Лице

Рицарят в бяла престилка

05-04-2024 13:00
Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен“ в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легионРицарят в бяла престилка
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Има хора, пред които човек благоговее не само заради успехите в професията, но и заради ерудицията и аростократизма на духа. Такава личност е проф. Боян Христофоров – признат не само във Франция, но и в Европа специалист по гастроентерология. Той практикува в болница „Кушен" в Париж.
Биографично

 

Боян Христофоров е роден на 11 септември 1936 г. в Париж, където дотогава са живеели неговите родители. Баща му, Петър Христофоров, е бил професор и преподавател по романска филология. Майка му Надя Христофорова е първият преводач на „Под игото" на Иван Вазов на френски. Месец, след като бебето се ражда, те се връщат в България. Само няколко години по-късно обаче се оказва, че за хора с техния интелект, усет за свобода и полет на духа в родината няма място. През 1947 г. те отново стягат куфарите и емигрират във Франция. Боян започва и завършва образованието си само на френски език, но от малък е научил и български, както и да пише на него. Вярно, съхранил е една малко архаична форма на изказа, която връща събеседника му в духа на други времена, където доброто и почтеността не са били издигани на пиедестал, а просто са били живени. След гимназия завършва медицина. Специализира вътрешни болести и гастроентерология, а след това е дългогодишен ръководител на Клиниката по гастроентерология в престижната парижка болница „Кошен". Кавалер е на Ордена на Почетния легион, „Доктор хонорис кауза" е на Медицинския университет във Варна.

 

Професията

 

В изборът й не е повлиян от никой в рода, защото други лекари, освен него, няма. Действително, навремето и той, като повечето млади хора, имал колебания. От една страна го привличали пътешествията и старините. Увличала го историята. Затова много му се искало да повтори стъпките на Хайнрих Шлиман, откривателят на Троя. И също като него да открие скрита под земните пластове човешка цивилизация. Дълго обмислял дали да не стане археолог. Същевременно обаче бил запленен и от благородството на лекарската професия. От дете бил научен, че да оказваш помощ, да спасяваш е благородство, нямащо равно на себе си. Нещо повече, самото то може да се превърне в смисъл на цял един човешки живот. Така, неусетно проф. Боян Христофоров се насочил към медицината. И не само, че успял в нея, но си извоювал име, известно на цяла Франция, че и в Европа. Помни всеки един от своите преподаватели. „Сред тях имаше и добри и не толкова добри, както навсякъде. Еталон обаче за мен остава интернистът проф. Анри Покиньо, на когото след дипломирането си бях асистент", разказва той. На своите студенти и по-млади колеги напомня да работят честно и да помагат, както и никога да не остават само със заетостта на професията. Защото, по думите му, животът е по-смислен, когато човек работи и за хуманна кауза. Независимо от възрастта си, проф. Христофоров е търсен за консултации и до днес. Нещо повече, въпреки своите години 80+ в най-страшните месеци на пандемията заедно с още неколцина колеги той беше в болницата. По това време не един и два, дори по-млади лекари, се въздържаха да преглеждат. Проф. Христофоров обаче остана на поста си.

 

Семейството

 

За него то е основната и най-твърда опора по всяко време. Съпруга на проф. Боян Христофоров е френската художничка Ан дьо Колбер-Христофоров. Тя е от аристократичен род на графове. Един от нейните прапрадядовци е бил Жан Батист Колбер - финансов министър на Луи XIV – кралят Слънце. Срещата им е в едни от най-усилените и трудни години за Европа, тези на Втората световна война. По онова време и двамата са в Германия. Д-р Христофоров бил изпратен там като лекар, а тя била учителка. Изглежда точно трудностите, които съпътствали и годежа им, са ги калили и сплотили още по-здраво. Семейството й родът й въобще не били съгласни на брака с българин. Нямали нищо лично към младия доктор, но големият проблем бил, че не е от сой, както казват у нас. Нямал благородническо потекло. Въпреки неодобрението на родителите, лелите и чичовците й, Ан дьо Колбер минала под венчило с Боян и взела неговата фамилия – Христофоров. Казали си „Да" през 1962 година. За сватбата избрали датата на общия им рожден ден - 11 септември. Двамата имат четири деца и дванадесет внуци, всички отдавна напуснали родния дом.

 

Призванието

 

За едни хора то е да пишат стихове, за други да постигат високи спортни резултати, за трети дори да създават нови религии. Проф. Боян Христофоров няма нито едно от тях. За сметка на това обаче притежава една друга, твърде рядко срещана в днешно време добродетел, позната в миналото като добротворство. Споделя я и неговата съпруга Ан дьо Колбер. Двамата са помагали и помагат, кога явно, но повече скрито, на България. В най-тежките години за страната ни, когато болниците не разполага с елементарни неща, а хирурзите си разменяха еднократни скалпели за ръкавици, семейството докарваше тирове помощи за наши лечебни и социални заведения. Откакто пък децата им са напуснали семейното гнездо на родителите си и са създали свои, една от стаите в дома им в продължение на близо 40 години е предоставяна на студенти или специализанти безплатно. Повечето от тях са българи. От тогава досега у семейство Христофорови са пребивавали около 70 човека. Сред тях са дъщерята на президента Желю Желев - Станка, Калина Константинова, която е завършила музеология в Школата на Лувъра и социологът Лилия Григорова, сега главен редактор на френско онлайн издание. С тях проф. Христофоров разговаря на родния си език. „Аз съм българин по рождение, по баща и майка това е езикът ми. Това е моят език, на който съм проговорил", каза проф. Христофоров. Когато споменава България, не крие вълнението си.

 

Огорчението

 

То е свързано точно с родината. Единият от синовете на семейството – Пиер Христофоров, кандидатства за българско гражданство, но чака за него четири години. Макар и не един и двама български политици да знаят благородните инициативи, осъществявани за нашата страна от семейството, така и нещата остават в точката на замръзването дълго време. За мечтата на наследника си възпитан в любов към България проф. Христофоров не говори много. Вместо това обаче българският писател, живеещ в Париж Димо Райков не може да скрие възмущението си. „Останах като ударен от гръм, когато той ми довери с огромна болка, а е много дискретен човек, че синът му - инженер и успешен предприемач, който иска от сантимент и любов към България чака за гражданство вече години наред, споделя писателят. Няма за сина на това по-българско от милиони, да не кажа и от почти всички български семейства, мило и добро семейство български паспорт. А за хиляди други тарикати и използвачи заради европейското ни членство има", не спира да се възмущават белетристът. Младият мъж е получил гражданство съвсем наскоро.

Корупцията в нашата страна е другото огорчение на проф. Боян Христофоров. „Тя е огромна. Трябва да бъде елиминирана или поне намалена. Имам приятели бизнесмени, които искат да инвестират в България, но от банките ги съветват да не го правят, защото стигнат ли до съдебен спор, ще загубят. Причината е, че и съдебната система не е такава, каквато трябва да бъде", заявява българският лекар в Париж. „Следя положението в родината и то никак не ме радва. Политиците трябва да бъдат по-консолидирани, когато става дума за доброто на страната", заключава той.


Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
Да избереш пътя към дома

Да избереш пътя към дома

След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-Велико Търново
От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
Живот на върха на пиката

Живот на върха на пиката

Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбежен
В безсъницата на римите

В безсъницата на римите

Общопрактикуващият лекар д-р Господин Драганов от Карнобат пише стихове за отмора и композира творби за блокфлейта
1 2 3 4 5 ... 13 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ