Медицина

Алцхаймер засяга 30% от хората над 80 години

04-06-2024 07:00
Диагнозата трябва да се приеме не само като неврологично, но и обществено, социално-икономическо заболяване, казва д-р Филип АлексиевАлцхаймер засяга 30% от хората над 80 години
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Болестта на Алцхаймер е един от най-големите бичове на съвремието ни. Както clinica писа, нова помощна терапия за борба с нея се въвежда и в България. Защо е толкова страшна диагнозата, колко хора засяга и безпомощна ли е науката, попитахме д-р Филип Алексиев. Той е невролог и управител на Медицински център „Алексиев и син".
- Д-р Алексиев, прави впечатление, че дегеративните неврологични заболявания, като цяло, обхващат все повече хора в Европа. Каква е картината в България, кои от тях са най-разпространени?

- Самите неврологични заболявания, в повечето случаи, са хронични. В тях се включват епилепсията, мозъчно-съдовата болест , инсулта и нервно-дегеративните заболявания на централната нервна система. Тук вече са деменциите, в които са и тези, породени от болестта на Алцхаймер, двигателните нарушения, като болестта на Паркинсон, множествена склероза и т. н. Всички те са с различен генезис и различно протичане. Доминантата при повечето от тях е точно хроничното състояние. Те са проучвани и се проучват много. Проблемът обаче е, че централната нервна система е изключително сложно нещо. От една страна, имаме структури, които знаем отдавна. От друг обаче, най-сложният проблем е въпросът въпросът за тяхната функционалност – как са свързани, в кой момент става това и при какви вътрешни и външни обстоятелства. В последните тридесет години точно проучванията, особено в областта на деменциите, промениха много нашия поглед върху тези заболявания. Но онова нещо, което стои зад тях – мозъкът, си остава нещо много сложно.

- Изкуственият интелект ще помогне ли в разгадаване на неговите тайни? Страх ли Ви е от намесата му в тази така фина материя?

- Надяваме се да помогне и да не ни подведе. Основното е винаги да знаем какво търсим, включително и от изкуствения интелект, както и за заболяванията на централната нерва система, проучванията. Това е голямата добавена стойност на времето. Опитът вече ни дава възможността да сме по-прицелни. Ако управляваме добре ИИ и искаме конкретност от него, това за нас ще е огромен плюс. Опасности винаги има и то не само от него, но и от естествения.

- Какъв дял заемат дегеративните заболявания в България по отношение на всички останали неврологични?

- Отговорът не е еднозначен. Много от нещата се припокриват. Едно е клиничната изява, друго е самата генеза на заболяването. Съвсем трето е точно припокриването на различни причини, довели до него. Например, увредата на съдовете, водеща до съдовата деменция, увредата на невроните, което е съчетание на съдова деменция с тази на болестта на Алцхаймер и т.н. В общия случай, ние гледаме комулативния ефект на дадено заболяване, т.е. една, втора, трета и т.н. причини. С оглед на това, смятам, че би било доста спекулативно да ги разделяме, макар и от пропедевтична гледна точка на дялове. В практиката се убеждаваме, че става въпрос за комплексно представяне, зависещо от много фактори.

- От всички тези заболявания болестта на Алцхаймер ли остава най-много проучвана, но все още загадка?

- Деменцията, сама по себе си, не е заболяване, а съвкупност от различни нарушения. Най-честата форма, която виждаме при 2/3 от пациентите – болестта на Алцхаймер, трябва да се приеме не само като медицинско неврологично, но и обществено, социално-икономическо заболяване. От една страна, включително и в България, имаме светила в тази област, посвещаващи цялата си кариера на този проблем – да го изучат, да намерят възможните пътища за спиране на този процес или поне той да бъде забавен. Във времето и в световен план, хората също така, са разбрали, че е важно да се борим с него както с медикаментозни, така и с немедикаментозни инструменти, включително и с транскраниалната пулсова стимулация. Това ни дава възможност действително да атакуваме заболяването от различни гледни точки и с различни механизми.

- Новият метод ще бъде въведен съвсем скоро при Вас. В какво се изразява той?

- Методът е известен от преди няколко години, от 2018-та. Правени са обаче проучвания и преди това в по-малки центрове, в по-ограничен мащаб. За да навлезе в медицината такъв апарат, са необходими доста доказателства за ползите от него, чието събиране на базата на проучвания, отнема време. В последните две-три години те нарастват в геометрична прогресия, защото вече имаме повече опит със самата методика и можем да задаваме по-точни въпроси с търсенето на научен отговор. Затова тя набира такава скорост в последните години. Във времето, от 70-те години, навлиза електростимулацията. През 80-те на миналия век-магнитната, а най-скорошният вариант е точно транскраниалната пулсова стимулация. През цялото това време това, което се опитваме да внедрим, като лечебно средство, е стимулиране определени части на мозъка. ТПС представлява механична стимулация чрез ултразвукови вълни в определени зони на мозъка – челния дял или части от него. За разлика от магнитната стимулация, ТПС прониква прониква до 6-8 см, което е преимущество. Така можем да повлияваме и структури, които са значително по-дълбоко в кората. Това е неинвазивен метод, което означава, че няма хирургически разрези, та дори само на кожата, които колкото и да биха били малки, крият своите рискове от инфекция и кръвотечение. Чрез ТПС, ние стимулираме определени зони със сонда, пускат се акустични сигнали. По този начин не нарушаваме кожната цялост. Самата стимулация е така организирана, че не води до затопляне на мястото. Вълните са с много ниска енергия, за да не се получава потенциално опасен ефект за тъканите. От там нататък вече основният принцип, както казах, остава стимулацията на определени зони от мозъка.

- Означава ли това, че при прилагането на ТПС трябва да бъде спряна другата терапия?

- Не, не се спира. Това е добавъчна терапия. Ние сме най-успешни, когато можем да комбинираме медикаментозна и немедикаментозна терапия, както се и практикува. Тук се включват и различни домейни на рехабилитацията, справящи се с двигателни и когнитивни нарушения. Прилага се цял пакет от терапевтични мерки, част от които е транскраниалната пулсова стимулация. Самата методика се прилага на курсове. Устройството е регистрирано за пациенти с лека и средно тежка форма на болестта на Алцхаймер. Използваният протокол се провежда в рамките на две седмици в общо шест сесии. Всяка една от тях означава, че прилагаме между 4000 и 6000 пулса за времето от 30 до 45 минути.

- Какви са най-ярките предизвикателства в неврологията предвид дегеративните заболявания в контекста на българската здравна система? Новите технологии достъпни ли са за хората у нас?

- Отговорът на този въпрос е много тежък. Като цяло, не са достъпни. Ние нямаме възможност да прилагаме безплатно тази методика при пациенти, които са здравноосигурени, тъй като тя не се реимбурсира от НЗОК. Достъпът до нея е все още малък в България. В други държави нещата стоят по по-различен начин.

- По отношение на неврологичните заболявания, като цяло, пациентът у нас в центъра на системата ли е поставен или е натикан в ъгъла?

- Неврологичните заболявания, за съжаление, не са много атрактивни. Те са хронични и продължителни, които носят и немалка инвалидизация. Представете си обгрижването на човек с Алцхаймер – заболяване, което прогресира във времето. Или на такъв след мозъчен инсулт. Те изискват не само медикаментозна терапия, но и неврорехабилитация, обща грижа този човек да може да бъде нахранен, хигиенизиран, да му се дават лекарства. Това е продължителен процес, което прави нещата много обременяващи финансово, а също и откъм човешки ресурси. Тук не бива да забравяме близките, които особено при деменция чувстват тежестта на тази негативна промяна, от която отпадат различни части, изграждащи неговата личност. За тях това е много травмиращо. Точно затова и неврологичните заболявания не са от най-атрактивните. Всеки от нас има своя или на свой познат история с тях.

- Какво би следвало да се направи за пациент с такива продължителни, неблагоприятни и финансовоемки заболявания?

- Както вече казах, това е продължителна борба на много нива. Пациентите трябва да имат достъп до адекватни лекарства, до достатъчна рехабилитация, която лекува прицелно определени засегнати функционалности - когнитивни, двигателни, речеви нарушения, пространствения усет. Следва да има и грижа за близките, които често пъти не разбират за какво става дума, но са само уплашени, притеснени. Със сигурност трябва да се говори и действа за достъп и достъпност. Само ще кажа, че колкото по-рано те бъдат диагностицирани, толкова по-добре. Това се отнася и за болестта на Алцхаймер. Затова и въвеждаме тази нова терапия.

- Кои са първите симптоми на заболяването?

- При Алцхаймер се нарушава краткосрочната памет. Във времето това става видно, макар и пациентът да не го усети, но го установяват неговите близки. Възможно е той да се пита дали е вечерял, дали е пил вода или не. Нарушава се ориентацията, може да не успее да си облече фланелката. Може да се развие и страх от ставане сам, депресивни състояния, емоционална нестабилност. Те разграждат личността. Заболяването се появява най-рано на 60-65-годишна възраст, като при тях засегнатите са около 5 на сто. Тези проценти обаче нарастват с възрастта. При хората на 80 години стават около 30-35 на сто. Съществуват и фамилни по-ранни форми, които са доста тежки. Трябва да помним, че популацията в България застарява.

- Наследственият фактор ли е водещ за развитието на болестта на Алцхаймер и кои са другите?

- Има установени генетични мутации, увеличаващи риска от заболяването. Най-честа обаче, е т. нар. спорадична форма, т.е. възникваща от само себе си. Във времето има много спекулации за това, какво може да допринесе за появата ѝ. Знаем, обаче, че захарният диабет също може да даде принос към риска от деменция. Има и съчетани форми, когато пациентът е преживял брой инсулти и има мозъчно-съдова болест. Тогава при него се развива съдова деменция.

- Има ли начини с които човек да отложи деменцията?

- Да, като ползва постоянно мозъка си за четене, учене на чужди езици, придобиване на нови знания. Това е органът, който при натоварване не се износва, а напротив – работи още по-добре. Здравословният начин на живот също оказва положително влияние.


Все повече млади пациенти с кожен меланом

Все повече млади пациенти с кожен меланом

15.4% от всички регистрирани в българския регистър, са под 45 години, обясни доц. Ива Гаврилова
Азбуката на кръвта

Азбуката на кръвта

За българите най-голяма е честотата на група А - около 43%, следвана от О – 32.5%, казва д-р Елисавета Грънчарова от ВМА

Прегряването при децата често се бърка с вирус

Прегряването при децата често се бърка с вирус

Генетично сме подготвени за подобни горещини, но не и през юни, когато по-високата влажност на въздуха може да доведе до бронхоспазми, предупреждава д-р Рада Прокопова
Алергията към полените е до октомври

Алергията към полените е до октомври

Ежегодна имунотерапия облекчава проявите, ангеодемът може да блокира дишането и доведе до задушаване, казва доц. Анна Валериева
Кашлица над 8 седмици е признак на болест

Кашлица над 8 седмици е признак на болест

Тя трябва да се уточни от специалист, казва доц. Владимир Ходжев от УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив
Над 90 000 българи страдат от ХОББ

Над 90 000 българи страдат от ХОББ

В повечето случаи пациентите са пушачи над 40-годишна възраст, които се оплакват от хронична кашлица, задух и храчки, казва д-р София Ангелова
Болестите на щитовидната жлеза все по-чести

Болестите на щитовидната жлеза все по-чести

У нас 17% от жените до 60 г. страдат от понижената й функция, казва проф. Русанка Ковачева
Генната терапия тепърва ще навлиза и при слуха

Генната терапия тепърва ще навлиза и при слуха

Родителите трябва да знаят ползата от неонаталния скрининг, за да може всички деца с увреждания да бъдат открити възможно най-рано, казва доц. Петър Руев
Синузитът е свързан с алергичната хрема

Синузитът е свързан с алергичната хрема

Идеалната чистота у дома и чести промивки на носа са обичайната превенция, възможна е и имунопрофилактика, казва проф. Румен Бенчев
Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Алкохолът и наркотиците „доставят" лесно щастие, чувство на обич и силни емоции, казва Светлана Йорданова
1 2 3 4 5 ... 60 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ