Лице

Ангелът на благодарността

29-03-2024 10:00
Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов“ доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Снимка: Екатерина Димитрова
Ангелът на благодарността
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Неотдавна началникът на Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева получи отличието „Ангел на благодарностт", което се присъжда от фонация "Искам бебе". Тя е от хората, които трудно се съгласяват да говорят за себе си. Убедена е, че другите, докоснати от професията й са тези, които обективно могат да кажат нещо за нея. Те пък са единодушни – доц. Цочева е човекът, на когото можеш без каквито и да е притеснения за повериш здравето на децата си.
Биографично

 

Доц. Ирен Цочева е родена в Свищов, където родителите й работели три години по задължителното навремето разпределение за млади специалисти. В София се премества на петгодишна възраст. Завършва медицина в Медицински университет – София през 1997 г. и започва професионалния си път като участъков терапевт в ХII Поликлиника. През 2000 г. започва докторската си работа на тема „Клинични, имунологични и генетични особености на бронхиалната астма в детската възраст" към Катедра по Педиатрия на Медицинския университет в столицата. Преминава редица обучения в областта на имунологията, епидемиологията и генетиката на белодробните заболявания във Франция, Испания, Хърватска. Най-голямо значение за оформянето й като пулмолог е специализацията в „Лудвиг Максимилиянс Университет", Мюнхен, под ръководството на световния експерт в областта на детската астма проф. Ерика фон Мутиус. След защита на докторската си работа и придобиване на специалност „Детски болести" през 2006 г. работи като ординатор, асистент и главен асистент в Клиника по педиатрия на УМБАЛ „Александровска" и преподавател към Катедра по Педиатрия на Медицински Университет – София. От 2018 г. започва работа в „Пирогов" като началник на Отделението по педиатрия, което впоследствие прераства в клиника.

 

Изборът

 

За доц. Цочева той не е бил сложен. Като дете на родители лекари, бъдещата професия за нея била предопределена от дете. Баща й д-р Стоян Стоянов е един от основателите на Института по акушерство и гинекология, сега „Майчин дом". Майка й д-р Лилия Стоянова е била педиатър в Първа детска клиника в столицата, сега Катедра по педиатрия в Александровска болница. Докато разказва за родителите си, се просълзява. Изтрива съвсем недискретно отронилата се сълза и продължава: „Това, което съм научила от тях се старая да предам и на моите трима синове – честност, откровеност и да работиш избраната професия с всичката всеотдайност, на която си способен". Спомня си, как самата тя, като дете, оставала сама, докато единият се върне от смяна, за да я гледа у дома. Не крие, че тези часове на самота са били тежки за нея, но никога заетостта на майка и татко не я е разколебавала нито за миг да поеме по техния път.

Изборът на специалност също се наложил то само себе си. „Да спасяваш деца е най-великото призвание, което човек може да следва. Това си струва и безсънните нощи, когато обмисляш и премисляш някои особено сложен случай, и напрегнатите часове, в които не знаеш какъв ще бъде изходът", кацва доц. Ирен Цочева. Определено се радва, че педиатричните пътеки вече са значително по-добре оценени, а детските болести станаха в първата петица на предпочитаните вече специалности от младите лекари.

 

Сладкото признание

 

Доц. Цочева, както и колегите й от Отделението по педиатрия не могат да се оплачат от липсата на внимание на благодарни родители и усмивките на малчуганите при изписването им от болницата. Оказва се, че тя е лекувала вече дори две поколения от едно семейство. „Какво по-хубаво от това да дойде при теб човек и да ти каже: Водя детето си при Вас, защото Ви имам доверие", казва тя. Преди дни млад мъж влязъл в кабинета й с малкия си син. Оказало се, че самият той преди двадесетина години бил лекуван от нея. Сега не само избрал да доведе своя наследник при доц. Цочева, но самият той завършил медицина и станал лекар, защото личността й го запленила още, когато самият той й бил пациент.

Наред със сладките моменти обаче в делниците присъства и безпокойството, тревогата по особено тежки случаи. Лекарката не може да забрави вече години наред 3-месечно бебе с рядка форма на автоимунно заболяване с атипично протичане. „Беше голяма борба за живота му. Не можете обаче да си представите как всички се радвахме и прегръщахме, когато детето се стабилизира. Сега то е младеж, чувстваме го като свое момче", споделя доц. Ирен Цочева.

 

Пациентите

 

За нея малките пациенти са истинско предизвикателство. Затова и, по думите й, педиатрията е „заразна" за младите лекари, които все по-често предпочитат да я специализират. „Малчуганът не знае как да опише заболяването си, как да ни разкаже за симптомите. В повечето случаи родителите са притеснени и емоционално, което налага да отделим повече време, докато разберем за какво точно става дума. След това вече поемаме по алгоритъма за лечение на съответната диагноза. Случва се обаче да имаме изненади, но сме подготвени и за тях и винаги намираме правилното и добро решение", казва доц. Ирен Цачева. По думите й педиатрията се отблагодарява по-щедро на лекарите, защото малките пациенти оздравяват по-скоро, отколкото възрастните. „При тях виждаме резултата веднага за разлика от възрастните, които са с букет от придружаващи хронични заболявания. Тъкмо решиш, че си преодолял нещо, появява се друго", сочи тя разликите. Като дефект на образователната система по медицина тя изтъква факта, че у нас, за разлика от останалите европейски страни, в университетите не се изучава тънкостта на комуникацията с пациентите и техните близки. „Сега младите лекари се самообучават на това от своя опит и своите грешки – нещо, което не бива да бъде така", заключава доц. Цачева.

 

Колегите

 

Макар и да е шеф на цяло отделение, винаги е на разположение на останалите лекари. Телефонът й не е изключен дори в почивните дни и по време на отпуска. Няма навик обаче да ги притеснява, когато не е на работа. Смята, че личният опит учи най-добре, но винаги дава съвет и ги консултира, когато се наложи. „Младият лекар трябва да има свободата, за да се развива професионално", убедена е тя. Държи изключително много на своя екип и е готова да защити всеки един с цената на всичко. Правила го е неведнъж. Затова не смята, че отличието „Ангел на благодарността" е нейно. Видимо се смущава, когато я поздравят за него. И без всякаква поза казва: „Тази награда не е моя, тя е на целия екип. Във всяка медицинска специалност, но за болничната педиатрия важи с особена сила виждането, че лекарят е добър не само като индивидуалист, но и като специалист, умеещ да работи в екип. Тя е за всички – лекари, медицински сестри, дори санитарите, колкото и на някои да се стори странно, че споменавам тях. Ние всички сме заедно при болничното легло на едно дете. Ние всички сме отговорни, според уменията си, за неговото здраве и комфорт".

 

У дома

 

Там доц. Ирен Цочева се чувства като в своята крепост с най-близките и верни рицари. Това са съпругът й Кирил Цочев – инженер по професия. По думите й, той е човек, който с математичен ум и невероятен такт винаги уравновесява емоциите и спомага за уюта вкъщи. Безкрайно му е благодарна за търпението и помощта, които й е оказвал и й оказва в общия семеен път. Другите трима нейни рицари са синовете й. Най-големият се е насочил към програмирането. По-малките, все още гимназисти, не са избрали какъв път ще поемат. Всички обаче с удоволствие тръгват по планинските пътеки далече от София във всеки почивен ден. „Бягат" в подстъпите на Стара планина, където не е така пренаселено с туристи, като Витоша, или тръгват направо за Мургаш.

Доц. Цочева няма крилата мисъл на класик или звездна личност, която да следва. Това обаче съвсем не означава, че няма максима, към която да се придържа. Животът, професионалният опит и изненадите на делника са формирали нейното кредо. То е „Човек да оценява своите възможности, качества и никога да не спира. Да си поставя нови и нови цели за постигане. Да се радва всеки ден на всяка малка победа".


Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
Живот на върха на пиката

Живот на върха на пиката

Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбежен
В безсъницата на римите

В безсъницата на римите

Общопрактикуващият лекар д-р Господин Драганов от Карнобат пише стихове за отмора и композира творби за блокфлейта
Живот като в трилър

Живот като в трилър

Директорът на Психиатричната болница в Царев брод д-р Милчо Ванчиков с два романа със сюжети, почерпани от делниците му
Куражът да кажеш истината в очите

Куражът да кажеш истината в очите

Д-р Ангел Налбански основа и оглави сектор "Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия" в УМБАЛ „Света Анна"
В преследване на адреналина

В преследване на адреналина

Неврохирургът д-р Светослав Тодор е заместник-директор на УМБАЛ-Бургас, записа първата песен в свое изпълнение в чест на лекарите
Между кошмара на делника и музиката

Между кошмара на делника и музиката

Съдебният медик доц. Александър Александров освобождава напрежението с пеене, „кръстник" е на Гъмзата
1 2 3 4 5 ... 13 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли проблеми с изписването на антибиотици изцяло чрез електронни рецепти?

Април 2024 Предишен Следващ