Слонът в стаята е липсата на превенция

Бъдещето и по света, и в България на кардиологията е добро, стига да се развива при ясни правила на добра клинична практика, а не на бизнес интереси, казва проф. Иван Груев

- Проф. Груев, 50 години - много или малко са за едно научно дружество?

- 50 години са и много, и малко. Това е период, напълно достатъчен за оформяне на неговите визия и цели. Същевременно това е дружество, което изцяло копира модела на европейските структури, то е в динамично развитие и възприема всички новости, което ни дава всички основания да смятаме, че годините са и малко. От гледна точка на институционална памет и структура - 50 години са много, от гледна точка на развитие – те са малко и ни предстоят още много години на успешна работа.

- Копирането на европейския опит ли е тайната, защото ДКБ се наложи като една от малкото подобни работещи организации?

- Европейският опит има много голямо значение, защото ДКБ изцяло взаимства модела на европейското дружество, разбира се с неговото съгласие. Ние имаме мандатност сред управляващите структури, абсолютна доброволност в тяхното изпълнение на дейността, имаме председател с мандат 2 години, като преди това 2 години е бил в УС и след това остава 2 години в УС, за да има приемственост.

Но ефективният му мандат като председател е само 2 години, тоест така имаме мандатност, заменяемост, приемственост. Членовете на УС също така могат да са само два последователни мандата там, след което трябва да отстъпят своите места на други хора. Имаме и Контролен съвет на дружеството, както и технически лица, които са назначени на щат.

- Кои са най-големите му постижения за това време и какво не успяхте да свършите като дружество?

- Много успехи има дружеството, един от най-големите е, че притежаваме правата за европейските гайдлайни, ние ги превеждаме на български език и ги предоставяме на нашите членове и на цялата общественост. Другият ни успех е, че имаме доста голяма членска маса и богат научен календар във всяка една от годините. На всеки две години имаме национален конгрес по кардиология, който е най-посещаването научно събитие в страната, имали сме и над 1500 гости. Повечето от тях са кардиолози, но има и колеги от други специалности – ОПЛ, ендокринолози и други. Другото голямо постижение е Националният кардиологичен план (НКП), който също стъпва върху европейския, и е с идеята да предложи концепция за ССЗ с акцент върху превенцията, която куца. С лечението на острите състояния се справяме доста добре, но липсват превенция и рехабилитация, така че имаме много работа по този план. Тя обаче не е само наша, трябва да се ангажират и държавните институции, за да се реализира, нужни са законодателни промени, ако искаме да постигнем европейските нива на смъртност у нас, защото това е ахилесовата ни пета. В България смъртността от инфаркт по време на болничния престой е горе-долу, каквато е и европейската, но средната продължителност на живота остава ниска за сметка на ССЗ и затова ни трябва национална програма. Това са и нещата като несвършена работа, тоест, ние имаме експертизата, визията, но нямаме активни действия на ниво институции.

- Защо смъртността от ССЗ е толкова висока, какво от това, което искате да се направи, не е постигнато у нас?

- В сферата на превенцията повечето неща не са постигнати. Основната причина за лошите резултати в България е начинът на живот – консумацията на много сол, на храни с рафинирани захари, съдържащи наситени мазнини, огромен проблем са тютюнопушенето, много голямото обездвижване, както и високото ниво на детското затлъстяване, по което сме на едно от първите места в Европа. Като добавим проблема със замърсяването на въздуха и лошото придържане към лекарствената терапия за хипертония, дислипидемия и диабет, получаваме причините за високата смъртност. Нуждаем се от пълна и ефективна забрана на тютюнопушенето, а не от тази врата в полето, всички знаем, че навсякъде в заведенията се пуши след 22 часа, електронните устройства се пушат навсякъде на закрито, рекламират се навсякъде, което е скандално и го няма никъде в европейските държави.

- Липсата на контрол очевидно е единият проблем, но другият е образованието – как се случва то?

- Манталитет се сменя много трудно, това става от детска възраст. Създаването на хранителни навици става в училището. Казва се, че българският вкус е солен, но това не е вярно, той е възпитан да бъде солен. В България се яде между 10 и 20 грама сол на ден, а ни трябват 5. Тоест, храната ни е два до 4 пъти по-солена от нужното. Липсва възпитанието за системно участие във физическа активност и спорт, нужно е въвеждане на часове по здравна просвета, които могат да се интегрират и в часа на класния. Всичко това ще доведе до едно възпитание в здравословен начин на живот и яснота къде са рисковете от ССЗ. При по-възрастните пациенти трябва да адресираме масови кампании, с обучителни материали в чакалните на ОПЛ, самите колеги и ние трябва да сме отбременени от бумащината, за да имаме време да им кажем тези неща. Реално имайки по 20 минути за преглед, половината минава в бумащина, за разговор остава много малко.

- Гайдлайните са преведени и внедрени от вас, но спазват ли се, има ли контрол и качество на лечение в страната ни?

- Гайдалайните са преведени, но те не са закон, никой не може да бъде накаран да ги спазва. Друг е въпросът, че МЗ и НЗОК ни задължават да правим национални стандарти, въпреки че имаме европейски. Ние сме приели такива - въпреки че няма медицински стандарт, имаме фармакотерапевтични ръководства и европейски гайдлайни, по които работим. Контрол има от страна на НЗОК, но той е бюрократичен и съобразен с алгоритмите на КП, а не на тези правила и гарантира само, че се изпълняват стандартите на КП. Въпреки това мисля, че лечението на спешните ситуации е добро, ние спасяваме около 12 000 миокардни инфаркта на година, но слонът в стаята е липсата на превенция и профилактика. Ако не приложим усилия тук, никога няма да постигнем резултати.

- Доволни ли са кардиолозите от последните промени в реимбурсацията на лекарствата за ССЗ?

- Не, разбира се, защото те не са съобразени с гайдлайните. Реимбурсирани на 100% са само монотерапии, а гръбнакът на лечението на хипертонията са комбинираните лекарствени форми, и то още от 2018 г. Те обаче пак не се реимбурсират. Ефектът ще бъде доста ограничен и пациентите, които нямат възможност да ги купуват, отново ще се лекуват с най-евтините генерични медикаменти, тоест, те ще приемат по една шепа лекарства, за да се постигне нещо.

- Това няма ли да ги накара да се откажат от терапията?

- Естествено, че ги кара, поне една част от нея ще отпадне. Все пак това е стъпка в правилната посока, но подходът е доста ретрограден и несъобразен със съвременните препоръки, но нас, като дружество, никой не ни е питал. Все пак е по-добре от нищо, но със сигурност не е панацея.

- Има ли проблем с кадровия дефицит в кардиологията?

- Със специалистите все още нямаме проблем, но имаме много голям проблем с медицинските сестри, както във всички специалности. Огромен проблем, който продължава да се замита под килима, една част от нашите сестри са в пенсионна възраст, те няма да издържат още много и след 4-5 години дупката ще зейне още по-голяма. Ние сме под всякакви стандарти за съотношение лекари-сестри или за брой сестри на легла, така че проблемът трябва да се решава сега. По отношение на лекарите, все още имаме, но поради редица причини, най-вече с финансова окраска, инвазивните лаборатории се нароиха в страната и са над 50. Хората, които работят инвазивна кардиология обаче, не са чак толкова много и те се превръщат в едни кардиологични номади, работейки една седмица тук, една седмица там. Това неминуемо затруднява процеса – лечебен и диагностичен, и създава трудности за тях и за лечебните заведения да направят 24-часови графици. Така че в инвазивната кардиология заради тази голяма бройка лаборатории, може би има недостиг на кадри.

- Сам казвате, че има недостиг на сестри, както и на специалисти заради големия брой инвазивни кардиологии, с какво обаче си обяснявате бездействието на властите в това отношение? Още повече, че кардиологията не е изключение?

- Трудно ми е да коментирам, още повече, че имаше няколко опита да се прави национална здравна карта, които бяха блокирани по всякакъв начин. Мисля, че бройката на кардиохирургиите също става много голяма, но това се решава на други нива, не от нашето дружество.

- 50 години история, ясни са, какво да очакваме в бъдеще?

- Ако дружеството запази своята структура по този начин и своите европейски принципи на функциониране, бъдещето му е добро. Виждам, че все още има нормални хора, които желаят да специализират кардиология, посещават нашите конгреси, а и нашата специалност е една от най-бързо развиващите се и високотехнологични по отношение на лекарствената терапия. Съвсем официално Европейското кардиологично дружество обяви, че от десетте години, с които се е удължила средната продължителност на живота на европейците, което за съжаление не се отнася за България, 7 години са принос на кардиологията. Така че бъдещето и по света, и в България на тази специалност е добро, стига да се развива при мирни условия и ясни правила на добрата клинична практика, а не на бизнес интереси.