вашата сфера?

- Напредъкът в последните години е по отношение на хирургичната гледна точка. Въведаме нови оперативни процедури, които разширяват индикациите за лабароскопска хирургия при все по-големи хернии. Изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова мащабно в хирургията, като цяло, включително и в херниалната хирургия. Имаме много фактори, които го спират към момента. Технологията все още не е перфектна. Моралният и етичният елемент, кой носи отговорността за това, кой взима решенията, все ще лежи върху лекарите, а не върху алгоритмите. В момента той навлиза в специалностите, които могат много точно да бъдат изчислени, като например образната и патохистологичната диагностика. Там машините могат да подпомогнат чисто механичната работа на лекарите. Аз не виждам в следващото десетилетие изкусвеният интелект да навлезе в хирургията. Да се надяваме, че след време и ние ще придобием такъв тип алгоритми, които да ни помагат интероперативно със съвети с цел намаляване на грешките.

- Какви са съветите на специалиста към рисковите пациенти?

- По отношение на херниите е трудно да се дадат съвети. Мога обаче да препоръчам хората да се хранят здравословно, да не занемаряват физическата активност, защото тя се отразява добре на индивидуалните особености на всеки вспрямо неговите нужди и възраст. Бичът на века са наднорменото тегло и затлъстяването. Нека се постараем да не ги допускаме. Световната статистика е умопомрачаваща. Все повече хора са именно с патологично затлъстяване. Това е в резултат основно от заседналия начин на живот и невниманието по отношение на това, с какво и колко се храним.