Нежното лице на неврогенетиката

Гените са във фокуса на работата й с пациентите
с редки невродегенеративни заболявания. Медицината пък е в нейните гени. Младата лекарка е от фамилия на светила в неврологията. Дядо й е пионерът проф. Сашо Божинов, майка й – проф. Венета Божинова, известен и уважаван детски невролог. Да растеш в сянката на такива лекари обаче е както привилегия, така и бреме. За доц. Чамова да излезе от калъпа „дъщерята на ... " и „внучката на ..." е постоянна битка. „Сянката задължава, защото човек трябва да докаже, че нещата, които му се случват, не се дължат на известните му родители, а на упоритата му работа. И понякога се налага да се трудиш много повече от другите, за да заслужиш признание", откровена е доц. Чамова.
Как медицината й е станала съдба невроложката обяснява
на езика на науката: „Вероятно е комбинация – генетична предизпозиция с фактори на външната среда". Както може да се очаква, от дете биологията и химията й се отдавали с лекота. В гимназията обаче избрала предизвикателството да учи френски. Въпреки това, дилемата дали да стане лекар никога не е била на дневен ред. „Но не ми е наложено, наистина го работя с голямо удоволствие", подчертава доц. Чамова. Изборът да специализира неврология също дошъл някак естествено. Макар че, имала и „залитания" – била в кръжока по очни болести, вълнувала я и ендрокринологията. „В крайна сметка, избрах неврологията не само заради фамилната си обремененост, а тъй като е изключително логична наука. Когато човек е наясно с анатомията, физиологията, патофизиологията, е много логично да предположи какво се случва в нервната системата. Това е едно от нещата, с които ме привлече неврологията. Моят начин на мислене е доста систематизиран, подреден, вероятно и това имаше значение", разказва доц. Чамова. И е откровена – неврологията е тежка специалност, защото и диагнозите в нея са такива – невинаги е възможно пълно възстановяване. „Много често това са дегенеративни прогресиращи заболявания, при които опциите за терапия – макар в последно време да нарастват, не са твърде добри", не крие доц. Чамова.
Ребусите в науката, разбира се, са предизвикателство
Но друго й дава истинските „криле". „Много е важно човешкото отношение на лекаря. Защото, когато не можеш твърде много да помогнеш, макар да си поставил точната диагноза, ключови са проследяването и контактът ти с пациента", категорична е доц. Чамова. Доволна е, че от 2009 г. насам – когато „прохожда" в областта на редките болести, надеждата за част от болните става все по-ярка. „В началото онези, при които имаше възможности за терапия, дори експериментална, бяха много малко. Напоследък има все повече възможности. А това е изключително окуражаващо – особено, когато си познавал един пациент години наред", признава младата лекарка.
Надеждата за болните с редки диагнози
„блещука все по-силно" и заради усилията и успехите на доц. Чамова и колегите й от „Александровска болница". „Работим много активно в областта на неврогенетиката, благодарение на добрата си колаборация с генетици от Австралия, Белгия, Англия и Германия. Това дава шанса, в мултидисциплинарен екип, при идентифицирането на даден клиничен генотип, бързо да се търси и генетичната основа. Открията ни на този етап не са свързани с възможността терапевтично да помогнем. Но, имайте предвид, при генетичните заболявания това е важно да се идентифицира – поне, за да се направи профилактика в семейството по-нататък", обяснява доц. Чамова. Не й тежи едновременно да бди над пациентите си и да прави наука. „Да, на Запад тези неща са диференцирани, а тук не са. Но не мисля, че е лошо – напротив", откровена е младата лекарка. Признава, че не се вижда, затворена в лабораторатория. „Предпочитам работата с пациенти. Пък и по-широкият клиничен поглед ти помага и в науката", смята доц. Чамова. И биографията й го доказва.
Чудя се – не се ли бои, че ще прегори, покорявайки рано толкова върхове? „Има такава опасност, разбира се. Плащам цената на повечето усилия и преумора. Но не е ли така във всяка работа, която човек върши с желание?”, отговаря ми се риторично доц. Чамова. Има си, разбира се, „рецепта срещу бърнаут". Пътувания, малко откраднато време за релакс сред природата и концерти – които обожава и зареждат „батериите" й. Засега рецептата действа.
Безотказно действа и „защитата" й срещу изкушенията от чужбина
– за повече и слава и пари. Признава, че е имала не едно и две предложения за работа. За себе си обаче е убедена, че най-добрият ход е човек да попие опит при специализации навън и да го реализира в България. „Наистина някои чужди болници и институти предлагат много примамливи условия. Но категорично смятам, че камъкът си тежи на мястото. А и какво ще се случи, ако всички отлетят нанякъде?", казва доц. Чамова. Без колебание отговаря, че не се чувства като „бяла врана". „Има много млади хора, които остават в България. Както и реализирани в чужбина, които се връщат в родината. Дано вбъдеще да има по-добри условия това да се случва по-често", пожелава си доц. Чамова.
Настоящето все пак не е толкова „розово"
Вечно буксуващата здравна реформа, крошетата – в буквалния и преносен смисъл, в лицата на лекарите, ходенето по мъките за пациентите. „Бият журналисти, бият учители, бият лекари. Има тенденция към освирепяване в обществото. И доста хора са с нагласата, че точно агресията може да им помогне", признава с горчивина доц. Чамова. „Коренът на злото", според нея, е в общото обедняване на българите. „Създава се недоволство, което трябва да бъде изразено към някого или нещо. А лекарят е лесна мишена", коментира младата невроложка. Не крие, че несъвършенствата на системата здравната ни система също нажежяват напрежението по линия „лекари-пациенти". „Клиничните пътеки оставят болния с усещането, че е можело и повече да се направи за него. На всичкото отгоре, има и лимити, и борба за направление...", признава доц. Чамова. По-голямата й тревога обаче е, че обедняването – и духовно, и материално, често върви ръка за ръка и с поболяването. „Здравната ни култура е много занемарена. Не може да потърсиш лекар едва, щом ножът опре до кокала, и да очакваш да възстановиш първоналната си форма. Болестите трябва да се хващат в началото. А, за да се случи, е нужно ограмотяването да започне още от училище. Децата да се възпитават каква е ползата от профилактичните прегледи, от спорта, от балансираната диета. Да, няма как да върнем нещата – но можем да помислим поне за следващите поколения", надява се доц. Чамова.
Не смята, че е наивно да си оптимист
И тя твърдо е. Дори за „безкрайната ни здравна реформа". „Мисля, че ще се случи – точно кои са стъпките и какви мерки трябва да се вземат – все още не съм дорасла да кажа", смее се младата невроложка. Но пък споделя максимата, която я движи напред нагоре: „Започнеш ли да се самосъжаляваш и да смяташ, че си без изход, няма да намериш решение. Вместо това действай, за да постигнеш нещо по-добро и мисли позитивно!".
Ето, че е възможно. Да бъдеш Теодора Чамова. Една млада, успяла жена на 33 – пък било то и в „Страната на успелия млад мъж на 33". Не вундеркинд. Не „бяла врана". Бяла лястовица, която не иска да отлети.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
