Интервю

Няма политическа воля за общественото здраве

28-03-2024 07:00
Напоследък обаче все по-осезателно се вижда, че имаме не Министерство на здравеопазването, а на болниците, казва д-р Маша ГавриловаНяма политическа воля за общественото здраве
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Провали ли се общественото здраве в България и защо, защо дори, когато има инициативи за ограничаване на пушенето, то няма постигнати задоволителни резултати, попитахме д-р Маша Гаврилова. Тя е председател на Сдружението "България без дим", както и един от основните експерти у нас в областта на общественото здраве, който дълги години работеше в МЗ.
- Д-р Гаврилова, провал ли е общественото здраве в България и защо?

- Провал е наистина, защото всичко трябва да се прави комплексно, а сега това не се случва. Връщам се отново на темата тютюнопушене, тъй като то е част от общественото здраве. Ако един човек е решил да се откаже, той няма къде да отиде, за да му бъде помогнато. Няма лечебни заведения, където може да му бъде съдействано. Той би могъл да потърси лекар, на който трябва да плати, защото такава дейност не се поема нито от Националната здравноосигурителна каса, нито от някаква програма. У нас не се предоставят реимбурсирани лекарства за отказване от цигарите. Те също са за сметка на хората. Няма и възможност един пушач да си направи безплатно комплексно изследване. Бих попитала, има ли борба с контрабандата, има ли здравно образование в училищата?! Увеличават ли се акцизите?! Рамковата конвенция за ограничаване на тютюна включва дейности, които държавите трябва да свършат, за да може да бъде намалено потреблението на тютюневи изделия и народът да ги ползва по-малко. Политиците ни все си намират оправдание, а Министерството на здравеопазването явно не може да удари по масата и да каже: Да взимаме мерки, защото след някоя и друга година не пет, а три милиона души ще останем. Никой не прави нищо за ограничаване на консумацията на алкохол. Прави се нещо за наркоманиите, но то е капка в морето. По отношение на нормативната уредба е важно поне това, което сме приели да се спазва. Ирландия беше първата държава от Европейския съюз, която въведе тотална забрана за пушенето още през 2004 година. При нас ограниченията са от 2012-та. Там обаче имат друга култура по отношение на спазване на законите, а политиците имат отговорност към общественото здраве. През 2018 г. се оказа, че ирландците вече имаха едно поколение, което не беше виждало да се пуши на обществени места. Ние не можем да отчетем ефект, защото мерките ни не са достатъчни, не се осъществява и достатъчен контрол по спазването им. Отделен е въпросът, че няма отговорност от страна на гражданите. Това е манталитет, който може да бъде преодолян само с целенасочена и дългогодишна работа. Като се вземе предвид всичко това, става ясно, защо се проваляме по отношение на общественото здраве.

- Пред 1989 г. сме били еталон в профилактиката на йоддефицита. Защо сега сме на опашката?

- Аз мисля, че с качественото йодиране на солта този проблем беше преодолян. Стояхме много добре по отношение на общественото здраве, сочеха ни за пример. Но пак опираме до манталитета. Преди държавата беше най-отгоре, оказваше натиск за осъществяване на програми, инициативи. Въобще, тя контролираше и имаше ефект. После, с демокрацията настъпи свободия, защото неспазването на нормативната уредба не е свобода. Тогава всеки реши, че може да прави каквото си иска. Парите за общественото здраве рязко намаляха. Преди години, когато работех в МЗ се борехме за всяка една стотинка по Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето. Сега се оказва, че три години не можем да се извоюваме едно постановление, с което да бъде сформиран национален съвет с участието на заместник-министри, като гаранция за взимане и изпълняване на решенията.

- Все пак средства за общественото здраве се дават, в годините се увеличават, но защо резултатите са плашещи?

- Плашещи са, защото не се работи комплексно, а на парче. Един от съществените моменти, за да имаме добри резултати е въвеждането на здравно образование в училищата, като то бъде от 1-ви до 12-ти клас. За нас това е безкрайно важно, но се отлага повече от 25 години. Не беше постигнато споразумение между МЗ и МОН каква форма да бъде избрана – отделен час, предмет , какви обучителни средства да бъдат използвани, какви да са учебниците, кой ще преподава. Има различни варианти, но нито един от тях не е посочен до момента от властите.
- При тютютнопушенето уж имаме инициативи, имаме нормативни рестрикции, но дори там не стигаме до задоволителен резултат, защо?
- Няма ефект, защото правим много малко неща. За ограничаване на тютюнопушенето смело мога да кажа, че няма никаква политическа воля от години. Няма и по-строги промени в законодателството също в продължение на години. Много малко неща от Рамковата конвенция за контрол на тютюна, която е основополагащият документ на всички държави са изпълнени. Някои от нещата, заложени в Индекса за вмешателство на тютюневата индустрия, изработен от Глобалния център за добро управление на контрола на тютюна (GC GGTC) ги имаме и у нас, но не се изпълняват така, както трябва. Стигнахме до парадокса, че по този показател Тайланд да е несравнимо пред нас, да е лидер. Там по този проблем работи щаб от 100 души. Виетнам също работи много добре по въпроса. Накратко, ако държавата реши, че това е проблем, с който трябва да се справи би следвало да създаде както съответните структури за работа, така и да ги обезпечи със средства. Имаме Национална програма за ограничаване на незаразните болести, където тютюнопушенето е включено като рисков фактор, но няма финансиране. Срещу всяка една дейност е разписано колко пари са необходими. Например, необходим е 1 млн. лева на година, но се дават 5 хил. лева. Какво може да се направи с пет бона?! Най-много да бъдат събрани хората от регионалните здравни инспекции или да се направят една-две инициативи. Единият от показателите в индекса са националните кампании, каквито ние нямаме. Няма дори едни билбордове, в които да се говори за вредата от тютюна.

- Какво, според Вас е обяснението – традиционното нашенско безхаберие или нещо друго?

- Защото не искат да дават пари. Освен това, тютюневата промишленост внася доста средства в хазната от преки и косвени данъци. Съществува законодателно изискване определен процент от акцизите да отива за превенция и работа по националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, алкохола и наркотиците. Приходите от тях възлизат годишно на 3,2 млрд. лева. Това означава, че Министерството на здравеопазването, в чиито общ бюджет за включени тези пари, трябва да даде 40 млн. лв. за трите национални програми. Когато обаче то започне да разпределя средствата, до превенцията на незаразните болести те не стигат. Тази дейност определено не е взема приоритетно, за да бъде изпълнявана. Би следвало тя да бъде обезпечена. Нещо повече, през 2015 г. имаше кампания, в която се казваше, че ако се ползват контрабандни цигари, няма да има пари за пенсии. Финансирана беше от тютюневата индустрия, чиито интерес е застрашен от контрабандата. Държавата обаче трябва да е готова да финансира, за да ограничи тютюнопушенето. Виждаме, че тя няма много сметка да го прави. Тук трябва да се вземе решение на най-високо политическо ниво - дали да има приходи в бюджета или да има здраво население.

- Кога се объркаха нещата с общественото здраве в страната, кога беше критичната точка и бяха направени най-големите глупости?

- Не бих казала, че общественото ни здраве е било на най-челните места в Европа и света. Напоследък обаче все по-осезателно се вижда, че имаме не Министерство на здравеопазването, а на болниците. Не бих казала, че са направени глупости. Просто нямаше и няма политическа воля да се прави нещо комплексно и целенасочено в сферата на общественото здраве. Няма механизми за контрол.

- Възможен ли е напредък в това отношение с капацитета, който имат регионалните здравни инспекции сега?

- Не. Не е възможно с постоянно намаляващия брой на инспекторите в РЗИ да бъдат обхванати абсолютно всички обекти, които подлежат на контрол, а не само на заведенията. Освен това, години наред не се приема едно от нашите предложения в проверките да бъдат включени и работещите в Българската агенция за безопасност на храните и нейните поделения в страната, Главната инспекция по труда, МВР, кметовете. Има малки населени места, където не са чували за забраната за тютюнопушене. Там инспектори трудно могат да отидат. Един кмет обаче, след като си познава хората, би могъл да окаже съдействие. Цитираните институции обаче от години наред не желаят да припознаят този проблем. Те не искат да бъдат включени, за да не бъдат ангажирани. РЗИ обаче вече не влиза в производствените предприятия и хранителните заведения и тези за обществено хранене. Това правят работещите в ГИТ и БАБХ. Хората от РЗИ трябва да отидат специално да контролират дали се пуши или не. Такъв разход на кадри и средства е напълно излишен. Той би могъл да бъде преодолян с една организационна мярка. Като се има предвид всичко това ясно е, че РЗИ няма капацитет да обхване хилядите обекти с редовен контрол.

- Може ли да се спаси и подобри общественото здраве?

- Може, стига да има политическа воля, която сериозно да се заеме с въпроса. На управляващите трябва да стане ясно, че общественото здраве е инвестиция в бъдещето. Не го ли направят, все така ще бъде най-болната нация в Европа, водеща по сърдечно-съдови заболявания и намаляваща и занапред продължителност на живота.


МЗ предлага да остане сегашното КТД

МЗ предлага да остане сегашното КТД

Идеята е това да стане с удължаване на действието му, тъй като работодателите нямат възможност за ново увеличение
Приеха здравната стратегия в комисия

Приеха здравната стратегия в комисия

Членовете й одобриха промени в Закона за здравето, общините ще отговарят за спазването на правата на пациентите в психиатриите
Питат медиците за ваксинациите срещу грип

Питат медиците за ваксинациите срещу грип

Започна анкета за нагласите на специалисти и студенти по темата, публикувана е на електронната страница на БЛС
Все още чакаме анализи от синдикатите

Все още чакаме анализи от синдикатите

Работодателите са заинтересовани много повече от синдикалните организации да заплащат на служителите си високи заплати, но това е въпрос на точни разчети за приходи и разходи, казват от БСК
Новото КТД отново пред провал

Новото КТД отново пред провал

Работодателите не са се явили на преговорите, защото не са получили разчети за новите заплати, от КНСБ искат властите да възстановят диалога, засега те мълчат

Следва отпадане на лимитите и в ЗЗО

Следва отпадане на лимитите и в ЗЗО

Вероятно Националната здравноосигурителна касата няма да има затруднения с изплащането им, казва Красимир Грудев
Решението на КС има директен ефект

Решението на КС има директен ефект

Трябва да приключи и спряното дело във ВАС, но са налице редица правни механизми, с които може да се ревизират финансовите параметри на НЗОК - резерв, трансфери, казва проф. Дарина Зиновиева
Реформа ще има, когато НЗОК не успее да плати

Реформа ще има, когато НЗОК не успее да плати

Какви са резултатите от постоянната властова въртележка през последните години, защо политическите партии не слагат ред в сектора, какво да очакваме от новия министър, попитахме д-р Румяна Тодорова.

Трети случай на денга в страната

Трети случай на денга в страната

Инфекцията е внесена от чужбина, увеличават се инфектираните с Лаймска болест, съобщиха от НЦЗПБ
ВАС отмени и Механизма за лекарствата

ВАС отмени и Механизма за лекарствата

Според съда, правилото фирмите да връщат пари на касата, нарушава правата на собствеността и частната стопамска инициатива
1 2 3 4 5 ... 490 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ