Дефицит на кадри грози и онкологията
„Силно сме притеснени от застаряването на работещите не само в сферата на онкологията, но и в други специалности. Те са разпределени много неравномерно на територията на страната", каза още доц. Околийски. Той отбеляза, че има цели области, в които няма специалисти, които да поемат раковоболните, както и тяхното продължаващо лечение, рехабилитация и дългосрочни грижи.
Това се отнася и за медицинските сестри.
Като изход от ситуацията заместник-здравният министър вижда участието в различни проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, по които да бъдат устроени амбулатории и други здравни заведения. „Няма ги обаче хората, които да работят в тях", заяви зам.-министърът и призова участниците да обединят усилия, за да се излезе от тази ситуация.
В Европа обаче също има остър дефицит
на лекари. Проучване, представено от старшия координатор на Проучване на политики и европейски политики Норберт Куспел, който се включи онлайн, показва, че между 300 000 и 600 000 лекари са заявили, че са готови да напуснат работа. На Стария континент се оформят т. нар. „медицински пустини", където няма достатъчно кадри и достъп до лекарства. За попълването им във Великобритания 30% от лекарите са чужденци, а в Швейцария 25 на сто са завършили в други държави.
Липсата на раков регистър у нас
бе вторият важен акцент по време на кръглата маса. Въпросът бе повдигнат от проф. Здарвка Валерианова, която за пореден път обясни, че страната ни в момента няма раков регистър, защото той бе унищожен от властите. Отговор даде зам. здрания министър доц. Михаил Околоийски.
„Той трябва да стане част от
Националната здравноинформационна система (НЗИС). В момента се мисли как по един качествен начин да бъдат събирани и обработвани данните с помощта на експертите, а не да се събират паралелни цифри, които да объркват и разстройват системата, заяви доц. Околийски. Според него не е нужно да съществуват две структури, а само да се събират данните в НЗИС.
"Събраните данни в НЗИС обаче
не са регистър, а просто сбор от данни, които не се подчиняват на европейските и международните правила за регистрация на рака", категорична бе обаче проф. Валерианова. На нейната позиция са и редица изтъкнати онколози, които не смятат, че заложените параметри в НЗИС дават възможност за събиране на данни, каквиот са нужжни в един раков регистър. Това подчерта и проф. Валерианова, обяснявайки, че информацията в НЗИС не отговаря на междунаридните изисквания за раков регистър.
Главният изпълнителен директор
на Европейска организация за борба с рака Майк Мориси посочи още един наболял проблем в България - липсата на национален скрининг за онкологичните заболявания. Той изтъкна този факт като огромно изоставане на страната ни в борбата с това заболяване. По думите на старшия координатор Норберт Куспел - добре е, че България има Национален раков план, но той трябва и да функционира. За съжаление България е водеща по смъртност и лош изход от лечението на това заболяване, припомни той.

Променят НПК заради вейповете

Намалиха парите на НЗОК с 60 млн.
На 9.4 млрд. лв. възлизат приходите в новия проектобюджет, в него се залага и механизъм за контрол на болниците с два вида цени на пътеките

Пак ще вървим по пътя на делата

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Българчетата водещи по пиене и пушене

СОНМ с нови препоръки за рака на гърдата

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава
