Невъзможното обръщане на пирамидата

Клиничните и амбулаторните процедури не намалиха дела на болничното лечение, само го дублираха

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Амбулаторните и клиничните процедури бяха създадени преди доста време с идеята по-леките случаи на редица заболявания да се лекуват в рамките на един ден, без да се налага хоспитализация. По този начин трябваше да се улесни болния човек, да се намали риска за него, да се понижи разхода на лечебното заведение и съответно сумата, която касата ще плати. Като всяко нововъведение бе нужно време, за да може процедурите да се наложат масово в практиката на лечебните заведения. И въпреки че отдавна броят им на година надхвърля милион, те не намалиха хоспитализациите, напротив.

Броят по години

През 2019 г. здравната каса е имала 19 130 договора с 369 лечебни заведения за болнична помощ по КП и 2760 по Кпр и Апр. Общо за годината са отчетени и платени 2.14 млн. хоспитализации, 240 хил. клинични процедури и 1.2 млн. амбулаторни процедури.

Четири години по-късно - през 2023 г., касата е сключила договор с 380 лечебни заведения за болнична помощ, а отчетените и платени хоспитализации са 2.15 млн., КПр са над 270 хил., а АПр – 1.357 млн.

Видно от официалните данни намаление на хоспитализациите няма, напротив, те отново растат. За сметка на това обаче се увеличават и случаите, лекувани по амбулаторни и клинични процедури. Или казано на прост език - вместо ограничаване на болничната помощ, се получава дублаж.

Кои са най-използваните

Най-актуален и точен отговор на този въпрос дава отчета на здравната каса за 2022 г., който бе приет от парламента през м.г. Договори за болнична помощ тогава са имали 372 болници. Най-голяма част от реализираните хоспитализации и процедури е била в 5 области - София, Пловдив, Плевен, Варна и Бургас, където се намират над 52% от клиниките с договор с НЗОК. Съответно най-много дейност са отчели най-големите болници там.

През 2022 г. 312 са били болниците, сключили договори по КП, а отчетените и платени хоспитализации са били 1.9 млн. или с 9% повече спрямо 2021 г. Намалението и наваксването им се дължаха на КОВИД. На челно място като дейност от години продължават да са едни и същи пътеки - за рехабилитация на опорно-двигателния апарат, химиотерапия, лечение на черепно-мозъчни нерви, на остра сърдечна недостатъчност и на вирусни и бактериални заболявания.

Договор с касата за Кпр през 2022 г. са имали 103 лечебни заведения, а отчетените случаи са били 328 хил. Като най-много се използват тези за интензивни грижи и диализно лечение, за ендоваскуларно лечение на нетравматични мозъчни кръвоизливи и т.н.

През 2022 г. броят на Апр е бил 1.2 млн., като те са се извършвали в 236 лечебни заведения. Ръстът при последните е бил 5.2% спрямо предходната година. При амбулаторните процедури най-оборотни се оказват тези за хронодиализа, извършване на план за онкологични заболявания, на химиотерапия, и на диспансеризация на онкоболни. Най-много договори пък са сключени за амбулаторна хирургия, лечение на бъбречни колики, осъществяване на пункция или бипопсия.

Финансовите резултати

И те като абсолютният брой на хоспитализациите и реализираните амбулаторни и клинични процедури показват, че няма намаление на разходите за болнична помощ и обръщане на пирамидата. През 2019 г. здравноосигурителните разходи и резерва на касата са над 4.2 млрд. лв., а относителният дял на средствата за болнична помощ е бил 48.1%, за първична помощ - 5.1%, а за специализрана - 5.8%. През 2023 г. бюдежтът на НЗОК здравни разходи с резерва беше 6.7 млрд. лв. От тях делът на болнчините разходи е бил 49.2%, а на ПИМП и СИМП съответно 6.6 и 6.9 процента (виж таблицата). Тоест, навсякъде е имало ръст от около процент, като сравнение в тежестта на болничната и извънболнчината помощ не може да има, а диспропорцията между тях се запазва в пълен обем.

Защо не се получава

Пирамидата няма как да се обърне, докато здравната политика на държавата толерира разрастването на болничния пазар. Това е основната причина, поради която каквито и други мерки да предприемат властите за стимулиране на извънболничните дейности, те няма как да проработят. В съчетание с липсата на контрол на качеството на дейността и съответствието с някакви стандарти на структурите, в които се извършва тя, няма как да се коригира деформацията на системата. Макар и в по-малка степен, роля играят и някои специфики на процедурите - в момента те често дублират дейностите на пътеките без обаче да има ясни критерии кога пациентът да се приеме по тях и кога по КП. Друг проблем е, че някои от алгоритмите на процедурите не са адекватно направени и затрудняват работата на медиците. На трето място цените им са ниски. Всичко това със занижения контрол още веднъж отваря широко вратата за употребата им не по предназначение.
И тъй като промени липсват, очакванията са все повече болници да изпълняват все повече пътеки и порцедури, на които ежегодно се увеличават цените. Това явление на свръхупотреба и дублаж на здравни услуги от лечебните заведения при намаляващо население, макар и застраяващо, допълнително ще получи тласък с последиците от решнието на Конституционния съд за отпадане на лимитите на лечебните заведения. И всичко ще продължи така, вероятно, докато има кой да плаща.


Източник: НЗОК