19 млрд. е ефектът от здравеопазването ни

Секторът осигурява работа на 106 000 души и има нужда от още средства, обясниха от БЛС

На 7 млрд. лв. възлиза общият икономическият отпечатък на лечебните заведения в страната, което е 4.2% от БВП за 2022 г., показва изследването. Директният принос към бюджета пък е 1.2 млрд. лв. и се реализира под формата на данъци и осигуровки. На 11.8 млрд. лв. възлиза индиректния принос към икономиката. В него влиза „търсенето по икономическата верига на здравни услуги" и „разходите на медицинските специалисти в други части на икономиката".

Този икономически ефект е пряко

следствие на работата на 8900 практики и болници, както и на 106 300 души в тях. С това пък здравеопазването се нарежда и в ТОП 5 на работодателите у нас, стана ясно по време на представянето на проучването. Заплатите, които са получили работещите в тази сфера за 2022 г. е била над 2.8 млрд. лв. или средно по 2200 лв. на човек. Сумата е едва толкова, защото се оказа, че в нея не влиза допълнителното материално стимулиране (ДМС), с него средният доход в тази сфера особено при медицинските специалисти е значително по-висок.

Разходите за здравеопазване у нас

растат с 3.4% на година, показва още изследването на БЛС. Въпреки това финансирането на сектора е недостатъчното, смятат от съсловната организация. Според председателя й - д-р Иван Маджаров, здравната система не е бреме за икономиката на държавата, а един от основните двигатели на икономиката. За да се запазят кадрите в нея обаче, трябва да се вземат решения сега, които са свързани с повишаване на инвестициите в сектора. Държавата не трябва да се притеснява да се намесва, иначе кадровата криза в сектора ще се задълбочава, обясни д-р Маджаров.

Проблемът е от години и е най-тежък

при специалистите по здравни грижи. 4.6 са лекарите на 1000 души у нас, а при сестрите тази бройка е 4.3, въпреки че те трябва да са поне два пъти повече. Още по-страшна е възрастовата структура на медиците. При сестрите средната възраст е 53 години, а при лекарите над 55 години са 54% от практикуващите специалисти.

Въпреки тъжната картина, която бе

припомнена за пореден път и днес, властите не намират сили да спрат роенето на лечебни заведения, за да концентрират рехавия персонал в сегашните. Разбиране по темата няма и в съсловието. Срещу въвеждането на каквато и да е регулация - селективно договаряне от НЗОК, мораториум за нови болници и дейности или друго, веднага се обявяват от асоциациите на частните болници. Пореден пример в това отношение стана обсъждането на проекта за здравна стратегия, както и нереализуемите палиативни намерения на този етап от кабиента в оставка за временен мораториум за нови лечебни заведения.