Интервю

Качеството на живот на онкопациентите не е добро

11-04-2024 06:30
Националният раков регистър беше закрит, не е възможно да се прави здравна политика без информация, казва д-р Мариела ВасилеваКачеството на живот на онкопациентите не е добро
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат, а средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците". Публичните средства за онкологично лечение у нас са се увеличили над два пъти през изминалите пет години, а резултатите са се влошили. Какво е качеството на живот на пациентите с онкологични заболявания, добра ли е проследяемостта им, защо сме единствената дъжава с увеличаваща се смъртност от тях, защо съществува доплащане при положение, че средствата за онкология са се увеличили два пъти за последните пет години. Това попитахме д-р Мариела Василева. Тя е хирург в Медицински център „Д-р Щерев" и член на Управителния съвет на Българското дружество за борба с рака на гърдата.
- Д-р Василева, какво е качеството на живот при пациентите с онкологични заболявания?

- Качеството на живот на онкологично болните пациенти в България не е много добро. Това се определя от много фактори. От хирургична гледна точка, то следва да се определя от обема на хирургичната интервенция на гърдата и лимфните възли. В България много често се прави мастектомия, тоест премахването на цялата гърда, без това да е нужно. Има случаи, в които мастектомията е показана, но те не са чак толкова много, като например инфламаторния рак на гърдата или невъзможността да се постигнат чисти резекционни линии. Не винаги дори няколко фокуса на рак на гърдата са причина да се пристъпва точно към тази интервенция. Показание за мастектомия е наличието на наследствена мутация. Ако ги няма тези причини, би могло да се направи т. нар. органносъхраняваща операция. При нея е добре да се използват онкопластични подходи – да се запази формата на гърдата. Така по света се практикува от 20-30 години. Така се постига много повече по отношение на доброто самочувствие на жената, тя възприема много по-добре тялото си след операцията.

- Защо толкова често се прави мастоктемия без да има показания за нея?

- От една страна тази операция е по-лесна, особено ако не е последвана от реконструкция на гърдата. Най-трудна е реконструкцията, която се прави със собствени тъкани. Често се залита в поставянето на импланти без да има онкологична нужда от тях. Другият голям проблем са лимфните възли. При една операция на рак на гърдата е необходимо да се премахне някакво количество и от тях. Колко точно, зависи от това дали те са засегнати от заболяването и дали има проведена предоперативна терапия и с какъв ефект. Нашата цел, като съвременни хирурзи, е да махнем колкото се може по-малко такива възли. Когато при пациент те са засегнати, логично е той да получи системна лекарствена предоперативна терапия, която има за цел да намали броят на лимфните възли с метастази и дори, ако е възможно, те изобщо да изчезнат. След операцията на гърдата, ако някои от първично позитивните лимфни възли след това са станали негативни отново да се извърши т. нар. сентинелна биопсия. Доказано е, че тя е напълно онкологично безопасна. При нея се премахват няколко възела (1 до 5) по пътя на разпространението на раковите клетки в тялото. Може да не се стигне въобще до пълна асиларна дисекция. Сентинелна биопсия се прави, но на малко места в България. Причините може да са организационни, технологични, изискващи колаборация със специалисти по нуклеарна медицина или потребност от скъпоструваща апаратура, каквато няма в доста болници. Там, където ги има, се изисква допълнителна организация на екипа. Затова, често пъти, тази процедура въобще не се прилага на пациентите. Ако тя не се прави е възможно между 30 и 60 на сто при жените да се получи лимфедем на ръката. Той може да е в различни степен, но проблемът е, че той не се лекува, а основно се поддържа. Това изисква множество дейности от страна на пациентката, лимфно-дренажни процедури, носене на компресивни ръкави – все усложняващи всекидневието неща. Така се влошава и качеството на живот.

- От какво зависи качеството на живот на пациентите, както и подбряването му?

- Най-вече от обучението и образованието както на медицинските специалисти, така и на пациентите. Сентинелната биопсия, например, е процедура, която е стандартна практика в Европа и се прилага навсякъде. Ако лекарите са обучени да прилагат тази техника, уверени са, че могат да я правят и, че тя е безопасна за хората (както е) , а пациентите я изискват от своите лекари, качеството им на живот би било много по-добро.

- Има ли добра проследяемост на пациентите с онкологични забоялвания у нас?

- Не бих казала, че има, защото проследяването им би следвало да се случва в онкологичните диспансерите. От там трябва да ги извикват периодично на профилактични прегледи. Много от пациентите не знаят какво следва след операцията, не са наясно за пътя, който трябва да изминат, след като приключи хирургичното им лечение. Често пъти профилактичните прегледи се пропускат или не са достатъчни на брой. Например, в първите две години след поставяне на диагнозата рак на гърдата трябва да има преглед на всеки три месеца. На шест месеца е добре да се прави мамография. В следващите три до петата година тези мамографски изследвания трябва да се случват веднъж годишно. Необходими са и много други прегледи в този период. Жените на антихормонална терапия е добре да изследват костната си плътност, защото хормоналните препарати често пъти повишават риска от развитие на остеопороза. Тя няма симпоматика и обикновено се установява късно. Ако тя е налице, следва посещение при ендокринолог, който да им даде напътствия за лечение. Тези пациентки трябва да посещават и гинеколог, тъй като антихормоналната терапия може да повлияе и на маточната лигавица. Това трябва да става в началото на шест месеца. Обикновено, те не знаят тези неща. В България няма национални препоръки какви прегледи и изследвания трябва да получават оперираните от онкологични заболявания. Всеки лекар, във всеки диспансер си решава различно. Затова и често пъти, въпросните прегледи се пропускат.

- Защо не всички лечебни заведения извършват диспансеризация и доколко цифрата от 73 хил. души за м.г. обхваща реалния контингент според вас?

- В България през миналата година беше закрит Националния раков регистър. Преди това той също имаше много проблеми и пропуски. Факт е, че в момента в нашата страна няма ясна инфромация, колко онкологични пациенти се диагностицират всяка година и какво се случва с тях. Ние нямаме инструмент и институция, която да ги проследи. Това е голям проблем. Много е трудно, дори невъзможно, да се прави здравна политика без информация с какво разполагаме – колко са тези хора и какви проблеми имат те. Диспансеризацията е част от онкологичната грижа, като тя се случва в лечебни заведения с отделения „Медицинска онкология". Според мен е логично, че не всички болници осъществяват такова диспансерно наблюдение. Не мисля, че това е проблем. Не знам обаче, дали наличните диспансери за достатъчно. След като не знаем какъв е броят на онкологичните пациенти, как да знаем дали споменатите вече диспансерни заведения са достатъчни.

- България е една от водещите страни по онкологични заболявания, откривани в напреднал и късен стадии, ние сме и единствената държава с увеличаваща се смъртност от онкологични заболявания. Защо?

- Доколкото имаше данни в Националния раков регистър, поне до миналата година, ние не сме сред държавите с най-висока честота. В Западна Европа и Америка има много повече онкологични заболявания, отколкото имаме ние. При нас обаче те се увеличават. Това е интересен процес. От една страна те нарастват всяка година предвид процеса на индустриализация, начина на хранене и живот, възможността тези заболявания да се диагностицират възможно най-рано, а от друга страна намаляваме много като нация. Ние застаряваме популационно, има голяма емиграция. Откриваме онкологичните заболявания в значително по-късен стадий.

- Само липсата на скринингови програми и ранна диагнозитка ли е причината за това и защо години наред не се създават?

- Да, ние нямаме скринингова програма за нито едно онкологично заболяване в момента у нас, за да ги откриваме по-рано. Много нагледен пример е ракът на маточната шийка. Това е заболяване, което може да бъде предотвратено точно със скрининг, като бъдат предотвратени т. нар. предракови състояния и жената никога да не се разболее. За разлика скринингът при рака на гърдата има за цел да го хване в много ранна фаза, когато успеваемостта от лечението е много по-добра. Преди 2 години направихме и публикувахме едно проучване за рака на маточната шийка, което установи, че все по-често в последните години се откирват пациенти в късен стадий. Това е огромен проблем. На него се дължат в голяма степен и лошите ни резултати от лечението. При закъснелия стадий ракът може да рецидивира, в лечението се влагат повече ресурси и резултатът не винаги е толкова добър, колкото бихме искали.

Нямам обяснение, след като се знаят тези неща, защо скринингови програми не се създават вече години наред у нас. Според мен, тук липсва достатъчна експертиза. НЗОК сега има известни препоръки по отношение на рака на гърдата при жени над 45 години – да се прави мамография на две или три години. Въпросът обаче е, дали можем да посрещнем тези пациентки, ако всичики те решат да следват тези препоръки и да се прегледат. Ние нямаме достатъчно апарати за мамография, а и те трябва да отговарят на определени изисквания. Лекарят, който разчита изследването, също трябва да е подготвен, да е посещавал специализирани курсове за провеждане на скрининг. Изискването е той да е гледал не по-малко от 1000 на година, за да бъде сертифициран. Това е субективно изследване и зависи от очите на този, който го прави.

- Има ли сега достатъчно правила, които да гарантират качество и комплексност на лечението в онкологията?

- Не бих казала, че има достатъчно правила, защото ние нямаме други, освен тези в клиничните пътеки, които обаче дори не обхващат всички пациенти. Голяма част от тях се лекуват в частни болници. Друг е въпросът, че самите пътеки не са изработени по съвременните наръчници и европейски препоръки за лечение на заболяванията. Те много бавно се обновяват. Нямаме национални стандарти за лечение на онкологичните заболявания. Например, за една сентинална биопсия, макар и препоръчителна, за нея няма никъде критерии. Няма препоръки, няма кой да проследи дали тя е направена и ако не, защо. За да се случат тези неща, следва да има експертен борд, група от хора наистина експерти, които да следват европейските препоръки и да ги налагат в България. Такова нещо няма. Впрочем, то е и много трудоемко, тъй като медицината се развива много бързо и правилата се обновяват постоянно. Трудно е човек да ги следва. В такъв случай обаче, можем да следваме европейските препоръки, щом ни е трудно да изготвим наши.

- Проучване на "Индекс на болниците" показа, че на 69% от онкологично болните пациенти у нас се е наложило да доплащат за лечението си, проблеми ли е това според вас за пациентите?

-Това е огромен проблем за пациентите. В много държави има такова доплащане. България не е единствената, но при нас то е в доста по-широк обхват и размер. Освен това, то не гарантира качеството – нещо, което е валидно за всички области. Няма как да преодолеем този въпрос засега. Не виждам как бихме могли да покрием всички разходи на онкологичните пациенти. Всяко нещо, което изисква правене на държавна политика, изисква първо да бъде проучено – при кои пациенти се среща дадено онкологично заболяване, от какво имат нужда, какъв е пътят им в здравната система. Връщам се отново на пациентките с лимфедем. В нашата страна няма клинична пътека, по която те да бъдат лекувани. Всички разходи се покриват от самите болни. И отново, ние можем да имаме много малко такива случаи, ако във всички болници бъде въведена практиката на сентинелната биопсия, за която вече говорих, че се прави много рядко. Има много, какво да се направи, но първо трябва експертно да бъде проучен въпросът в детайли, да се види къде са най-големите нужди на пациентите и, ако има финансов ресурс, той да се разпредели адекватно.

- Защо съществува тази практиката доплащане при положение, че средствата, давани за онкология са се увеличили двойно за пет години?

- Защото не всички разходи влизат в клиничните пътеки. Много частни болници не ги ползват и в тях пациентите си плащат. Самата аз съм в такава болница и нямам договор с НЗОК. Дори и едно лечебно заведение да има договор с нея, трябва да се види колко струва целия път на пациента и дали това отговаря на стойността на клиничната пътека. Би следвало самите КП да бъдат преостойностени адекватно.


Две болници с диамантена награда за инсулти

Две болници с диамантена награда за инсулти

Те се връчват от Европейското организация по инсулт за извършване на висок брой тромболизи
Родените бебета в България намаляват

Родените бебета в България намаляват

През миналата година са се появили 57 197 деца, но 6070 от тях са проплакали в чужбина, показват официалните данни на НСИ
Касата с е-карта на болниците и медиците

Касата с е-карта на болниците и медиците

В нея ще има интерактивно предоставяне на информация за договорни партньори, брой легла, а с времето ще се надгражда

Болниците с рекордни приходи за април

Болниците с рекордни приходи за април

Здравната каса е платила на лечебните заведения 406 млн., бюджетът й за годината няма да издържи без алтернатива на лимитите
Обновяват фарма ръководството по пневмология

Обновяват фарма ръководството по пневмология

Актуализира се правната регламентация на терапевтичния подход при лечение на туберкулоза и белодробна болест, причинена от нетуберкулозни микобактерии
Още месец без износ на инсулин

Още месец без износ на инсулин

Здравният министър д-р Галя Кондева удължава срока на заповедта до 16 юни, съобщиха от МЗ

Гинеколог поема строежа на детска болница

Гинеколог поема строежа на детска болница

На мястото на Николай Борисов в държавната компания застава д-р Влатко Глигоров, съобщиха от здравното министерство

НЗОК иска да смени вида на лимитите

НЗОК иска да смени вида на лимитите

Заговори се за рестрикции в цените на КП, ние сме категорично против, казва д-р Неделчо Тотев
Чака ни закриване на още високо-специализирани дейности

Чака ни закриване на още високо-специализирани дейности

За по-малко от една година страната ни губи втора уникална и високотехнологична дейност, и то в педиатрията. Поводът е липсата на достатъчно сестри. Какво обаче седи зад него, защо се стигна дотук и какво ни чака, попитахме проф. Владимир Пилософ.

Без здравни реформи няма да има по-високи заплати

Без здравни реформи няма да има по-високи заплати

Заради КТД и деформираната система на финансиране, болниците ще се принудят да съкратят част от персонала и да ограничат разходи за инвестиции, казват от БСК
1 2 3 4 5 ... 632 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ