Меню
Коментар

Държавата абдикира от контрола на болниците

09-04-2024 16:26
Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова Държавата абдикира от контрола на болниците
Clinica.bg

press@clinica.bg
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат, а средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците". Публичните средства за онкологично лечение у нас са се увеличили над два пъти през изминалите пет години, а резултатите са се влошили. Защо и какво следва от това, обясни д-р Мими Виткова. Тя е председател на АЛДДЗЗ и бивш здравен министър.
Дори за хората с най-тежки заболявания не можем да гарантираме максималните нужди от финансова гледна точка. Налага се те да доплащат в три направления – избор на екип, медицински изделия и допълнителни грижи от медицинска сестра за пациент. Те са нормативно регламентирани. 

Тук изключвам факта, че 

нормативната регламентация не води след себе си контрол, нито казва за какво се полагат тези вземания. Изборът на екип, не само за онкологично болните, се превърна от право на пациента в негово задължение. При доплащанията за медицински изделия и лекарства показва, че тук вече е имаме широко творчество. В едни клинични пътеки се казва за какво касата плаща, но в други не. Това води до различно разбиране и виждане на съответното лечебно заведение за какво да вземе пари. 

Никога не можеш да кажеш

дали те са поискани законно или не, след като няма ясна регламентация. Третият сегмент са т. нар. допълнителни грижи от медицинска сестра и санитар. Трудно ми е да го коментирам и като човек, и като лекар. Много често на въпроса, какви допълнителни грижи е получил пациентът, отговорът е, че съгласно правилника на лечебното заведение вероятно при пациента веднъж дневно трябва да влезе медицинска сестра или санитар. Възниква въпросът, ако на пациента му се налага да влязат два или пет пъти, какво се случва, ако не е предплатил. Виждате, че т. нар. регламентиране в практиката е врата в полето. 

Оноколигчната помощ у нас 

е в изключително тежко състояние, ако погледнем показателите, по които всяка страна в света съди. По отношение на ранното откриване, ние сме на далечни задни позиции. Превенцията сме я забравили почти и сме готови да платим повече, като общество, когато откриваме късно заболяването. Самата онкологична мрежа се нуждае от една много сериозна държавна политика, как да бъде структурирана, кои са нашите национални звена, какво е въздействието им върху мрежата, може ли всяко от тях да оперира онкологично болен, защото има световно изградени стандарти.

Те изискват концентрация 

на тази патология именно заради специфичността и изискването на специално оборудване, което е скъпо. Достигаме до ситуацията в маса лечебни заведения, нямащи нищо общо с онкологията, да се разкриват или лъче, или химиотерапия, защото това са скъпи дейности. Никой не си задава въпроса, какво е мястото на една химиотерапия, разположена в една каридологична болница. Докато държавата не осъзнае необходимостта в тази търговски структурирана система да намери своето място на регулатор, на система, изграждаща правилата и контролираща тяхното спазване, ще имаме тези тенденции. Виждам в цифрите, че над 1000 лева е доплащането от страна на онкологично болните. Ние, с нашите колеги, се сблъскваме ежедневдно с умопомрачителни цифри за българския гражданин.

Виждам суми за доплащане от

28 000 лева за биологична клапа, която на всичкото отгоре е описано, че се заплаща от държавата. Чакам да чуя, какво ще ми отговори същата тази държава. Аз съм известна и с това, че всеки божи ден питам контролните институции, на какво основание се вземат тези пари. Най-честият отговор, който е и най-лесен е, че болниците са търговски дружества и имат право да вземат пари за всичко. За друг пациент, с тромбоцетомия (остро кървене) в „Пирогов" се налага да бъдат платени също около 28 000 лв. за всички медикаменти – вляти кръвни продукти. 

Допълнително творчество са

вечните поискани и предоставени дейности. Всяка болница може да ги измисли и да поиска за тях пари. Не е проблемът в лечебните заведения, а в отсъствието, в абдикацията на контрола и регулацията на държавата от тези процеси. Има случай, в който поисканите и предоставени дейности се заплащат на строителна фирма, която работи в болницата. Отговорът на държавта по този въпрос е: Ние проверяваме лечебното заведение. Не се интересуваме от другите фирми. Не може ли да се провери то на какво основание позволява строителна фирма да прибира тези пари?! 5000 лв. са взети за предоперативна консултация в лечебно заведение за извънболнична помощ, свързано с болницата. Отговорът е: Те са търговски дружества, могат да ги вземат. 

Докато продължава това 

отсъствие на държавата, ние не говорим за грубо администриране, а говорим за създаване на правила. Така, все ще се натъкваме на по-драстични случаи, на наказване на най-уязвимия, на болния човек. Номерът с подписването на декларация, когато животът и здравето ти са в чужди ръце е, да кажем въпрос на желание, а не избор на пациента. Най-малко е неморално. Търговията в системата деформира тежко мисленето в същата тази система. Това е най-трудното за корекция, но се надявам да я има, защото като общество трябва добре да заплатим добре на работещите в системата – и лекари и друг персонал. В същото време обаче не бива да ги оставяме в не особено приятната ситуация да гледат на пациента не като на болен човек, а да мислят за финансовата част на взаимоотношенията с него.

Констанациите не са упрек

към колегите. Съчувствам им, че се налага да се изправят пред пациента и да му искат пари за това, че сестрата или санитарът са влезли два пъти, а не един път при болния. Дали имаме пари да изградим това, което светът отдавна е открил? Ние няма да го откриваме. Споредв мен, въпросът е още по-дълбок. Той е в структурирането на цялата система и в частност на онкологичната помощ. Нашата здравна система е така устроена в момента, че стимулира празни обороти, защото те носят пари на лечебните заведения. Факт е, че в Пловдив маса деца са били уж на бонично лечение, но те не са били. Хора са оперирани в кардиохирургията два пъти, но на практика те са оперирани по един път. 

Проблемът е много дълбок и 

налага и сериозни професионалин дискусии, и политическо решение, за да се излезе от този търговски уклон на развитие на българското здравеопазване. Той ни води непрекъснато до увеличаване на разходите в сектора без това да влияе на качеството на получената медицинска помощк. Докато, като българи, не се научим да седнем на една маса и намерим онова решение, което да доведе до позитивен резултат, ще бъдем в тази ситуация. Като общество, ние заделяме разходи за здравеопзване, които не са равни на европейските, но са близки до тях. Европа, например, харчи около 9 % от БВП за здравеопазване, а ние около 8 на сто. Там обаче разходите от джоба на пациента са под 15%, а ние сме с 44%, че и нагоре. 

Този процент се увеличава. 

Най-бедната страна в Европа наказва най-много най-уязвимия човек – болния. Затова системата се нуждае от коренно реформиране. Не съм оптимист, че това скоро ще се случи. Виждаме с какво се занимават нашите политически структури, които трябва да взимат решения. Виждаме съсловните и браншовите организации, които трябва да излязат с мнение, какво се случва в онкологията. Не проблем, че нямаме специалисти. Напротив, имаме. Проблем е, че няма кой да ги чуе, че не може да се събере политическа воля, за да се намери вярното решение. Причината е, че интересите в здравната система са огромни. Това е третият по големина бюджет в държавата – държавен бюджет, НОИ и здравеопазване.

Удовлетворяват се лобистки

интереси. Да вземем медицинските изделия. Как е възможно никой да не знае доставната им цена. Една и съща става в една болница е 3 000 лева, в друга е 5 000 лв., а в терта можте да я намерите и за 8 000 лева. Това е безумието в системата. Нещата не се случват с откъслечни решения. Те стават с обществен натиск. Не е сериозно да чакаме болните хора да излязат на площадите. Необходимо е компетентните хора да имат волята да наложат социално мислене. Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия. Тя е елемент от националната сигурност на всяка страна. Защо не направим пожарната или МВР търговски субекти?!

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Онкологични ръководства у нас няма

Онкологични ръководства у нас няма

Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър Калев
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"

Онкологията се разрасна

Онкологията се разрасна

През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение

17858 операции в неврохирургията

17858 операции в неврохирургията

Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната

Ръст в ортопедичните операции

Ръст в ортопедичните операции

През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията

На демографията пречи политическата конюнктура

На демографията пречи политическата конюнктура

Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Реална дейност през миналата година са започнали отделения в Бургас, Сливен, София и Търговище, показват данните за здравната каса

1 2 3 4 5 ... 13 »
открийте болница
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ