Меню
интервю

Трябва да се оценява качеството в онкологията

29-04-2024 06:07
Нужно е правилната практика да се оценява и стимулира, а към момента няма последствия, ако не е така, казва доц. Ася КонсуловаТрябва да се оценява качеството в онкологията
Clinica.bg

press@clinica.bg

Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова. Тя е ръководител на Клиника Медицинска онкология в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски" и е член на СОНМ.

- Доц. Консулова, доплащат ли българските пациенти с онкологични болести и проблем ли е това?

- Българският пациент, не само с онкологични болести, доплаща на множество места по време на диагноза и лечение. Доплащането не е рядко, макар и често да става дума за не толкова значими суми – например за изследвания или за медицински изделия.

- Проблем ли е доплащането?

- Проблем е дотолкова, доколкото се твърди масово, че цялото лечение за онкологично болните пациенти е осигурено по здравна каса. Самата таблетка или флакон от противотуморното лечение са често налични, макар и да има немалко медикаменти, оставащи в т.нар. Наредба 10. Но за да назначим лечение, често трябва допълнителна специализирана информация като лабораторни, образни изследвания. Или се доплаща за устройство (медицинско изделие), с което да се проведе процедура или лечение. За да се изпише перорално лекарство, трябва преглед и кръвни изследвания или ЕКГ, за които здравната каса не е предвидила отделно финансиране. В клиниките по Медицинска онкология се покрива лечебна дейност еднократно месечно, при положение, че лекарствата най-често се прилагат през 2 или 3 седмици. Осигурени за 12 лечения по Клинична пътека, когато пациентът има нужда през 2 седмици за 12 месеца - тогава? Така самото лечение е физически осигурено, но ако искаме качество, а не просто рецепта, пациентът трябва да бъде прегледан, да предостави изследвания, консултации и да му бъде разяснено какво очакваме от лечението и какви могат да са рисковете. Тази дейност и досега не е остойностена. Това са по-малките разходи на онкологично болните пациенти – в диагностичната част и хирургичните звена, ситуацията е по-различна.

- Всички тези доплащания - медицинската дейност, която не се покрива от НЗОК, избор на екип, подобрени битови условия, защо се налагат – малко са публичните разходи или има друга причина?

- Проблемът е комплексен. Голяма част от болниците се обновяват, за да станат по-приветливи и има разминавания между условията в една и съща институция, за да се завърши ремонта в цялата болница. Болниците са търговски дружества - провеждат ремонтите самостоятелно, като финансират тази дейност от собствените си приходи. Често болничните сгради са адаптирани за такива, а не са построени с мисълта за болница – няма достатъчно санитарни възли, общи помещения и т.н. Изборът на екип и другите подобни доплащания са въведени и заради липсата на диференцираност на качеството на предлаганата грижа в българското здравеопазване – дали една консултация се провежда за 10 минути, написана на ръка на лист с препоръка пациентът да си организира всичко необходимо като примерно скенер, ПЕТ/КТ или магнитен резонанс или се описва цялата консултация с препоръка и организиране на цялостно лечение, сега това се води за една и съща дейност. Това не води до стимул за проява на качество, а за осъществяване на по-голям брой дейности – финансирането зависи от броя, а не от качеството на консултацията.

- Как бихме могли да променим системата, така че водещ да стане стимула за качество?

- Това не е лесен въпрос. Системата трябва радикално да се промени, защото тя не отчита качеството на извършена дейност, а бройка дейности и се стимулират лесните кратки практики и празните и бързите обороти на системата. В другите системи плащането е организирано по различен начин, на база отчетена приложена дейност, която е различни за всеки пациент. Няма как да вкарваме предварително всички дейности в една КП, но трябва да видим от какво има нужда отделния пациент и да можем да ги извършим при необходимост – не пациентът да доплаща за всичко извън клиничната пътека. Провеждаме ПЕТ/КТ като амбулаторна процедура и това доведе до адекватно стадиране на болестта при много пациенти, дори до свръхдиагностика. А не можем да имаме процедура за патоанатомични изследвания – тях пациентът ги доплаща.

- Това е правилно, но не се ли опасявате, че някои недобросъвестни ЛЗ, които са свикнали да печелят на база бройка, ще фактурират кухи дейности за всеки пациент, без значение дали има или няма нужда?

- Това вероятно е възможно, но всяка такава дейност може да бъде осъществена с адекватен контрол и да бъде обоснована. Пациентите винаги търсят качество. Няма нужда всеки пациенти да получи всички изследвания - контролът е дейност, която трябва да се въведе, така че правилната практика да се стимулира, а грешната да се оцени и промени. Някой днес да оценява дали лечението се прави на правилните интервали, а не с необосновано отлагане? Или да има индикация за перорално лечение, а да се прилага венозно – примерно да се прилага химиотерапия, когато има индикации за хормонотерапия. Кой оценява това? В Клиника Медицинска онкология на УСБАЛ по онкология Проф. Иван Черноземски търсим правилния подход за лечение на правилните интервали – вече не се субдозира лечение или не се прилага както е най-добре заплатено – 1 х месечно. Прилагаме лечение както са индикациите – перорално, през 2 или 3 седмици и индикациите за това решение са чисто медицински, а не според финансирането. Работим постоянно в колаборация с другите клиники в търсене на реална практическа мултидисциплинарност и ефективност. Организираме диагностичния и лечебен процес, необходим за системното лечение на болестта, често с цената на продължителни консултации и множество телефонни разговори.

- Защо има лечение извън добрата медицинска практика, какво липсва - правила ли?

- Правила и алгоритми има, но няма контрол върху спазването им. Има множество парадокси в нашата система. Примерно - имаме максимална доза на лекарство - ако тя се надвиши, има санкции. Случвало ми се е да ме санкционират, ако сме изписали 10 мг повече по медицински причини – пациентът се е подобрил значимо - това позволено изключение за конкретно лекарство – карбоплатина, но проверяващите спазват други изисквания и не оценяват качеството и описаното като приемливо изключение. Но, ако на пациента се направи наполовина доза или постоянно през по-големи интервали без да има основателна причина, това не се наказва.

- Повдигали ли сте тези проблеми като гилдия на онколозите пред НЗОК и МЗ?

- Проблемите са немалко и често сме ги адресирали през различни организации пред различни институции, но процедурата е бавна и неефективна. По техническа грешка м.г. беше вкарано като задължително изследване един параметър, който отдавна е архаизъм не само за онкологията – СУЕ. Писахме писма, но ни се отговори, че е такава процедурата и грешката се отмени след много месеци, протести и енергия от наша страна. Това не е нормално.

- България се оказва единствената страна, в която смъртността от онкологични болести се увеличава – каква е причината?

- Смъртността в България от онкологични болести като цяло е над средната за Европа и това е факт от много години. Тя е между 10 и 30 процента по-висока за различните диагнози. При все това, ако отчетем смъртността за конкретен стадий, това може да се промени като разлика. Пациентите у нас са в много по-напреднал стадий, лечението струва много повече, токсичността е по-голяма и ефектът е по-малък. Когато няма скрининг, няма откриване на болестта в ранни стадии и няма толкова успешно излекувани карциноми, както в другите държави.

- Тоест, липсващият скрининг и профилактика са основната причина?

- Това безспорно е голяма причина, имат значение и други фактори: проследяване на пациентите, ранно откриване на рецидивите, качество на диагноза и лечение, както и множество допълнителни дейности, които биха осигурили качество – рехабилитация, психологична подкрепа, поддържащи онкологични грижи и др.

- Защо няма ясен път за пациента?

- Защото не съществува обгрижване на пациента, а лечение с разпределение по пътека или процедура на медицинска дейност. Например стадиране на болестта чрез КТ или МРТ правим само ние – медицинските онколози, но другите специалности нямат право на тази пътека и дейност. А всъщност ние трябва да лекуваме пациента, който вече е със стадирана болест. Стадирането само от медицински онколози води до свръхнатоварване в нашите клиники. Биопсията на гърда е друг пример - тя се прави от рентгенолози навсякъде по света, а у нас - само от хирург. А компетентните и можещи специалисти могат да са от различни специалности и да им се заплаща дейността, ако изпълняват необходимите изисквания за качество. Делегирането на отделни дейности само на една специалност води до абсурдни ситуации, в които всеки гледа своята част от болестта и накрая не се лекува онкологичната диагноза, а конкретен проблем.

- Какво е решението?

- Решението е всяка дейност, която се извършва, да се остойностява. И да има критерии за качество, които да се оценяват. Отново пример - масово се провежда образна диагностика за карцином на гърда примерно, но инцидентно има оценка по BI-RADS? Качеството не се остойностява и се заплаща от пациента. Дори не повдигам въпроса и за това как НЗОК остойностява ехографията на гърда – нереално ниска стойност.

- Но дори това да се случи, няма ли пациентът да изпадне в същата ситуация, ако няма отговорник на лечението му?

- Медицинският онколог много пъти е в ролята на мениджър на екип, който координира множество дейности, необходими като диагностично или терапевтично поведение. НО отговорен за лечение на пациента е мултидисциплинарният екип. Реално когато този екип работи в синхрон, пациентът се лекува адекватно. Но част от лечението може да са и дейности, които липсват в дадената институция и пътят на пациента да стане по-дълг и труден като диагнозата се забави и ефектът от лечение се намали. Може да има нужда от рехабилитация, психолог и т.н., но те не се плащат и това влошава качеството на живот и самото лечение. Сега се развиват КП, които са бързооборотни, финансово изгодни за съответните болници и това не е правилен цялостен подход, който да доведе до качество. Затова трябва да има онкологични центрове, в които да се извършват всички дейности или голяма част от тях и те да са оценени според тежестта и качеството по различен начин. Големите университетски болници, в които има всеобхватни грижи, трябва да бъдат стимулирани. А у нас е точно обратното – в държавната болница се провеждат търгове и обществени поръчки за всичко – с месеци примерно изчакваме нови медикаменти и дейности. В частните болници, медикаментът може да се закупи и приложи веднага след одобрение. Това категорично не е в полза на качеството на лечение и създава огромни трудности пред държавните лечебни заведения. Затова в ЕС са разпознати центровете, които имат водеща роля – ракови центрове или всеобхватни центрове и това са основно държавни болници с регионално и национално значение.

- Ако трябва да обобщим - кои са основните промени, от които се нуждаем, за да обърнем тенденцията в смъртността и да увеличаваме преживяемостта в онкологията?

- Финансиране на дейностите, които трябват за пациента, разбира се с въвеждането на параметри за контрол. Въвеждане на стандарти за качество като примерно брой проведени процедури, разнообразие на видовете процедури, оценка на риска, регистър на усложненията или регистрация и анализ на разминаването с препоръчителните стандарти. Въвеждане на критерии за качество, тяхното проследяване, оценка и подобрение. Въвеждане на продължаващо обучение, по време на което специалистът трябва да се развива и обучава постоянно. Това продължаващо образование трябва да е условие за финансиране на дейността. Както и наличие на контрол, който да потвърди, че дейността е адекватна спрямо съответните изисквания. В университетите трябва да се въведе и обучение по онкология, каквото сега има по изключение. Това е една от първите и най-спешни стъпки. И категорично: трябва да има скрининг и профилактика. Скрининг като национална програма, а не отделни инициативи в конкретен месец.


Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Онкологични ръководства у нас няма

Онкологични ръководства у нас няма

Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър Калев
Държавата абдикира от контрола на болниците

Държавата абдикира от контрола на болниците

Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"

Онкологията се разрасна

Онкологията се разрасна

През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение

17858 операции в неврохирургията

17858 операции в неврохирургията

Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната

Ръст в ортопедичните операции

Ръст в ортопедичните операции

През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията

На демографията пречи политическата конюнктура

На демографията пречи политическата конюнктура

Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Реална дейност през миналата година са започнали отделения в Бургас, Сливен, София и Търговище, показват данните за здравната каса

1 2 3 4 5 ... 13 »
открийте болница
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси не застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ