По-ниските критерии за спешните отделения са стъпка напред

Генерално не съм съгласен стандарти за качество да се правят чрез наредби, казва д-р Стойчо Кацаров

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Най-позитивната промяна е, че се премахва обвързаността

на спешната помощ с договорите, които болниците подписват с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за медицинските си дейности. Това беше огромен проблем на предишния стандарт. В него беше заложена логиката, че, ако нямаш отделение по спешна помощ с трето ниво на компетентност, не можеш да сключиш договор с касата за пътеки, които изискват трето ниво на компетентност по хирургия например. Ако имаш специализирана очна болница, трябва ли да разкриеш спешно приемно отделение, за да можеш да извършваш очни операции, които изискват трето ниво на компетентност? Това е нонсенс. Новият стандарт позволява дори да няма спешно приемно отделение, болницата да може да сключи договор с НЗОК и най-високо специализираните дейности.

Но генерално не съм съгласен с практиката стандарти

за качество да се правят чрез наредби. Това е тотално сгрешен подход. Стандарти за качество се правят след обсъждане и постигане на консенсус меужду всички заинтересовани страни. Това означава да се съберат лекарският съюз, министерството, касата, пациентски организации, граждани и всички, които се карат на тази тема. Освен това съдържанието на един такъв стандарт е да опише процесите, а не да слага квадратури, брой персонал и прочие. В Закона за стандартизацията има описани такива процедури и се чудя защо не се прилагат. Там подробно е описано как се изготвя стандарт в България, но не се използва за медицината и никой не знае защо. Вместо това се прави едно насилие над системата – най-често под влиянието на един или друг национален конкултант или лобист, и накрая министърът със заповед налага на всички определени изисквания. Които после съдът отменя, а здравната каса не спазва. Това е ненужно.