Прeз 2100

Жегата ще убива 152 000 души годишно

08-08-2017 10:23

Изложени на екстремни климатични явления ще бъде две-трети от европейското население, твърдят учени

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

До края на века глобалното затопляне ще е „виновно" за фатални климатични промени, които могат да отнемат живота на 50 пъти повече европейци годишно, отколкото сега. Прогнозата е на международен екип от учени, който се опитва да илюстрира какви биха били последиците от екстремните прояви на времето, ако държавите в Европейския съюз не предприемат никакви мерки за опазване на природата и преодоляване на глобалното затопляне. Заключенията им са публикувани в научното издание The Lancet Planetary Health и предричат не само пик на горещините след 2070 г., но и много повече жертви на прегряване и топлинни удари.

В случай, че европейската общност напълно пренебрегне опасностите, които крие глобалното затопляне, близо 350 милиона души на Стария континент ще бъдат изложени на ексремно време към края на века, предричат изследователите. Според собствените им изчисления, това ще бъдат

две-трети от населението на Европа

към 2100 г. За сравнение през последните 30 години застрашените европейци са едва 25 милиона. До 2040-а броят им ще се увеличи на 166 милиона, а до 2070-а на общо 236 милиона, изчисляват учените.

По същия начин се очаква да нарастне и броят на смъртните случаи. Ако в периода 1980 – 2010 г. бедствията и извънредните ситуации, свързани с климатичните промени, са убивали около 3 000 души годишно, то през 2040-а броят им може да се увеличи 10 пъти до 32 500 души само в Европа. До 2070-а се очаква те да достигнат 103 300 (или 30 пъти повече), а през далечната 2100 година - 152 000 жертви. Най-сериозна ще е ситуацията в Южна Европа, където преждевременната смъртност в резултат на екстремни прояви на времето се очаква да нарастне от 11 случая на 1 000 000 жители в началото на века до цели 700 на 1 000 000 жители в края на същия този век. При най-лошият за европейците сценарий може да се очаква

жертвите да стигнат 240 000 души.

„Виновни” за трагичните случаи ще бъдат не само високите температури, но също явления като горещи и студени вълни, бурни ветрове, наводнения, разрушителни вълни и приливи по морския бряг, продължително засушаване, горски пожари и прочие.

Според данните, публикувани в проучването, в периода 1980 – 2010 година горещите вълни в Европа са отнели живота на 207 души от 10 000 000 жители, като броят им е най-висок (105.77 на 10 000 000) в Южна Европа, а най-нисък (0.98 на 10 000 000) в Северна Европа. В същия период общо 49 360 европейци са били изложени на екстремно високи температури.

От значение за крайната статистика са също демографските особености и урбанизацията, допълва международният екип. Със застаряването на населението броят на хората около и над 65-годишна възраст се увеличават, а това естествено се отразява и на смъртността. Картинката се влошава допълнително от струпването на това възрастно население в големите градове. Там температурите традиционно са по-високи

заради смога и замърсяванията,

които усилват ефекта от горещите вълни.

В Словения, например, се очаква до края на века населението да се увеличи с 205%, а в Ирландия и Норвегия съответно със 192 и 184 на сто. Само данните за България издават демографски проблеми. В изследването се посочва, че към 2100 година жителите у нас ще са намалели до 5.34 милиона души. За сметка на това пък възрастните ще са се увеличили със 154 на сто.

В заключение изследователите са категорични, че резултатите от проучването са показателни за необходимостта от специални мерки за адаптиране към климатичните промени в Европа. Особено внимание трябва да се обърне на горещите вълни и по-добра защита на човешкото здраве.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ...
„Луцифер" е виновен за температурните рекорди

Една от най-големите горещи вълни за последните години нападна 11 държави от Централна и Южна Европа. Изпепеляващите горещини от и над 40 градуса носят емблематичното име „Луцифер" и се очаква да се задържат поне до идната сряда.

Италия информира, че постъпилите в болници, заради нетърпимите жеги, са се увеличили с цели 15%, а предупреждения за опасно високи температури са обявени в 26 града на страната, включително и във водещи туристически дестинации, като Венеция и Рим.

Близо 40 градуса са температурите по адриатическия бряг, а до 43 градуса се очакват в редица курорти като Коста дел Сол, Ибиса и Майорка. Още по-горещо е във вътрешността на страната в места като Севиля, Малага и Гранада.

Икономически последствия от жегите пък има в Босна и Сърбия, където продукцията е силно намалена. В Хърватия горещините са се комбинирали с пика на туристическия сезон и са довели до недостиг на електричество и скок на цените, съобщават международните агенции.

Засега обаче Европейският температурен рекорд е от 1977 г., тогава в Атина са били измерени 48 градуса на сянка.

Още по темата