МЗ: Няма да платим за „отпечатъците

Клиниките ще се конкурират за спешността и неосигурените пациенти

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

За внедряването на системата и осигуряването на четците са похарчени близо 1 млн. лв., информира здравният министър. Разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по изграждането на системата са 480 000 лв., а тези на болниците – още близо 365 000 лева. „Министерството на здравеопазването не може да си позволи такъв разход, защото той е незаконосъобразен", заяви проф. Петров. Но сподели, че за проблема трябва да се търси решение, тъй катоот една страна болниците са били принудени да загупят четците, а от друга страна те са били отменени.

По думите му до момента няма заведени дела от лечебни заведения заради отпадането на системата за пръстова автентификация, но има постъпили писма от болнични мениджъри, които се интересуват кой ще им заплати направените разходи.

Болниците не са заплашени от фалити,

тъй като месечният поток от средства към тях вече е увеличен с близо 6 млн. лв., напомни още здравният министър. Парите бяха осигурени след подписания анекс към Националния рамков договор, който промени формулата за заплащане на медицинските дейности от НЗОК. Според нея месечните бюджети на болниците се изчисляват, като се ползва относителният дял на всяко лечебно заведение в общата финансова рамка за страната за период от 14 месеца назад (от началото на 2016 г.) и се вземе предвид цялата им дейност – отчетена и заплатена, както и отчетена, но незаплатена (т. нар. надлимитна). Възможността лечебните заведения да превишават разходите си в рамките на 3% отпадна и на нейно място бяха въведени т. нар. индикативни стандарти за някои дейности - химиотерапия, раждания, интензивни грижи. Според тях при надвишаване на обема от дейност, тя ще бъде проверявана и чак след това фактурирана и заплащана, припомни проф. Петров.

Планира се занапред клиниките

да се състезават и за неосигурените пациенти,

защото пред държавата са равноправни партньори, отбеляза проф. Петров. Идеята е по този начин, без принуда, частните клиники да поемат част от най-разходоемките дейности на болниците в малките населени места и общини, за да се предотвратят фалити и закриване на държавни структури.

„Повярвайте ми, никой министър, независимо от коя политическа пария е той, не би искал някъде да ликвидира и да закрива държавни болници, за да работят други болници. Когато се касае за малки общини, както е в Нови пазар и Шумен, това е в някаква степен работещ вариант, защото болницата е закрита, създаден е филиал, има малък стационар, има достъп до лекарска и спешна помощ. Обаче когато се касае за големи общини, като Ловеч, там проблемите са тежки и трудно разрешими", коментира здравният министър.

С тези думи проф. Петров призова всички народни представители да работят заедно за разрешаване на финансовите и организационни проблеми на малките и големи държавни болници в страната.