Трябва да се справим с метаболитните болести

Иначе обричаме България на бъдеще без българи, казва д-р Георги Чалдъков

Снимка: МУ-Варна

Задължително е политиците да разберат, че „Опитимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна" – както пише Иван Хаджийски в „Бит и душевност на българския народ". Това, пренесено към демографската политика, означава създаването и изпълвяването на програми, базирани на съвременната предиктивна, превантивна, терапевтична и репродуктивна биомедицинска наука.

Българската демографска политика трябва да бъде

приоритетно и дългосрочно насочена към намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и повишаване на здравната култура от ранна детска възраст – вкъщи, детските градини, училищата, университетите.

Организирането и функционирането на Програма за национална предиктивна и превантивна медицина не може да се осъществява без политическа воля и знания за дългосрочни стратегии за преодоляване на медикосоциалните и икономически проблеми на сърдечнометаболитните болести - атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2, метаболитен синдром и техните усложнения – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт, както и на други болести, водещи до демографска катастрофа в България.

Обсъжданията за справянето с проблема досега са също рационални - финансово стимулиране на семейната репродукция; привличане на българи, живеещи в други страни; завръщане на българи-емигранти. Но това, особено третото, е малко възможно засега.

Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти

през 1960-1970-те години, създаде Japan Stoke Prevention Center (в който работих през 1986-1987 г.) и други специализирани научни звена, осъществавянето на чиито дългосрочни научно-обосновани програми успя да реши този проблем – смъртността от мозъчни инсулти бе многократно намалена. Това наистина е национално постижение с огромен медикосоциален и икономически заряд. И пример за следване.от България.

Най-разпространените болести през последните 40-50 години в света са сърдечнометаболитните, които често, но неточно, са наричани сърдечносъдови. Те са мултифакторни болести, предизвикани са от действието на много рискови фактори. Едни от тях са свръхконсумация на мазнини и сол (натриев хлорид), тютюнопушене, занемарена физическа активност, ниска здравна култура - така те ни отмъщават с инсулти, инфаркти и злокачествени тумори.

По даннни на Световната здравна организация сме на първите места

в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и злокачествени тумори. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2016 г. са умрели 107 580 българи – един голям български град. От тях около 72 000 – от инсулти и инфаркти, около 19 000 – от злокачествени тумори. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 64 984. И предизвиканият спад на населението в България е 42 596 годишно от общо 7 милиона и 101 859 български граждани към 31 декември 2016 г. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294, толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно.

Така в България продължава трагедията 

Това е най-тревожното национално явление, на което депутати, правителство и президент, заедно с лекари, учени и учители, трябва приоритетно и дългосрочно да противодействат, за да преодолеем демографската катастрофа, в която Дамоклевият меч пада предимно над главите на българите – етносът, който дава името на страната. Другото е „България без българи" – най-тъжният български фолклор!

Обаче, кои научни звена в Софийския университет „Св. Климент Охридски" и Българската академия на науките, дори в медицинските университети могат да решават тези сложни, мултифакторни проблеми, когато в тях - парадоксално за страна с такава висока смъртност - няма активно, целенасочено и дългсрочно действащи научни институти по превенция на сърдечнометаболитните и туморни болести!? И всичко това „в лицето" на повече от тревожната статистика - при население малко над 7 милиона, около 90 хиляди българи умират годишно от тези болести!

От статия, озаглавена „F as Fat. How Obesity Threatens America′s Future", научаваме, че броят на затлъстелите американци е също значително увеличен.

Около 30 процента от децата са затлъстели или с наднормено тегло,

най-засегнати са децата от бедни и необразовани семейства, съотвено с ниски доходи семейства - предимно от испански, азиатски, афроамерикански и индиански генотип. Тревогата се увеличава, защото през следващите 20-30 година САЩ е прогнозирано, подобно на България, да бъдат minority majority nation (нация, в която малцинствата са мнозинство).

Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат : "These are fat times in politics", "The politics of fat", "Fat tax", "Is Al Gore too fat?". В България не сме чули някой да е запитал „Как затлъстяването застрашава бъдещето на България?". Българските политиците се вълнуват повече от F as F-16, F as F-35, отколкото от F as Fat. В България има адипобиология (наука за мастната тъкан и болести, свързани с нея), но няма адипополитика и адипоикономика – има дебели политици, които не обръщат внимание на дебелите и с диабет и хипертония деца, нито на възрастните, умиращи от инсулти и инфаркти. Нито на лекарите и учените, работещи в областта на сърдечнометаболитните и онкологични болести. И за съжаление е така още от комунистическо време, когато се говореше, но нищо не се правеше.