Интервю

Реформа ще има, когато НЗОК не успее да плати

15-04-2024 06:13
Този момент наближава, междувременно очаквам, че д-р Галя Кондева ще види какво се случва в МЗ и ще даде на обществото истината, казва д-р Румяна ТодороваРеформа ще има, когато НЗОК не успее да плати
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Начело на здравната система отново има ново ръководство. Какви са резултатите от постоянната властова въртележка през последните години, защо политическите партии не слагат ред в сектора, обезличи ли се НЗОК и какво да очакваме от новия министър, попитахме д-р Румяна Тодорова. Тя е един от малкото експерти в системата, като два пъти е била и директор на здравната каса.

- Д-р Тодорова, в поредната властова въртележка сме, как се отразява това на здравеопазването и на държавата?
- Мисля, че не е трудно да си отговорим на този въпрос. Последните години сме в тази въртележка непрекъснато, даже по няколко пъти в годината и затова си задавам въпроса какъв хоризонт има един упавленец. В това служебно правителство нашият министър разполага с двумесечен хоризонт. Какво може да направи един министър за това време, той не може да се ориентира само в обстановката и това се отнася за всички ведомства. Но в здравеопазването сякаш това е най-пагубно, защото нито лекарите са доволни, нито пациентите.
Има едно тичане - пациентът тича да си намери лекар, а лекарят да си намери пациенти, затова специалист в болницата след 12 часа трудно се намира. Освен дежурния лекар, всички други тичат по кабинетите, защото и лекарят е човек, а заплащането е унизително. Ако един лекар не работи на няколко места, какво самочувствие би имал. Не можем да не кажем, че се увеличиха цените на прегледите по каса, но при тази инфлация, какво са 46 лв. първичен преглед. Затова много колеги се отказват от работа с касата и предпочитат да работят с платени прегледи, чиято средна цена е 70 - 90 лв. и пет пациента стигат на ден.
За мен обаче най-притеснителното е, че няма политики, не знаем какво ще се случи утре. Един министър, който няма хоризонт, какво да предприеме - да напише здравна стратегия до 2030 г. и като дойде следващият парламнет - да я отхвърли.
- Този резултат е случайно следствие на естествения ход на политическия ни живот или напротив - умишлено генериран? Доколко тази политическа криза е спонтанна, доколко е преднамерена?
- Една политическа криза е спонтанна, когато е доведена от обществото, когато я генерират политиците, значи не е спонтанна, а се цели нещо. И ние много добре знаем каква е целта на политиците - кой ще бъде на власт. От това страда всичко надолу по низходящата линия. И това е много страшно в здравеопазването. Ние непрекъснато повтаряме, че то е част от националната сигурност. За каква национална сигурност говорим! Какво се случва с децата и възрастните хора, какво здравеопазване им оставяме, какъв е достъпът на обикновения човек до здравни услуги. Въпреки че в България достъпът до лекар е лесен, въпросът е на каква цена и дали тази услуга е платена от осигурителната система или пациентът ще трябва да извади пари от джоба си.
От няколко години се говори, че българинът доплаща между 45 и 50 процента, аз мисля, че този процент вече е повече. Това събужда в много хора въпроса - защо плащам здравни вноски. Пенсионерите са най-онеправдани, защото те идват с направлението по каса и трудно си плащат избор на екип, трудно биха си платили и консумативите. Тогава какво се оказва, че държавата е мащеха, точно за най-онеправданите - за възрастните хора, за които никой не се грижи. Една държава е социална, когато се е погрижила за най- беззащитните.
- Коя беше точката, от която системата се пречупи, за да придобие този уродлив вид?
- Тя не се е пречупила изведнъж - от днес за утре. Спомням си, че още от 2007 г. заговорихме, че не може толкова екстензивно да се развива здарвеопазната система, защото балонът ще гръмне в един момент и това става, особено последната година, когато бюджетът на касата е уникален - 8 млрд. Но какво стои зад тези 8 млрд. - нищо от това, за което говорихме. Още 2008 г., когато усещахме накъде отиват нещата с това масово строене на болници, с прехвърляне на тежестта на системата върху най-скъпата, болничната, помощ, си спомням много добре какво се случваше в Словакия. Тя беше на същото дередже, на каквото беше и България по това време - едно разкъсано здравеопазване, не се знаеше кой какво плаща. Но Словакия направи един много добър анализ по райони и здравна карта, която показа в съответния регион какво население преобладава, от каква помощ има нужда, а не, както наскоро се беше изразил д-р Илко Семерджиев - здравната карта е на база керемеди и легла. Не е необходима такава здравна карта, защото здравната помощ не се осъществява от болничните легла и стаи, а от специалистите. И в Словакия това направиха - в района Х преобладава младо население и много деца, значи там трябва да имаме педиатри и АГ- специалисти, инфекционисти, и насочиха специалистите по тези райони, и това е ролята на държавата - да регулира, а не да се намесва в работата на касата.
Касата дори не се използва за информацията, с която разполага. За да вземеш едно решение, трябва да имаш бази с данни. Колкото и да са изкривени данните на касата, все пак това е информация и тя много добре би подсказала на политиците какви решения трябва да вземат. И тя ще покаже, че толкова много болници източват в добрия смисъл на думата касата. Защото тези болници трябва да съществуват и откъде ще вземат парите за това? От касата. Аз съм против критериите, които се въведоха за нивата на компетентност при болниците за сключване на договори с НЗОК. Общинска болница, за да може да докара повече пари, трябва да има по-високо ниво, откъде обаче да набави специалистите! Тук стигаме и до темата за стойността на КП.
- Но точно това е въпросът - трябват ли ни толкова болници?
- Това е другият въпрос. Тук е смисълът на тази здравна каса - да каже в този регион има такова население, има нужда от такава помощ. И тази болница, която има детско отделение, гинекологично отделение, но има 5 деца и 3 раждания в годината трябва ли да ги поддържа. И ако в тази област преобладава възрастното население, не трябва ли болницата да има едно неврологично и едно вътрешно отделение, както и едно за продължително лечение. А напоследък и никой вече не говори за продължително лечение при едно застаряващо население. И не само това- как се осъществява рехабилитацията на тежко болните, на пациентите след тежки операции.
- Защо се допусна тази експанзия на болниците и защо не се спира при положение, че дори населението намалява? Имаме ли нужда от нови кардиохирургии, онкологии, лъчецентрове и т.н.?
- Първо, кой го спира това нещо? МЗ работи по документи. Болниците отговарят на всички изисквания и имат право да получат разрешение за дейност. Само че стопът не трябва да бъде, когато те са си докарали всички документи, а преди това. Когато има една истинска здравна карта, и стриктно се спазва, строителството на болницата ще бъде разрешено от МЗ само, ако има нужда от тази структура. Само тогава това ЛЗ може да ползва обществения ресурс. И това е смисълът на здравната карта - някой да каже при това население в този регион, има ли нужда от кардиохирургия.
- Явно това е политическо решение, което партиите трябва да вземат, защо не го правят?
- Задължително това е политическо решение, но ние не знаем какви са интересите там. Не знаем дали зад тези, които трябва да вземат това решение, не седят определени икономически структури. Ние сме свидетели, че в България се пише закон според нечии интереси, а не според интереса на обществото. И да, когато е стартирала здравната реформа, идеята е била, че при това население - 150 болници са абсолютно достатъчни. Такъв беше замисълът и за оборудването и за допълнителните средства. Защо МЗ, когато се разкрива една болница, не каже коя друга е излишна, а дейността да бъде поета от новата. И тази нова болница да не е бутикова, а МЗ, базирайки се на здравната карта, да даде старта на новото ЛЗ.
- Сега се налага тезата, че преструктуриране на болниците не може да стане по административен път, а само по пазарен, според вас това вярно ли е? И възможно ли е изобщо да стане преструктуриране на системата ни в сегашния й вид по пазарен път?
- Според мен не, може да има пазарни механизми, но не само. Чисто пазарни механизми може да има в други сфери, в здравеопазването - не. И ще ви дам един много елементарен пример. Кой определя по какви специалниости ще кандидатстват младите лекари - държавата трябва да излезе с един списък за нуждата от специалисти в краткосрочен и дългосрочен план, базиран отново на здравната карта, на статистическите данни за възрастта на работещите специалисти и т.н. Например в България липсват патоанатоми, малко са ендокринолозите, затова ще пусне места по тях. Там, където има насищане със специалисти, ще се изчака, колкото е необходимо. Но това не се случва. Моята специалност е изключително атрактивна заради естетическите процедури, дори платено младите лекари не могат да си намерят места за специализация. Но какво ще правят тези колеги, ако имат нужда от разчитане на хистология за пациентите си.
- Защо България допусна здравеопазването да стане толкова пазарно?
- Защото няма правила, затова секторът е оставен наистина на пазарен принцип.
- Смятате ли, че има връщане назад?
- Много трудно, икономическите интереси са много големи. Може да се оправят нещата, само ако политиците, които определят правилата, са убедени, че има нужда от промяна и знаят, че, когато са пациенти, ще се лекуват в същата система, няма да ходят в чужбина, а ще остават тук и ще разчитат на българските лекари, които са добри. А, за да се постигне това нещо, трябва да има приемственост и когато се пише една стратегия, тя трябва да бъде разписана от всички политически партии и да бъдат задължени всички да я следват. И всяка година, който и да е министърът, да дава отчет на обществото докъде е стигнал, изпълнявайки тази стратегия.
- В тази трудна ситуация на сглобки и некоалиции, най-големите партии обединиха усилия да правят реформа в съдебната система, смятате ли, че е възможно това да се случи в сферата на здравеопазването и ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС да започнат промени в обществен интерес?
- Принципно е възможно, но пак казвам - всички трябва да са съгласни с това, което ще поднесат на обществото. Освен това обществото трябва да е много добре запознато и да знае какво го очаква.
- Кой би бил моментът или нещото, което да накара политическите сили да минат в такъв режим на работа?
- Когато касата престане да има възможност да плаща.
- Мислите ли, че този момент ще дойде скоро?
- Да, много ми е интересно тази година тези 8 млрд. как ще бъдат похарчени и ще даде ли касата отчет къде са отишли - колко за болници, колко за лекарства, колко за извънболнична помощ, защото въпреки по-големия бюджет направления липсват. Личните лекари продължават да отказват направления за деца, което означава, че някъде има рестрикции.
- ВАС отмени Механизма, КС - лимитите, това какво означава за касата и ще ускори ли момента, в който НЗОК няма да може да плаща?
- Не може без регулация. Тогава парите на НЗОК ще свършат още по-бързо. Просто механизмите трябва да бъдат други.
- Постоянно говорим, че изместваме финансирането от болничната към извънболничната помощ, създвайки Апр и Кпр, това има ли реален ефект или води до дублаж?
- Според мен не работи достатъчно, болниците предпочитат да вкарат пациента по КП, защото са по-добре платени. Това все още го виждаме в разминаването между съдържанието на КП и истинското заболяване на пациента. Дано със здравното досие това вече да изчезне. В извънболничната помощ са малко центровете, които работят по процедури, защото не е ясно и на какви изисквания трябва да отговарят. Много отдавна твърдя,че КП трябва да бъдат преработени, те не са пипани, откакто са сътворени и съдържанието им вече не е актуално.
- Кой трябва да регулира болнична пазар - МЗ или НЗОК, със здравната стратегия се появи пак идеята за селективно договаряне, което прехвърля топката в касата. Има ли място то за отрезвяване на болничния пазар?
- Пак казвам, че докато не се направи анализ от необходмостите, дали ще договаряме селективно или на брой КП - няма значение. Тези над 300 болници ще искат да съществуяат, независимо от начина на договаряне. Нали виждате какво се случи, когато се сложи изискване за заплатите на медицинския персонал, който е много болна тема.
- Болниците в момента работят ли с нужния медицински персонал?
- Не.
- Това законно ли е?
- Не.
- Кой трябва да го констатира?
- Институцията, която отговаря за качеството, касата е доведена до един платец. Толкова я обезличиха, че даже не се сещат да поискат информация от нея. Но този, който отговаря за качеството, трябва да каже - вие не отговаряте на изискванията, защото нямате персонал, който да се грижи за пациентите. Знаете ли, че сега има отделения, в които сестра дори не влиза.
- Вие го знате, аз го знам, пациентите, които ходят в болница, го знаят, защо обаче властите не го знаят?
- Най-вероятно го знаят, но не правят нищо.
- Защо?
- Защото държавата е мащеха. Тя има едни интереси и виждаме къде са те - в лекарства, в някои болници, които трябва да бъдат добре финансирани. Нека погледнем какво се случва в държавните болници, защо те са зле.
- Кои болници станаха любимци на държавата - частните или държавните?
- Именно, това е въпрос с отговор, а в същото време най-тежката патология е в държавните. Другото, за което недоумявам е защо всеки министър бърза да смени директора на държавната болница за лоши финансови резултати, сякаш това ще изплати дълговете на болницата. Ами какви да са резултатите?! В Пирогов какви да са финансовите резултати? Там след 17 часа отиват всички неосигурени, всички тежко пострадали от катастрофи, сложните операции. Коя частна болница се занимава с това? Само държавните болници, които наистина са гръбнака на българското здравеопазване, а са затънали в дългове, водят битки да им се купи апаратура.
- Сега имаме нов министър, очаквате ли, че той ще направи рокадите, които трябваше да се осъществят още преди месец?
- Ами той е задължен, защото има срокове и министърът трябва да изпълни закона и да проведе конкурсите. Хубавото на този министър е, че има поглед върху системата. Д-р Кондева е работила и в касата, познава много добре лекарствения бизнес, тъй като в касата отговаряше за лекарствата, работила е в болничната и извънболнчината помощ, била е шеф на болница. Да се надяваме, че в МЗ ще се усети нейното присъствие.
- Един служебен кабинет дори след последните промени в Конституцията, би ли могъл да подейства по-отрезвяващо на системата заради липсата на ясно изразени политически интереси зад него?
- Определено, стига да знае какво да поиска и да може да степенува по важност приоритетите, защото има малък хоризонт. Винаги съм казвала, че един министър две важни неща да направи, всички ще го благославят.
- Какви биха били тези две неща за д-р Галя Кондева?
- Тя трябва да види какво се случва в това министерство, какво заварва и да го изнесе на обществото.
- Очаквахме здравна карта от порф. Христо Хинков, мислите ли, че би могло да се види какво се е направило?
- Би могло, но доколкото разбирам тя е една момента снимка на системата, а никой не е изучил необходимостите, което е бавен и задълбочен процес.
- Какво биха могли да направят политиците, ако видим излишъци на лечебни заведения - на сгради и кревати, както очакваме?
- Тази структура, която отговаря за качеството трябва да си влезе в ролята и да излезе с един доклад.
- Но ще има ли кой да го поръча, защото дсоега явно това не се прави? И доколко реален ще е той, защото сега знаем, че по документи в НЗОК всичко е изрядно?
- Това е работа на държавата и д-р Кондева би могла да го направи. А касата много лесно може да извади информация, която ще покаже евентуални изкривявания и да извърши проверки заедно с ИАМН. Тази огромна информация, която има касата, сигурна съм, че д-р Кондева може да я поиска и да извади много интересни неща на базата, на които да вземе решения, стига да й позволят. Защото се сещам какво ще направят кметовете, защитавайки своите болници. На базата на анализа не е задължително болницата в общината да бъде закрита. Тя може да бъде преструктурирана, така че да е полезна на обществото. Но поне д-р Кондева може да каже истината.
- Защо касата не го прави сама - защо тя не казва истината?
- Защото не се сеща.
- Защо НЗОК се обезличи?
- Защото се промени закона и шефовете на касата се назначават от политическата сила на власт. А когато политиката влезе в здравеопазването се случва това - няма експертност. Видяхте, че имаше моменти, в които дори министър Хинков не отговаряше, а излизаше министър-председателят. А и с какъв ентусиазъм да работи ръководството на касата, след като вече няколко месеца управителят и подуправителят са в оставка. Как да чакаме реформа!
- Последните месеци видяхме няколко промени - повишената реимбурасация на лекарствата за ССЗ, сега ще се покриват терапиите за хората с редки заболявания, но не за всички и т.н. Как ги оценявате?
- Винаги съм била против това тежките хрончини заболявания да се финансират само до определена възраст. Един човек с тежко хронично заболяване е болен цял живот. Въпросът е защо това се прави в средата на годината - как по средата на бюджетната година решаваме, че ще правим чудеса. Може би затова се затягат и регулативните стандарти, за да се прехвърлят средства в лекарствата. Специално за ССЗ не очаквам чудеса. Знаете, че там лекарствата се реферират и когато се качи процентът на реимбурсация на 100, това се отнася за най-евтиния продукт - референтът, пациентът пак ще доплаща за останалите. И за пенсионера дали ще доплати 30 лв. или 35 лв., едва ли е от толкова голямо значение. Но все пак е някаква стъпка.
- Тези 45 млн., които се очаква да отидат за ССЗ, можеха ли да се дадат за нещо по-разумно?
- Да, с това започнах - ние не знаем какви са политиките, които провежда МЗ. Чуваме, че България е на първо място по смъртност от ССЗ и онкологични заболявания, но какво правим там. Всички мои познати с онкологични заболявания си плащат за прегледи, а уж е безплатно. Това означава, че държавата не се бори с тези заболявания и е изоставила най-тежко болните - със ССЗ и онкологичните. Първо, няма никаква профилактика, а всички знаем, че онкоболните отиват на лекар в късен стадий, когато лечението е скъпо и е с неясен изход. Какво правим с профилактиката - дали сме пари сега, но как ще се осъществят тези прегледи. Защо частните фондове успяват да правят профилактика? Защото имат добра организация на тази дейност, профилактичната дейност по линията на задължителното осигуряване няма организация. Защо една частна болница може да разработи перфектен платен пакет за профилкатика на бебета. Защо това не го разработи МЗ и не каже на НЗОК - това е нашето предложение, хайде остойностете го.
- Коя е ямата където се хвърлят сега най-много пари без смисъл за човека, а за търговския интерес- болнична помощ, лекарства или нещо друго?
- Болниците и лекарствата. В здравеопазването винаги има смисъл от инвестиции, въпросът е дали правилно са насочени тези пари, дали помагат на пациента.
- Защо тогава болниците остават винаги в страни от политическия интерес - през целия мандат и на последното редовно правителство не остана време за поправките за болниците, те се входираха накрая, за да не се приемат?
- Мисля, че нещата в здравеопазването вече са толквоа объркани, че никой не иска да се захваща с него. Правят се някакви неща, които са толквоа козметични и смешни, че хората дори не им обръщат внимание. Ако питате един човек, той не може да ви каже какво се е случило, защото нищо не е усетил. Ето и за спешната помощ нищо не се говори вече! И това е така, защото няма политика, защото министърът, който и да е той, не е предложил на обществото програма и анализ - хора, вие боледувате от това и това, трябва да вземете такива мерки, профилактичната програма струва толкова, включва това. Отделно трябва да кажем какво ще се прави в извънболничната помощ, но да се въведат и критерии за качество и най-важното - да има контрол, сега такъв няма. Защо касата беше ненавиждана навремето - защото контролираше. А сега има толкова много информация, да прави анализ и да отива на проверка с данни, които ще се докажат или ще се отхвърлят. Другото, което липсва е ентусиазмът. Никой не иска да бърка в това блато и да си цапа ръцете, защото ще бъде наруган или залят отгоре до долу.


Две болници с диамантена награда за инсулти

Две болници с диамантена награда за инсулти

Те се връчват от Европейското организация по инсулт за извършване на висок брой тромболизи
Родените бебета в България намаляват

Родените бебета в България намаляват

През миналата година са се появили 57 197 деца, но 6070 от тях са проплакали в чужбина, показват официалните данни на НСИ
Касата с е-карта на болниците и медиците

Касата с е-карта на болниците и медиците

В нея ще има интерактивно предоставяне на информация за договорни партньори, брой легла, а с времето ще се надгражда

Болниците с рекордни приходи за април

Болниците с рекордни приходи за април

Здравната каса е платила на лечебните заведения 406 млн., бюджетът й за годината няма да издържи без алтернатива на лимитите
Обновяват фарма ръководството по пневмология

Обновяват фарма ръководството по пневмология

Актуализира се правната регламентация на терапевтичния подход при лечение на туберкулоза и белодробна болест, причинена от нетуберкулозни микобактерии
Още месец без износ на инсулин

Още месец без износ на инсулин

Здравният министър д-р Галя Кондева удължава срока на заповедта до 16 юни, съобщиха от МЗ

Гинеколог поема строежа на детска болница

Гинеколог поема строежа на детска болница

На мястото на Николай Борисов в държавната компания застава д-р Влатко Глигоров, съобщиха от здравното министерство

НЗОК иска да смени вида на лимитите

НЗОК иска да смени вида на лимитите

Заговори се за рестрикции в цените на КП, ние сме категорично против, казва д-р Неделчо Тотев
Чака ни закриване на още високо-специализирани дейности

Чака ни закриване на още високо-специализирани дейности

За по-малко от една година страната ни губи втора уникална и високотехнологична дейност, и то в педиатрията. Поводът е липсата на достатъчно сестри. Какво обаче седи зад него, защо се стигна дотук и какво ни чака, попитахме проф. Владимир Пилософ.

Без здравни реформи няма да има по-високи заплати

Без здравни реформи няма да има по-високи заплати

Заради КТД и деформираната система на финансиране, болниците ще се принудят да съкратят част от персонала и да ограничат разходи за инвестиции, казват от БСК
1 2 3 4 5 ... 632 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ