Меню
Коментар

Онкологични ръководства у нас няма

10-04-2024 06:23
Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър КалевОнкологични ръководства у нас няма
Clinica.bg

press@clinica.bg
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат, а средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците". Публичните средства за онкологично лечение у нас са се увеличили над два пъти през изминалите пет години, а резултатите са се влошили. Защо и какво следва от това, обясни доц. Димитър Калев от Съвместна онкологична национална мрежа.
Всичко до тук е само върхът на айзберга. Истинските причини са съвсем други. Ще ги резюмирам по следния начин. Пътят на онкологичния пациент е една траектория, натоварена с много наука и математически параметри.

Тя е точно регламентирана

с научни доказателства за последователността в ралични стъпки – от скрининга, диагностиката, последващите процедури до грижите за пациента. Всички те са описани и тяхната ефективност е доказана в т. нар. ръководства, основани на доказателствата. Такива онкологични ръководства в България не съществуват и нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на подобно ръководство.

 

Пътят на онкологичният

 

пациент в едно лечебно заведение върху по един алгоритъм, който се нарича стандартни оперативни процедури. Те се градят точно на ръководствата, основани на доказателства, но вече включват точно определени стъпки с точно определни инструменти, извършвани от точно определени експерти с дефицинара експертиза, остойнстени по определен начин и с контрол върху тяхната диагностична и терапевтична ефективност. 

 

Такива стандартин оперативни

 

процедури в България не съществуват. Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури. Следователно, онкологията на Западна Европа и Северна Америка е експертоцентрирана и пациентоцентрирана. Нашата онкология е бюджетоцентрирана. Администраторите изключително се интересуват от това, какво влиза и какво се харчи, но никой не оценява нито ефективността, нито крайните резултати на всяка онкологична грижа. Тук става възпрос за екзистенциално мислене, защото в цял свят онкологията се организира въз основа на проекти и концепции, изградени от т. нар. експерти по обществено здраве и здравни политики. 

 

Това се постига с конструктивен

 

диалог между политическите институции и тези експерти. Диалог на политическите институции в България с истинските експерти по здравни политики и обществено здраве не съществува. Социалното мислене, което е създало модерната и ефективна онкология също не съществува в България. Нещо повече, българските лекари и институции инстинктивно и съзнателно се съпротивляват на това мислене.

Печалната ми констатация е, че онкологията в България не може да бъде реформирана отвътре, защото не съществува социално мислене. 

 

Не съществува морален субстрат.

 

Той е елиминиран. Според мен, единственият начин, по който може да бъде променена тя е осъществяването на мрежови синергии с европейските институции. По-точно това да става с европейските консорциуми, които изпълняват т. нар. Европейски антираков план. Те предлагат свои експерти, концепции, програми както за скрининг, така и за диагностика и осъществяване на всеобхватните ракови центрове, каквито в България няма. От тази безисходица и неструктурираност на българската онкология би могло да се излезе само чрез създаване на една неправителтсвена инициатива, подкрепена от политическите институции, която да заработи в синергия с Европейския антираков план. 

 

Така тя ще осъществи моделите 

 

на съвременната ефективна и модерна европейска онкология. Наистина строго научно регламентирания път, който аз нарекох траектория на пациента, изисква последователности, например девет главни специалности и модалности. До края на неговия живот участват до 30 – 34 специалности. В своята пълнота те са неразривни и представляват един цикъл. Когато не съществува подобна организация, пациентът, ако не на първата, то на втората стъпка от своята болест той се среща с процедура, която или липсва, или е незаплатена, или не съществува в България. Той трябва или да я заплати, или да я потърси в чужбина. Около 40 – 45 на сто от хората, които аз консултирам са или са били вече в Турция, или възнамеряват да потърсят онкологични грижи там. 

 

Те не са намерили дадената 

 

диагностична или терапевтична стъпка у нас. какво може да се каже за печалните резултати в една организация на онкологични грижи, в която няма регламентирани процедури и строга регламентация на експертизата?! След като няма строга формулировка и контрол върху параметрите за ефективност, как би могло да има по-голяма преживяемост и откриваемост на заболяването?! Та ние сме държава без скринингови програми. Затова има и голяма заболеваемост. Ще дам пример с пациентка с карцином на гърдата – най-честият при жени. Представете си една дама – българка напипва уплътнения в гърдата си. Отива при своя личен лекар, който би могъл да я изпрати на мамография. 

 

Работата обаче е, че мамографският

 

скриниг в България въобще не е построен върху изискванията и стандартите на Европа. След това дамата трябва да отиде на биопсия, която й се извършва. Поставя й се диагноза. Изследва се за стандартни за науката и задължителни биомаркери. Пациентката отива на оперативно лечение. То, според стандартите, трябва да включва премахване на тумора плюс сентинелна лимфна биопсия. Тя представлява вид хирургия, която спасява жената от инвалидизиране вследстиве на масивна лимфна дисекция в подмишницата. Такава хирургия в България не е визирана от НЗОК и не се осъществява. Ако някъде я правят, пациентката трябва да я заплати. Туморът е отстранен. 

 

Сега той отново трябва да бъде

 

хистологично изследван и да бъде тестван за 4 биомаркери. Те обаче не се заплащат от касата. Отново пациентката ще извади пари, за да ги плати. Чак тогава може да започне нейното лечение. Какво правим, ако обаче тя премине през всички тези перипетии и стигне до една метастатична болест?! Лекарственото лечение е построено на данните точно на биомаркерите. Така, в последните дни жената ще агонизира. Ще й трябват палиативни грижи, но такава помощ в България също няма. Трябва й парентерално хранене, съдържащо белтъци и липиди, но и то не е организирано и заплатено от касата. На всички тези етапи, които са строго регламентирани в чужбина, у нас веригата се къса. 

 

Пациентите и техните близки 

 

или трябва да платят, или да загинат. Българските пациенти бягат в Истанбул, защото там има всеобхватни ракови центрове, в които организацията на онкологичните грижи е от входа, от разговора, до последните им часове. Всичко това е научно регламентирано, свързано и остойностено. Структура на всеобхватни ракови центрове вече се предлагат и говорят от всички европейски експерти, както са застъпени и в Европейския антираков план. Създаването им е включено в т.цнар. български антираков план, напарвен през 2021 г. 

 

В продължение на три години 

 

по него няма нито една активност. Както вече казах, би трябвало с помощта на европейски експерти да се осъществи създаването на поне един или два всеобхватни ракови центрове, като би могло много точно да бъде регламентирана всяка стъпка и да бъде остойностена. Тогава българският онкологичен пациент ще има модерна, съвременна и ефективна грижа от А до Я.


Трябва да се оценява качеството в онкологията

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Държавата абдикира от контрола на болниците

Държавата абдикира от контрола на болниците

Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"

Онкологията се разрасна

Онкологията се разрасна

През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение

17858 операции в неврохирургията

17858 операции в неврохирургията

Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната

Ръст в ортопедичните операции

Ръст в ортопедичните операции

През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията

На демографията пречи политическата конюнктура

На демографията пречи политическата конюнктура

Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Реална дейност през миналата година са започнали отделения в Бургас, Сливен, София и Търговище, показват данните за здравната каса

1 2 3 4 5 ... 13 »
открийте болница
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси не застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ