страстната седмица

Възкресението Христово ни изкупва от греха

03-05-2024 07:26
Освен за тялото и здравето, за които се грижим, ние сме и духовни същества, обречени да бъдем живи във вечността, казва епископ Тихон Възкресението Христово ни изкупва от греха
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Часове ни делят от Възкресението Христово – събитието, което обърна представите на човечеството, формира нова ценностна система, основа нова култура и визия за живота. Какво е духовното измерение на празника, изгубили ли сме духовноста си и кой е виновен, запазил ли е българинът зрънцето вяра в душата си. Това попитахме Тивериополският епископ Тихон.
- Ваше Високопреосвещенство, В навечерието сме на Христовото Възкрасение. Като цяло, хората у нас месят козунаци, боядисват яйца, подготвят трапези. Какво обаче е духовното измерение на празника?

- За съжаление, в България, Великден вече е само традиция, свързана с трапезата. Малцина са тези, които вникват в неговия смисъл. За нас, християните, той е обещанието, дадено ни от Господ Иисус Христос за изкупление от греха и превъзмогване на духовната смърт. Това е самото послание на този ден, което ние, вярващите, отбелязваме и празнуваме. Синът Божий дойде на земята като Богочовек и прие да умре на кръста за всички нас, а след това да възкръсне в духовния свят и да се върне при своя небесен Отец. Ние забравяме, че в крайна сметка, освен тялото и здравето, за което се грижим, сме и духовни същества, обречени да бъдем живи във вечността. Стеснили сме обаче своя мироглед и живот до карирата, парите, колите, престижа в обществото – все неща, които можем да изгубим във всеки един момент. И забравяме, че най-важното в живота е, стъпка по стъпка, да се одухотворяваме и въздигаме както културно, така и духовно. В резултат сме превърнали светлото Възкресение Христово в традиционно-обредна и трапезна проява. Изгубили сме неговия смисъл.

- Кой е виновен за изгубената ни духовност?

- Виновни сме всички ние. Няма невинни. Вината носим и ние, духовниците, и миряните, защото сме се затворили в себе си и нехаем за случващото се около нас, когато не са засегнати най-близките ни хора. Забравили сме, че като народ и човечество, трябва да се грижим един за друг, да обръщаме внимание на всеки, който минава покрай нас, на всеки, който живее до нас. Следва да умножаваме доброто в този свят. Сега, особено ние, българите, сме в недотам благоприятно състояние точно, защото сме натикали в ъгъла доброто, любовта към ближния, за които Иисус Христос постоянно ни говори в Евангелията. Ние обаче така и не чуваме неговия зов, но не защото сме глухи, а защото така ни е по-удобно. Да живееш без морален коректив, е далеч по-комфортно, отколкото да се съобразяваш с етичните норми.

- Всичко ли е загубено, няма ли надежда отново да се върнем към духовността? Бог би ли ни простил това отстъпление от нея?

- Напротив, надежда винаги има. Християнството е религията, учението точно за Вярата, Надеждата и Любовта. Не бих казал, че тези три най-важни добродетели, завещани ни от Господ Иисус Христос за загубени. По-скоро, те са забравени, отметнати настрани поради нехайство. Има много хора, които знаят за тях и ги практикуват. Известен им е смисъла на Възкресението Христово и се опитват да споделят духовното въздигане с останалите, но не винаги срещат разбиране. Колкото до другите, за тях надежда има винаги. Бог прощава. Достатъчно е да се покаем за нашата немарливост към изпълнението на заповедите му, за нашите прегрешения, и да пристъпим към изповед. Свещеникът, като посредник, ще ни даде опрощение, ще можем достойно да пристъпим към Светото Причастие. Важното е обаче, да се постараем след това да не повтаряме греховете. В този смисъл християнството е надежда, от която не бива да отстъпваме. Важно е да се отбележи, че една завършена ценностна система, изтъкана в Христов дух се гради най-вече в семейството. Отношение обаче има и училището, в което следва да се преподава в същият този дух. Децата не бива да бъдат превръщани в тесни специалисти по един или друг предмет, но и да бъдат възпитавани в непреходните човешки ценности, залегнали в нашата християнска цивилизация.

- Дълги години Българската православна църква настоява за по-системно изучаване на религия в училищата, но нещата все не се получават. Защо?

- В това неосъществяване на искането ни, аз виждам заинатяване от страна на онези фактори в българското образование, които са получили своето възпитание в атеистичния дух в миналото. Само ще отбележа за по-младите, че някога масово се втълпяваше на хората, че религията е опиум за народа. За съжаление, сега за културата се слага етикета, че тя е духовното развитие на българския народ. Нищо подобно! Тя е само едно средство за въздигане и облагородяване на духа, но в основата й е точно европейската култура, към която принос има и България, и християнството. Вярно, някои се занимават с нея за забавление, да убият времето – нещо, което е напълно погрешно. Впорчем, изразът „Да убиеш времето" съществува само в българския език. Когато се появява едно естетическо усещане за въздигане, за задоволяване на по-високи критерии за красивото, можем да кажем, че се приближаваме до духовното. Когато то е придружено и с вяра, можем спокойно да говорим, че имаме един наистина културен процес. Убеден съм, че мнозина в българската образователна система са наясно с всичко това, но продължават да упорстват по отношение на по-системното изучаване на религията в училищата. Скандално е български студенти с отличен успех да бъдат премани в най-престижните европейски и американски университети, но да се оказва, че не знаят елементарни неща за нашата и западноевропейската култура, както и за християнството, което е нейната основа. Срамно е, че точно българчетата в чужбина нямат понятие за елементарни неща нито за Рождество Христово, нито за Възкресение Христово, нито за останалите празници, нито откъде произлизат редица имена, крилати изрази и пословици, използвани и в нашия език. Всичко това говори за недостатъчна образованост. Защо на младите хора трябва да им бъде причиняван този срам, а да не се пристъпи към по-ангажирано изучаване на религия в българските училища?! Мисля, че е настанало време това да се промени.

- Вие познавате добре живота в Европа, тъй като имате и немски произход, живял сте и сте работил дълги години като фелдшер в инфекциозно отделение за болни от СПИН в Германия. Изучава ли се там религия в училищата?

- Разбира се, че се изучава и никой не съзира опасност в това. Въведена е и в страните в Източна Европа. Само в България този въпрос остава неглижиран. Нещо повече, някога у нас имаше закон, с който се забраняваше на родители и близки на децата хора да им говорят за религия. Имаше и наказания. Всичко това дава отражение и досега. Ние всички много се гордеем, че сме българи, но забравяме, че за да бъдем наречени българи, главната заслуга е на църквата. Причината е, че през турско робство първата официално призната българска институция от султана е Българската екзархия. Сега уж се връщаме към нашите корени, но не и към православната ни християнска вяра.

- Какъв е Вашият личен път към вярата?

- Моят път към вярата не беше при срещата ми с тежко болните в клиниката. Той започна още в младите ми години в България. Учех в Софийската духовна семинария, която беше в Черепиш. Постъпих през 1953 година. Имахме отлични преподаватели. Ние, младежите, живеехме своята вяра във времена на пропагандиран атеизъм в продължение на шест години. Въпреки това, практикувахме я с душа и сърце. След това продължих в Духовната академия още четири години. В Германия работех, но и практикувах своята вяра. Тук стана моето своебразно закаляване в нея. Работех сред хора, които истински страдаха – в инфекциозно отделение, с пациенти болни от СПИН. Дадох си сметка, че всяко забовляване не е нищо друго, освен загубената способност на тялото да се справя с всички болести в резултат на изгубената вяра и упование в Бога. Дойде момент, в който усетих със сърцето си, че трябва да служиш и като духовник на Бога. Приех и това послушание от Него. Това е много личен момент. Често пъти точно страданието, дали твоето лично или нечие чуждо, води към Господа.

- Като цяло, българинът запазил ли е зрънцето вяра в душата си?

- Никой не знае какво е човекът, освен духът, който живее в него, казва Светото Писание. Сигурно е, че в окопите по време на една война преди атака няма нито един атеист. Там всички са вярващи. В момента, в който опасността отмине, хората забравят за страха и упованието. Прави впечатление, че някои оброзовани хора сякаш се срамуват от християнството, от това да влязат в храма, но в същото време прибягват до всякакви други обредни действия, далече от нашата вяра и това, на което Църквата учи. Все пак, утешително е, че се спазва традицията към празника Възкрасение Христово. Вероятно ще настъпи момент, в който някой няма да се задоволи само с боядисаните яйца и козунаците, но и ще се заинтересува какво е съдържанието и откъде идва същата тази традиция. В това е и моята надежда.

- Какво е пастирско Ви послание към читателите на clinica?

- Да пристъпят прага на храма. Да не се страмуват да изповядват вярата си. Не бих призовал хората да изчетат Библията от кора до кора. Това няма да ги направи вярващи и добри християни. Нека започнат от малките неща – да оказват помощ, да не са безразлични към страдащите, да възпитават децата си в духа на християнските добродетели. Пожелавам здраве и благословение на читателите на сайта clinica, радостно посрещане на светлото Възкресение Христово!


24 май

24 май

Днес в литературната ни рубрика може да прочетете един разказ на д-р Хасан Ефраимов, посветен на един от най-светлите ни празници
Честит празник!

Честит празник!

Да помним делото на светите братя Кирил и Методий, да славим българската писменост, знание, духовност и достойнство
Почитаме Св. Георги Победoносец

Почитаме Св. Георги Победoносец

Той е великомъченик за Христовата вяра, да го помолим да се застъпи за нас пред Бога
Христос Воскресе!

Христос Воскресе!

С великата Си саможертва, с Възкресението Божият Син даде надежда за вечен живот на всеки, който вярва в Него
Цветница e!

Цветница e!

Празникът се нарича Вход Господен, отбелязваме го точно седмица пред Възкресение Христово, честито и на всички именици
Свободата е усещане за баланс

Свободата е усещане за баланс

Това е онази вътрешна мярка за уравновесеност, която дава свободата и полета на духа, казва д-р Ваня Савова
Честит празник българи!

Честит празник българи!

Свободата не е даденост, тя е крехка, може да я отнеме не само войната, но и потъпкването на духовността, нека я опазим
Честит празник!

Честит празник!

Днес Българската православна църква почита Св. Атанасий Великий, да помолим неговото застъпничество за нас през Бога
Денят на Спасението да стане европейски

Денят на Спасението да стане европейски

Предложението е на д-р Тотко Найденов, вече е получило подкрепа от Етичната комисия на БЛС

Лекар на 2023 е проф. Станимир Сираков

Лекар на 2023 е проф. Станимир Сираков

За първи път тази година БЛС връчи и специална награда на името на героя в бяло - д-р Стефан Черкезов, с нея бе удостоен д-р Даниел Димитров
1 2 3 4 5 ... 8 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ