Интервю

Продължаващото обучение да е задължително

18-03-2024 07:30
Подпомагане младите лекари финансово, да се напарви анализ и тогава да се взимат мерки срещу дефицита на лекари, казва д-р Стоян Петков Продължаващото обучение да е задължително
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Здравният министър е в края на мандата си по време на първата част от ротацията. Същевременно влязоха в сила новите цени на клиничните пътеки, но след 12 април ще действа нов КТД. Какви са плюсовете и минусите на анекса, могат ли да бъдат изпълнени заплатите, какво постигна и какво не постигна здравният министър. Това попитахме д-р Стоян Петков. Той е председател на Регионалната лекарска колегия в Кърджали.
- Д-р Петков, като председател на РЛК – Кърджали познавате добре проблемите на болницит в региона. Изпълниха ли те заплатите по Колективния трудов договор?

- Проблемите им са, като на всички останали в страната. В областната болница заплатите са изпълнени отдавна и това е много радващо, защото при добър мениджмънт, нивата на възнагражденията могат да бъдат постигнати. Факт е, че там се работи и по по-добре остейностени килнични пътеки, което носи повече приходи. При по-малките, общинските лечебни заведения за болнична помощ също са изпълнени, което е радващо. Оказва се, че в нашата област, сякаш се движим много добре по този показател. Както вече казах, това на първо място се дължи на много добрият мениджмънт. Синдикатите, особено КТ „Подкрепа" настояват за 30-процентно увеличение на началните заплати в предстоящия КТД, който следва да влезе в сила от 12 април. Надявам се и това да е осъществимо, защото заетите в тази сфера заслужават това. Проблем донакъде е, че новите цени по Националния рамков договор за болниците влязоха в сила от 1 март, докато за доболничната помощ са от началото на месец януари. От години имаме недостиг на специалисти и невъзможност да бъдат изпълнявани високоплатени клинични пътеки, което от своя страна води до финансов проблем. Той е в основата на всичките неблагополучия по отношение на здравеопазването в нашата област. Въпреки това обаче се справяме. Нещата при нас са задоволителни.

- Защо, според Вас, от години се знае и се говори за дефицит на кадри, който ще се задълбочава, а не се взимат мерки?

- Защото не са лесни за предприемане и осъществяване. Затова и няма смелчаци. Младите хора имат по-високи изисквания и предпочитания не само по отношение на професията. Тях ги интересуват и условията за начина на живот, възможност за развитие на децата и редица други неща. В област Кърджали все още идват нови лекари и медицински сестри в болницата. В сравнение с други места те са дори много, но не са достатъчни, за да бъде преодолян недостигът. Имаме проблем и с доболничната помощ. Там също липсват хора. Определено не ни стигат личните лекари. Колегите са пренатоварени с пациенти. Има отдалечени селища, където трудно се създава практика. Хората там имат трудности с контактуването с джипатата, нямат възможност за придвижване до големия град за изследвания. Това са проблеми, на които би следвало да се потърси решение и то на високо ниво.

- Според Вас, какви мерки трябва да бъдат предприети, за да бъде преодолян дефицитът на медицински кадри?

- Най-лесно е да се дават предложения, но най-напред би следвало да се направи обстоен анализ на ситуацията и на негова база да се обмислят осъществими стъпки, които да дадат резултат. Ние, като съсловна организация, държим тесни контакти с управителите на болници в областта и се стараем да помогнем поне що се отнася до специализациите на младите колеги. Трудно ми е да кажа, доколко успяваме да помогнем.

- Как точно помагате на младите лекари по отношение на специализациите?

- Управителният съвет на Регионалната лекарска колегия – Кърджали взе решение млад лекар, който е взел първоначална специалност го компенсираме с 500 лева. Това не са всичките пари на света, но така или иначе са нещо. На колегите, на които предстои участие в курсове или конференции предвиждаме също финансов стимул. Тази година ще дадем по 200 лева на тридесет човека, за да им компенсираме поне част от разходите за участие. Колкото до затрудненията заради недостига на медици те могат да бъдат преодолени, ако бъде предложено не само добро заплащане, но и условия за квалификация и битово устройване. Тогава ще дойдат и хората. Разбира се, необходимо е и да бъде осигурена навсякъде съвременна и високоспециализирана апаратура, защото един млад лекар иска да е в крак с новостите в техниката и в това няма нищо лошо.

- Синдикалисти предлагат да бъдат сключвани договори със специализантите за работа толкова години в страната, колкото държавата е покривала обучението им. Как гледате на тази идея, ще реши ли дефицита?

- Това не бива да се допуска. Такова закрепостяване напомня миналите времена, когато се случваше точно това. Младите специалисти, както ги наричаха тогава, бяха принуждавани три години да работят по разпределение, където ги изпратят. Хората работеха и тъкмо свикваха, трябваше да се връщат и да започват нова работа на постоянното си местоживеене. Това не е начин за решаване нито на дефицит, нито на някакъв проблем. Лекарите, а и всички останали специалисти, не са пионки, за да бъдат местени или задължавани да бъдат години наред на едно и също място. Младият човек трябва да се развива, а част от неговото развитие е опознаване на новото чрез промяна.

- Наскоро в парламента бе лансирана идеята и по нея вече ще се търсят възможности за законодателни промени, продължаващото обучение да стане задължително и да има по-ясна система за провеждането му. Одобрявате ли тези намерения?

- Приветствам от все сърце идеята. Продължаващото обучение трябва да бъде задължително. Българският лекарски съюз настоява за това от години. Според мен, истинското обучение на един лекар започва, след като той се дипломира и започне работа. Тук има доста елементи на емпиричност. Изисква се много труд, за да се натрупа опит, а той на свой ред, е от огромно значение. Същевременно обаче лекарят трябва да е в крак с времето, а това става точно посредством продължаващото обучение. Факт е, че колегите сега го правят, но няма единна система. Всеки сам избира, ако не може да си плати, търси спонсор, за да му поеме участието – нещо, което не бива да е така. Парите не бива да бъдат ограничение, за да надгражда човек познанията си. Затова е редно да се помисли и как лекарите биха могли да бъдат обезпечавани за участия. Безспорно, би следвало финансирането на бъде ангажимент на държавата. Има място и за спонсорите, но трябва да има разписани ясни и точни правила. Не лош вариант е да бъде обособен фонд „Продължаващо обучение", в който да постъпват средства от различни източници и с тях да бъдат обезпечавани участията на колегите. Всичко това трябва да бъде уредено нормативно, за да нямат проблем някои лекари, ако работодателите им не са склонни да ги пуснат за такова обучение, както и да се помисли за платени отпуски, за да не остават хората без средства, когато са на такова обучение. Във Франция, Германия и други европейски страни например, работодателите дават отпуски без формалности, когато техен служител отива на продължаващо обучение. Бих искал да споделя нещо от моя опит преди десетилетия, когато бях млад лекар. Тогава също се провеждаха подобен тип обучения и нямахме никакви проблеми за участие. Даваха ни платен отпуск, който не беше в рамките на годишния, полагащ ни се, получавахме и някакви средства. Не казвам, че трябва да се връщаме към онези времена, но подобно нещо би могло да се въведе и сега. Общопрактикуващите лекари са ограничени до известна степен, тъй като имат големи практики, а често пъти няма кой да ги замести. Би следвало, когато се уреждат нормативно нещата за продължаващото обучение, да се помисли по-специално за тези колеги.

Бих искал обаче да насоча вниманието към проблема с малките, предимно общински болници – в тях също трябва да се правят инвестиции в нова апаратура. Хората в градчетата и селата също имат нуждата и правото да бъдат лекувани така, както се полага на всеки един български гражданин. Сега имаме доста лечебни заведения, но някои от тях са без спешни портали. Според мен, това е основното, което би следвало да го има навсякъде. Недопустимо е да има големи и лъскави болници, но да няма спешно приемно отделение!

- Като познавате ситуацията и финансирането на болниците в региона, според Вас достатъчно ли е увеличението на клиничните пътеки, както отчитате като плюс и като минус в новия национален рамков договор?

- Увеличението на пътеките определено е плюс. Действително, малките болници с по-ниски нива на компетентност не могат да работят по по-високо остойностени, но като цяло всички са вдигнати, което определено дава глътка въздух. Определено постижение е увеличеното време за престой в болница след прекаран инсулт. Има възможности и за повече рехабилитация. Преди тези неща не бяха достатъчни човек да се възстанови. Колкото и цените на КП да се увеличават, едва ли ще дойде време всички да сме доволни. Чуват се обаче и мнения, че парите за здравеопазване стават все повече и повече, но качетвото се влошава. Аз обаче не съм съгласие с такова твърдение.

- Защо, как ще се обосновете?

- Здравеопазването в България има недостатъци, но има и много предимства, които хората недооценяват. Например, у нас достъпността е много улеснена и бърза – не се чака за специалист. Във Великобритания трябва да се запишат поне седем – десет дни по-рано за личния си лекар преди той да те приеме. Като недостатък ще откроят недостатъчната окомплектовка със специалисти недостигът на места на добра апаратура.

- Каква оценка бихте дал на сегашния здравен министър и екипа му? Какво ще откроите в дейността им?

- Не е моя работа да давам оценки, но не намирам нещо лошо да са направили. Имаше воля за диалогичност със съсловната организация. За девет месеца едва ли може да бъде свършено нещо фундаментално.

- Какви са очакванията Ви от бъдещия здравен министър?

- Нямам представа кой ще е той. Който и да бъде обаче му пожелавам успех. Това е трудно място. Който седне в креслото на здравния министър, няма да му е никак лесно. Новият екип няма какво ново да прави, просто да продължи започнатото и да го завърши. На първо място е електронното здравеопазване, което е огромен плюс за цялата система. Да не се забравя продължаващото обучение на лекарите. Нещо повече, това трябва да е основната грижа на бъдещия министър и неговия екип. България трябва да има добре подготвени, знаещи и можещи лекари. Това е в основата на всичко.


Освободиха шефа на Лозенец

Освободиха шефа на Лозенец

Причината са тежки нарушения, установени в одита на лечебното заведение, на мястото на д-р Христо Стоянов като временно изпълняващ длъжността директор е назначена д-р Олга Мицова - Масларова, съобщиха от МЗ
70% ножица при разходите за КП по области

70% ножица при разходите за КП по области

Толкова е разликата при тях в болниците в Смолян, където са най-ниски и в тези в София, където са най-високи, показват данните на Института по пазарна икономика
Обжалват задължителните ТЕЛК-комисии

Обжалват задължителните ТЕЛК-комисии

Общинските болници планират да оспорят в съда изискването, според което трябва да разкрият териториални експертни лекарски комисии, защото на практика то не може да бъде изпълнено, обясни д-р Неделчо Тотев
Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Алкохолът и наркотиците „доставят" лесно щастие, чувство на обич и силни емоции, казва Светлана Йорданова
Нов тайминг за Детската болница

Нов тайминг за Детската болница

До два месеца трябва да е готов плана за капацитета, чието създаване е следваща стъпка за изграждането й
НЗОК плаща за още 460 легла

НЗОК плаща за още 460 легла

Ръстът е спрямо октомври 2023 г., а средната използваемост на базата в болниците продължава да е нездравословно ниска - под 50%, показват актуалните данни
Живеем средно до 73.5 години

Живеем средно до 73.5 години

Продължителността се е увеличила спрямо 2020 г. и е намаляла спрямо 2013 г., показват данните на НСИ
Тази седмица бе направена първата детска операция на сърце за май

Тази седмица бе направена първата детска операция на сърце за май

В клиниката липсват 8 сестри, има нещо, което не ги мотивира да са там и ние искаме тази причина да бъде изчистена, казва Цветослав Найденов

Половината заповеди за лечение в чужбина са за лекарства

Половината заповеди за лечение в чужбина са за лекарства

Над 77 млн. е дала здравната каса миналата година, близо 97% от тях са отишли за медикаменти и медицински изделия, същото е и през тази

Две болници с диамантена награда за инсулти

Две болници с диамантена награда за инсулти

Те се връчват от Европейското организация по инсулт за извършване на висок брой тромболизи
1 2 3 4 5 ... 553 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ