Портрет

Нежното лице на неврогенетиката

04-08-2017 12:15
Доц. Теодора Чамова катери световни върхове в науката, но иска да лекува в България Нежното лице на неврогенетиката
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
Вундеркинд. Това е първата ми асоциация за доц. Теодора Чамова. Едва на 33, невроложката от „Александровска болница” има зад гърба си куп награди, няколко открития от световно значение, както и безброй доволни пациенти – които не просто са й благодарни, а и я обичат. Само в последните 3 месеца, Чамова грабна приза „Млад учен" в надпреварата „Питагор 2017", бе част от екипа на проф. Ивайло Търнев, описал нова генетична болест и сложи „доцент" пред името си.
„Не се чувствам като вундеркинд, а като съвсем нормален човек", скромна е доц. Теодора Чамова. Обяснява си шеметната кариера с шанса, още след завършването си преди 8 години, да попадне в екипа на проф. Ивайло Търнев. „Той работи изключително интензивно в областта на неврогенетиката и това даде голям тласък на развитието ми като лекар", казва днес 33-годишната невроложка.


Гените са във фокуса на работата й с пациентите

с редки невродегенеративни заболявания. Медицината пък е в нейните гени. Младата лекарка е от фамилия на светила в неврологията. Дядо й е пионерът проф. Сашо Божинов, майка й – проф. Венета Божинова, известен и уважаван детски невролог. Да растеш в сянката на такива лекари обаче е както привилегия, така и бреме. За доц. Чамова да излезе от калъпа „дъщерята на ... " и „внучката на ..." е постоянна битка. „Сянката задължава, защото човек трябва да докаже, че нещата, които му се случват, не се дължат на известните му родители, а на упоритата му работа. И понякога се налага да се трудиш много повече от другите, за да заслужиш признание", откровена е доц. Чамова.


Как медицината й е станала съдба невроложката обяснява 

на езика на науката: „Вероятно е комбинация – генетична предизпозиция с фактори на външната среда". Както може да се очаква, от дете биологията и химията й се отдавали с лекота. В гимназията обаче избрала предизвикателството да учи френски. Въпреки това, дилемата дали да стане лекар никога не е била на дневен ред. „Но не ми е наложено, наистина го работя с голямо удоволствие", подчертава доц. Чамова. Изборът да специализира неврология също дошъл някак естествено. Макар че, имала и „залитания" – била в кръжока по очни болести, вълнувала я и ендрокринологията. „В крайна сметка, избрах неврологията не само заради фамилната си обремененост, а тъй като е изключително логична наука. Когато човек е наясно с анатомията, физиологията, патофизиологията, е много логично да предположи какво се случва в нервната системата. Това е едно от нещата, с които ме привлече неврологията. Моят начин на мислене е доста систематизиран, подреден, вероятно и това имаше значение", разказва доц. Чамова. И е откровена – неврологията е тежка специалност, защото и диагнозите в нея са такива – невинаги е възможно пълно възстановяване. „Много често това са дегенеративни прогресиращи заболявания, при които опциите за терапия – макар в последно време да нарастват, не са твърде добри", не крие доц. Чамова.


Ребусите в науката, разбира се, са предизвикателство 

Но друго й дава истинските „криле". „Много е важно човешкото отношение на лекаря. Защото, когато не можеш твърде много да помогнеш, макар да си поставил точната диагноза, ключови са проследяването и контактът ти с пациента", категорична е доц. Чамова. Доволна е, че от 2009 г. насам – когато „прохожда" в областта на редките болести, надеждата за част от болните става все по-ярка. „В началото онези, при които имаше възможности за терапия, дори експериментална, бяха много малко. Напоследък има все повече възможности. А това е изключително окуражаващо – особено, когато си познавал един пациент години наред", признава младата лекарка.


Надеждата за болните с редки диагнози

„блещука все по-силно" и заради усилията и успехите на доц. Чамова и колегите й от „Александровска болница". „Работим много активно в областта на неврогенетиката, благодарение на добрата си колаборация с генетици от Австралия, Белгия, Англия и Германия. Това дава шанса, в мултидисциплинарен екип, при идентифицирането на даден клиничен генотип, бързо да се търси и генетичната основа. Открията ни на този етап не са свързани с възможността терапевтично да помогнем. Но, имайте предвид, при генетичните заболявания това е важно да се идентифицира – поне, за да се направи профилактика в семейството по-нататък", обяснява доц. Чамова. Не й тежи едновременно да бди над пациентите си и да прави наука. „Да, на Запад тези неща са диференцирани, а тук не са. Но не мисля, че е лошо – напротив", откровена е младата лекарка. Признава, че не се вижда, затворена в лабораторатория. „Предпочитам работата с пациенти. Пък и по-широкият клиничен поглед ти помага и в науката", смята доц. Чамова. И биографията й го доказва.

Чудя се – не се ли бои, че ще прегори, покорявайки рано толкова върхове? „Има такава опасност, разбира се. Плащам цената на повечето усилия и преумора. Но не е ли така във всяка работа, която човек върши с желание?”, отговаря ми се риторично доц. Чамова. Има си, разбира се, „рецепта срещу бърнаут". Пътувания, малко откраднато време за релакс сред природата и концерти – които обожава и зареждат „батериите" й. Засега рецептата действа.


Безотказно действа и „защитата" й срещу изкушенията от чужбина

– за повече и слава и пари. Признава, че е имала не едно и две предложения за работа. За себе си обаче е убедена, че най-добрият ход е човек да попие опит при специализации навън и да го реализира в България. „Наистина някои чужди болници и институти предлагат много примамливи условия. Но категорично смятам, че камъкът си тежи на мястото. А и какво ще се случи, ако всички отлетят нанякъде?", казва доц. Чамова. Без колебание отговаря, че не се чувства като „бяла врана". „Има много млади хора, които остават в България. Както и реализирани в чужбина, които се връщат в родината. Дано вбъдеще да има по-добри условия това да се случва по-често", пожелава си доц. Чамова.


Настоящето все пак не е толкова „розово" 

Вечно буксуващата здравна реформа, крошетата – в буквалния и преносен смисъл, в лицата на лекарите, ходенето по мъките за пациентите. „Бият журналисти, бият учители, бият лекари. Има тенденция към освирепяване в обществото. И доста хора са с нагласата, че точно агресията може да им помогне", признава с горчивина доц. Чамова. „Коренът на злото", според нея, е в общото обедняване на българите. „Създава се недоволство, което трябва да бъде изразено към някого или нещо. А лекарят е лесна мишена", коментира младата невроложка. Не крие, че несъвършенствата на системата здравната ни система също нажежяват напрежението по линия „лекари-пациенти". „Клиничните пътеки оставят болния с усещането, че е можело и повече да се направи за него. На всичкото отгоре, има и лимити, и борба за направление...", признава доц. Чамова. По-голямата й тревога обаче е, че обедняването – и духовно, и материално, често върви ръка за ръка и с поболяването. „Здравната ни култура е много занемарена. Не може да потърсиш лекар едва, щом ножът опре до кокала, и да очакваш да възстановиш първоналната си форма. Болестите трябва да се хващат в началото. А, за да се случи, е нужно ограмотяването да започне още от училище. Децата да се възпитават каква е ползата от профилактичните прегледи, от спорта, от балансираната диета. Да, няма как да върнем нещата – но можем да помислим поне за следващите поколения", надява се доц. Чамова.


Не смята, че е наивно да си оптимист 

И тя твърдо е. Дори за „безкрайната ни здравна реформа". „Мисля, че ще се случи – точно кои са стъпките и какви мерки трябва да се вземат – все още не съм дорасла да кажа", смее се младата невроложка. Но пък споделя максимата, която я движи напред нагоре: „Започнеш ли да се самосъжаляваш и да смяташ, че си без изход, няма да намериш решение. Вместо това действай, за да постигнеш нещо по-добро и мисли позитивно!".

Ето, че е възможно. Да бъдеш Теодора Чамова. Една млада, успяла жена на 33 – пък било то и в „Страната на успелия млад мъж на 33". Не вундеркинд. Не „бяла врана". Бяла лястовица, която не иска да отлети.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм