на фокус

Изгубени в е-здравеопазването

02-04-2024 06:13
България напредва бавно във внедряването му, но за сметка на това с грешки в качеството на информациятаИзгубени в е-здравеопазването
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Вече 20 години страната ни се опитва да въведе електронното здравеопазване и НЗИС, но засега не достатъчно успешно. Или поне това показват резултатите, които често ни карат да се чувстваме „изгубени" в огромните масиви с данни, които се трупат, понякога дори без да има актуална възможност за обработката им.

Недостатъчността или непълната достоверност на информацията са два от проблемите на незавършеното е-здравеопазване, на които все по-често се натъкваме като журналисти, ползвайки информация, получена по официален път, от здравната каса, здравното министерство, НЦОЗА, НСИ или „Информационно обслужване". Какви са причините за това няма как да знаем, но следствието е ясно - със същата информация боравят всички остнали заинтересовани страни - самите институции, политици и експерти, което означва, че всички те са затруднени във възможностите си за извършване на верен анализ и предприемане на адекватни политики и действия в здравеопазването. Но за да не бъдем голословни, ето няколко примера, които красноречиво показват проблемите.


Колко са инсултите


Този на пръв поглед елементарен въпрос се оказа, че в България няма лесен отговор или поне не и според статистиката на здравната каса. Две различни таблици с дейността на лечебните заведения в тази сфера за 2023 г. генерираха и изпратиха по официален път от фонда – в едната, която получихме в редакцията, броят им бе 44 513, а в тази, която получи „Дружеството по инсулт" те бяха 41858. Касата уточни, че е вярна първата таблица, парадоксалното е, че в нея случаите на някои болници са по-малко от реално извършените и платените. „За УМБАЛ „Св. Анна" например разликата е от 162 инсулта", каза доц. Росен Калпачки, който е началник на Клиниката по неврология там.

С това обаче недоразуменията в сферата на инсултите не приключиха. С година закъснение от здравната каса уточниха, че са изпуснали една болница от статистиката, която ни предоставиха за дейността на болниците за 2022 г. Тази „дребна" грешка преди повече от месец, когато публикувахме данните за 2023 г  доведе до нелогично високия ръст от 47% на инсултите в област Бургас за една година. Къде е проблемът и защо се получават такива неточности вероятно могат да обяснят от "Информационно обслужване", тъй като интерфейса, чрез който се извличат справките на касата се поддържа от тях от 2019 г.


Бебета зад граница


На аналогични неточности в броя на осъществените и платени от касата дейности, се натъкваме периодично и в останалите сфери - инвазивна кардиология, онкология и други, като АГ. Ражданията за миналата година в МБАЛ-Сливен, които касата е платила се оказа, че са различен брой от тези в справката, която получхме. Дейността ни е с около 10% повече, каза д-р Васислав Петров, директор на болницата.

Дори с нанасянето на всички подобни корекции обаче, тук винаги ще има разминаване между данните за родените деца в страната, които отчита официално НСИ с тези от реалната дейност на болниците ни. Причината е в алгоритъма, по който се генерира официалната статистика. Според международните стандарти на работа НСИ отчита не само децата, родени в България, но и тези, които са в други държави, ако получат и българско гражданство, въпреки че реално живеят зад граница. Живородените деца в чужбина, които са имали и българска националност през 2020 г. е бил 3724, за 2021г. – 3806, а за 2022 г. – 3817, по данни на НСИ. Тоест, оказва се, че официалната ни статистка с ражданията и бебетата на година е по-висока с над 3 хиляди в сравнение с реалността.


Лекарства без икзлючение


Тук примерите за грешки започват още със самото публичното говорене на политиците, които вече година обясняват, че няма реална статистика за потреблението на лекарства в страната, а СЕСПА не работи коректно. Друг парадокс се появи около белите е-рецепти, които се въведоха точно с целта да се изсветли пазара. Оказа се, че „Информационно обслужване", което поддържа НЗИС, на този етап не разполага с функционалност, която да обобщава данните от белите е-рецепти по търговска марка или INN, което казано на прост език означава, че няма как да каже колко са рецептите само за инсулин например. Причината за това вероятно е, че е-системата все още не е завършена напълно и не притежава всички функционалности, които би трябвало. Това обаче на този етап я прави не достатъчно полезна най-малкото за целите на институционалния анализ и оттам управление.


Пандемията като урок


КОВИД се оказа изключително важен за побутването е-здравеопазването в страната ни. Благодарение на пандемията на практика то започна да се случва. Само че КОВИД показа и един основен недостатък, който и до ден днешен не е напълно коригиран, а именно доколко ангажирани са в процеса на рапортуване на данни самите лечебни заведения, които реално ги генерират. По време на пандемията публикувахме нивото на смъртността в болниците, за тази цел обаче се наложи да върнем няколко пъти справките от МЗ, защото се оказа, че не всички лечебни заведения са попълвали коректно данните в е-системата на ведомството. Причината за това е липсата на достатъчно силен мотив да подават информация, въпреки че нормативно са задължени. На практика такъв те имат само, когато отчитането на дейността се оказва обвързано със заплащането, както е в работата им с НЗОК. Дори тогава обаче данните не се обработват напълно точно.


Раковият (не) регистър


Липсата на адекватен раков (и не само) регистър също е типичен пример за последиците от не коректното отчитане и обработване на данните. Още преди той да бъде закрит официално от здравните власти с идеята да се премести в НЦОЗА или да е част от НЗИС, не всички лечебни заведения, в които се лекуват онкологични пациенти вкарваха вътре данните и се налагаше обобщение да се прави на базата на историческия принцип и сравнения със световната статистика. За съжаление сега изобщо няма раков регистър, нито пък има такъв за ССЗ, редки или каквито и да е други заболявания. И докато години наред чакаме изработването им е хубаво властите да се вслушат в гласа на специалистите и да заложат в тях нужните индикатори, както и да въведат стимули за медиците да въвеждат данните за дейността си. В противен случай ще продължим да бъдем все по-изгубени в е-здравеопазването, което градим – бавно, но явно с грешки.


ЕМА не откри връзка между GLP-1агонистите и суицидните мисли

ЕМА не откри връзка между GLP-1агонистите и суицидните мисли

Това показва заключението на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност
Трети случай на денга в страната

Трети случай на денга в страната

Инфекцията е внесена от чужбина, увеличават се инфектираните с Лаймска болест, съобщиха от НЦЗПБ
ВАС отмени и Механизма за лекарствата

ВАС отмени и Механизма за лекарствата

Според съда, правилото фирмите да връщат пари на касата, нарушава правата на собствеността и частната стопамска инициатива
Вземаме заеми, за да платим вместо НЗОК

Вземаме заеми, за да платим вместо НЗОК

Не е по силите ни да броим 6 000 лв. за батерията, която трябва да се смени на майка ми, която е с Паркинсон, казва Мария Кръстева
39 болници кандидатствали за онкоапаратура

39 болници кандидатствали за онкоапаратура

В момента се обработват исканията им, междувременно здравното министерство чака одобрение от ЕК на строук-центровете

Рокадата в Пирогов временно отменена

Рокадата в Пирогов временно отменена

До края на април начело на спешната болница остава д-р Валентин Димитров, обяви министър Галя Кондева

КС обяви лимитите на болниците за незаконни

КС обяви лимитите на болниците за незаконни

Решението е единодушно, с гласовете на 10 съдии, които са присъствали на заседанието

13 специалности с най-голям дефицит

13 специалности с най-голям дефицит

Най-напред по тях ще се финансират специализациите по области на медицината и региони с настоящи или очакван недостиг на кадри, МЗ вече стартира проекта
Решението на НЗОК може да е законно, но е неморално

Решението на НЗОК може да е законно, но е неморално

За някого 6 000 лв. може да не е много, но за повечето хора в България е огромен разход, казва проф. Красимир Минкин
Фелдшерите ще имат своя съсловна организация

Фелдшерите ще имат своя съсловна организация

Това тяхно право гласуваха народните представители на първо четене в зала, то е залегнало в проект, внесен от депутата Васил Пандов
1 2 3 4 5 ... 543 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли проблеми с изписването на антибиотици изцяло чрез електронни рецепти?

Април 2024 Предишен Следващ