Търсим средства за клиниката по онкохематология

Костно-мозъчните трансплантации при деца може да се възстановят най-рано през септември, казва доц. Боряна Аврамова

- Доц. Аврамова, какви са намеренията ви за развитие на най-голямата клиника за онкохематологични заболявания за деца в страната?

- Нашата клиника е доста специфична, може да се каже дори, че е бутикова, тъй като лекуваме един определен контингент – деца със злокачествени и доброкачествени заболявания, като най-важната част са тези с хронични хематологични и със злокачествени заболявания. И двете групи са сравнително редки болести в детската възраст, което прави бройката на нашите пациенти малка, но пък те са социално значими, тъй като засягат деца и протичат тежко. Ние имаме голям исторически опит в тази дейност, минавали сме през много спадове и върхове, но през последните години, по различни причини, нашата дейност беше ограничена, и започнахме да отстъпваме от високите стандарти. Моята цел ще бъде да възстановим бързо високите позициите в европейското и българското детско здравеопазване, на които беше нашата клиника до преди 5-6 години.

- Кои са основните причини, поради които дейността намаля и се стигна до прекратяване на костно-мозъчните трансплантации?

- Причините са разнообразни, някои от тях са свързани с икономическата и политическата ситуация в Европа и в България, разбира се голямо значение имаше и пандемията от КОВИД, която създаде много проблеми във всички държави по света, отрази се и на медицинската и в частност на педиатричната помощ. Влияние оказва и нестабилността на политическата ситуация у нас и честата смяна на здравните министри и на членовете на здравната комисия в НС. Разбира се, най-голямо значение имаше субективният фактор, свързан с кадровия състав на клиниката и рязкото намаляване на броя на медицинските сестри, които се грижат за нашите пациенти. Особено за костно-мозъчните трансплантации това е много важно. Без достатъчен брой добре обучени и опитни медицински сестри е много рисковано да се пристъпва към тази сложна дейност. Затова предпочетохме да спрем детските костномозъчни трансплантации в България и да изпращаме нуждаещите се деца в чужбина, което е изключително неизгодно за страната.

- Само финансови ли бяха причините за кадровия дефицит или имаше и други?

- Може да се каже, че 50% бяха финансови, но имаше и някои други, свързани с организацията на работата в клиниката, която беше създадена и развита от проф. Драган Бобев и след пенсионирането му сякаш една част от колегите се почувстваха несигурни и също напуснаха.

- Ще успеете ли да върнете персонала?

- Още е рано да се каже, но вече направихме опит в тази посока. Една част от сестрите, за наша радост, се върнаха. Обяснението им беше, че тяхното сърце е тук, че обичат пациентите си и искат да работят с тях. Включително една част от по-възрастните, които са наши приятели от години, казаха, че се връщат, за да ни помогнат във възстановяването на клиниката. Разбира се, аз изключително високо оценявам това, но те няма да останат, ако не получат съответното достойно възнаграждение за изключително тежкия и специфичен труд, който полагат.

- Ще бъде ли възможно това да стане след новия анекс към НРД, който се подписа?

- През всички тези години имашенякакво увеличение на цените на КП, по които работим, но за да възстановим костномозъчните трансплантации може би ще се трябва да се намерят и други механизми, чрез които да увеличим възнагражденията. Ввсе пак ми се струва, че за държавните болници, особено с клиники с ограниче брой, но много специфични пациенти, като нашата, трябва да имат друг начин на финансиране. Ние не можем да разчитаме само на икономически механизми свързани с КП и процедури, и затова ще се опитаме да убедим властите, че е нужно да се намери друг законов механизъм за целева субсидия, така че да постигнем заплати, с които можем да задържим хората. Докато за лекарите има и други мотиви – академично развитие, кариерно развитие, научно развитие, то за сестрите, извън привързаността им към пациентите и доброто сърце, остава само материалния стимул. Така че, ако искаме, възстановявайки клиниката, да я задържим на европейско ниво, ще трябва да осигурим тези заплати.

- Правили ли сте изчисления колко средства са нужни за година от страна на държавата?

- Скоро не съм изчислявала, но в никакъв случай не става дума за много средства, тъй като размерът на клиниката не е толкова голям. Разбира се, трябва да имаме предвид, че същите клиники, макар и наполовина на нашата по брой пациенти, има в Пловдив и Варна. Те също трябва да бъдат включени в това финансиране, но дори и тогава сумата няма да е толкова голяма и невъзможна за осигуряване, по-скоро е нужно да се намери механизъм, по който да става това.

- Колко са децата, които се нуждаят от трансплантации на година и разходите за лечение в чужбина за тях ще стигнат ли, за да покрият допълнителните субсидии за трите клиники в страната?

- На година в страната от алогенни и автолжни костномозъчни трансплантации се нуждаят около 20-30 деца. Със сигурност средствата, които сега се дават за лечението им в чужбина, ще ни стигнат, защото в ЕС цената на костно-мозъчните трансплантации варира в зависимост от обема и използваната технология, но средната е около 200-250 хил. евро. Ако те се правят тук, на болницата се плаща по 100 хил. лв., тоест разликата е 4-5 пъти. Ако тези средства се дадат на трите клиники, ще може да се покрият голяма част от дейностите, и една голяма част от средствата ще отидат за заплатите на персонала.

- Кога се очаква да се възстановят костно-мозъчните трансплантации?

- Все още ми е трудно да кажа, защото има две условия, за да ги възстановим. Едното е да осигурим достатъчен брой медицински сестри, което се опитваме да направим, но все още не сме достигнали оптимума. И второто е да направим сериозен ремонт на клиниката, което се опитваме да осъществим сега, осигурявайки средства от държавата и от дарители. Тоест, като най-оптимистичен срок ми се струва от септември, ако получим съдействие от властите.

- Какви са наблюденията ви за развитието на медицината при лечението на онкохематологични заболявания и от друга страна на самия тренд в заболеваемостта?

- Честотата се запазва стабилна през годините, като е горе долу една и съща в европейските държави и в Северна Америка. Но лечението се усъвършенства непрекъснато и все повече пациенти се излекуват и влизат в трайна ремисия. Ние работим по същите правила и протоколи, както и европейските ни колеги, така че качественото лечение се случва и тук, макар и по-трудно заради финансовите ограничения. При злокачествените заболявания има революционни промени в лечението и при възрастни, и при деца, като детската онкохематология винаги е била пионерът в това отношение, всички иновации първо се случват в нея.

- Как седи въпросът с профилактиката и диагностиката – закъснява ли или е навременна при децата?

- Самото естество на детските онкохематологични заболявания е такова, че не позволява да закъснее поставянето на диагнозата. Не е като при възрастните, когато късно се откриват туморите при наличието вече на метастази. При децата растежът е бърз, включително и при тези заболявания, затова няма опасност да закъснее много диагнозата. По скоро проблем е, че тъй като са редки, не всички колеги мислят за тях, а и първите им симптоми са нетипични, затова понякога има едно разкарване между различни специалисти, докато лекарите се ориентират за какво става дума. Също има някои технически проблеми при диагнозата, това че някои образни изследвания се правят с обща анестезия, и на места, където няма детски анестезиолози това е трудно да се случи. Надявам се някой ден, когато имаме Национална детска болница (НДБ), този проблем да бъде решен.

- Къде ще бъде мястото на онкохематологичните заболявания тогава - в НДБ или те ще останат в ИСУЛ?

- През годините много пъти сме обсъждали този въпрос и мнението на повечето колеги е категорично, че нашето място е в НДБ. Още повече, че съвременните виждания са лечението на онкологичните болести да се случва в така наречените всеобхватни ракови центрове. Това е целта и на Европейската асоциация по детска онкохематология. Няма по-подходящо място според мен от НДБ за такъв център у нас, тъй като в нея ще бъдат всички специалисти, от които се нуждаем – хирурзи, специалисти в лаборатории, по образна диагностика, кръвен център и др. Това ще улесни много диагностиката и лечението на тези заболявания.

- Ще ви липсва ли протонната терапия?

- Протонната терапия е важен елемент от лечението на децата, но предвид, че честотата на детските онкологични заболявания е много малка, а броят на нуждаещите се от лъчелечение е още по-малък, тук говорим за много ограничена група пациенти, поради което не съм напълно убедена,че няма да е по-целесъобразно, те да се изпращат за това лечение в чужбина.