Позиция

Трябва да се справим с метаболитните болести

31-07-2017 13:57
Иначе обричаме България на бъдеще без българи, казва д-р Георги Чалдъков
Снимка: МУ-Варна
Трябва да се справим с метаболитните болести
Clinica.bg

press@clinica.bg
Демографският проблем надвисва все по-тревожно над страната ни. Дали ключът към него е само в повишаването на раждаемостта или се крие е в по-доброто здравословно състояние на българите, споделя д-р Георги Чалдъков. Той е член на Международната академия на сърдечносъдовите науки, председател на Българското дружество по клетъчна билогия и част от Катедрата по анатомия и клетъчна биология в Медицински университет, Варна.

Задължително е политиците да разберат, че „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна" – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ". Това, пренесено към демографската политика, означава създаването и изпълвяването на програми, базирани на съвременната предиктивна, превантивна, терапевтична и репродуктивна биомедицинска наука.


Българската демографска политика трябва да бъде

приоритетно и дългосрочно насочена към намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и повишаване на здравната култура от ранна детска възраст – вкъщи, детските градини, училищата, университетите.

Организирането и функционирането на Програма за национална предиктивна и превантивна медицина не може да се осъществява без политическа воля и знания за дългосрочни стратегии за преодоляване на медикосоциалните и икономически проблеми на сърдечнометаболитните болести - атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2, метаболитен синдром и техните усложнения – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт, както и на други болести, водещи до демографска катастрофа в България.

Обсъжданията за справянето с проблема досега са също рационални - финансово стимулиране на семейната репродукция; привличане на българи, живеещи в други страни; завръщане на българи-емигранти. Но това, особено третото, е малко възможно засега.


Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти

през 1960-1970-те години, създаде Japan Stoke Prevention Center (в който работих през 1986-1987 г.) и други специализирани научни звена, осъществавянето на чиито дългосрочни научно-обосновани програми успя да реши този проблем – смъртността от мозъчни инсулти бе многократно намалена. Това наистина е национално постижение с огромен медикосоциален и икономически заряд. И пример за следване.от България.

Най-разпространените болести през последните 40-50 години в света са сърдечнометаболитните, които често, но неточно, са наричани сърдечносъдови. Те са мултифакторни болести, предизвикани са от действието на много рискови фактори. Едни от тях са свръхконсумация на мазнини и сол (натриев хлорид), тютюнопушене, занемарена физическа активност, ниска здравна култура - така те ни отмъщават с инсулти, инфаркти и злокачествени тумори.


По даннни на Световната здравна организация сме на първите места

в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и злокачествени тумори. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2016 г. са умрели 107 580 българи – един голям български град. От тях около 72 000 – от инсулти и инфаркти, около 19 000 – от злокачествени тумори. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 64 984. И предизвиканият спад на населението в България е 42 596 годишно от общо 7 милиона и 101 859 български граждани към 31 декември 2016 г. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294, толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно.


Така в България продължава трагедията 

Това е най-тревожното национално явление, на което депутати, правителство и президент, заедно с лекари, учени и учители, трябва приоритетно и дългосрочно да противодействат, за да преодолеем демографската катастрофа, в която Дамоклевият меч пада предимно над главите на българите – етносът, който дава името на страната. Другото е „България без българи" – най-тъжният български фолклор!

Обаче, кои научни звена в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и Българската академия на науките, дори в медицинските университети могат да решават тези сложни, мултифакторни проблеми, когато в тях - парадоксално за страна с такава висока смъртност - няма активно, целенасочено и дългсрочно действащи научни институти по превенция на сърдечнометаболитните и туморни болести!? И всичко това „в лицето" на повече от тревожната статистика - при население малко над 7 милиона, около 90 хиляди българи умират годишно от тези болести!

От статия, озаглавена „F as Fat. How Obesity Threatens America′s Future", научаваме, че броят на затлъстелите американци е също значително увеличен.

Около 30 процента от децата са затлъстели или с наднормено тегло,

най-засегнати са децата от бедни и необразовани семейства, съотвено с ниски доходи семейства - предимно от испански, азиатски, афроамерикански и индиански генотип. Тревогата се увеличава, защото през следващите 20-30 година САЩ е прогнозирано, подобно на България, да бъдат minority majority nation (нация, в която малцинствата са мнозинство).

Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат : "These are fat times in politics", "The politics of fat", "Fat tax", "Is Al Gore too fat?". В България не сме чули някой да е запитал „Как затлъстяването застрашава бъдещето на България?". Българските политиците се вълнуват повече от F as F-16, F as F-35, отколкото от F as Fat. В България има адипобиология (наука за мастната тъкан и болести, свързани с нея), но няма адипополитика и адипоикономика – има дебели политици, които не обръщат внимание на дебелите и с диабет и хипертония деца, нито на възрастните, умиращи от инсулти и инфаркти. Нито на лекарите и учените, работещи в областта на сърдечнометаболитните и онкологични болести. И за съжаление е така още от комунистическо време, когато се говореше, но нищо не се правеше.


Как да защитим правата си пред НЗОК чрез жалба

Как да защитим правата си пред НЗОК чрез жалба

Практическо ръководство за подаване на сигнали при нарушения в медицинската помощ дават експертите от осигурителната институция
Министър Ивкова свиква среща за Четвърта градска

Министър Ивкова свиква среща за Четвърта градска

Тя ще бъде със Столичната община, ще бъде обсъдена съдбата на болницата
Специалистите по здравни грижи са най-ценният ни ресурс

Специалистите по здравни грижи са най-ценният ни ресурс

Здравното министерство планира българско представителство на медицинските сестри в СЗО догодина, обяви министърът на здравеопазването
Национален ден на отворените врати в НЗОК

Национален ден на отворените врати в НЗОК

Той ще бъде на 18 май в централата на Касата и в регионалните и структури, съобщиха от осигурителната институция
Здравните грижи на XXI век са не само статистика и формуляри

Здравните грижи на XXI век са не само статистика и формуляри

Те са и изкуството да съчетаваш прецизността на технологиите с топлината на човешката ръка, каза президентът Илияна Йотова
Медицинските специалисти очакват здравни реформи

Медицинските специалисти очакват здравни реформи

Близо 90% от тях не са удовлетворени от условията на работа и лечение, ако исканията им не бъдат изпълнени, те са готови на протестни действия, показва анкета на БАПЗГ
Връчиха годишните награди на БАПЗГ

Връчиха годишните награди на БАПЗГ

Днес започна Националната конференция по здравни грижи с балканско участие, съобщават от БАПЗГ
Скринингът сред приоритет на министър Ивкова

Скринингът сред приоритет на министър Ивкова

Това декларира тя по време на среща с БЛС, на нея беше обсъдена нуждата от ключови политики в сектора, съобщиха от МЗ
ЦИК с решение за още двама лекари депутати

ЦИК с решение за още двама лекари депутати

Кардиологът д-р Месут Рушид от УМБАЛ „Света Марина"-Варна заема мястото на Илин Димитров, а д-р Юлиан Димитров на Марио Василев
Аптечната карта беше обезличена

Аптечната карта беше обезличена

В публичното пространство отново беше поставен на обсъждане проблемът с недостъпността до аптека в немалко населени места в страната. Лансирани бяха и различни идеи за разрешаването му. Как той може да бъде решен, къде тук е ролята на Националната аптечна карта, възможно ли е създаването на пътуващи доставчици на лекарства. Това попитахме магистър-фармацевт Дамитър Маринов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
1 2 3 4 5 ... 659 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Май 2026 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм