Лице

Живот на върха на пиката

08-03-2024 12:00
Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбеженЖивот на върха на пиката
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
В най-дамския ден на годината - 8 март, ще ви представим една красива, умна и реализирана жена. Комбинация, която обикновено българинът изключва като възможна. Тя обаче е съвсем реална или поне това доказа Ваня Григорова. В момента тя е общински съветник и председател на Комисията по социални дейности и здравеопазване в Столичния общински съвет, което обаче далече не изчерпва нейното амплоа и биография.
Биографично

 

Родена е на 12 септември 1978 г. в София. Израства в квартал „Христо Ботев". Родителите й са се развели още, когато е била дете. Завършила е средно образование в престижната Националната търговско-банкова гимназия. Дипломиран бакалавър и магистър по „Маркетинг" в Университета за национално и световно стопанство.
Първата й работа по специалността е като пазарен експерт в телеком и консултант в института „Отворено общество", където се включва в проекти за интеграцията на ромите. През 2015 година става икономически съветник в КТ „Подкрепа", където работи до лятото на 2023 година, когато бе издигната кандидатурата й за кмет по време на общинските избори. На 5 ноември за нея гласуват 170 258 души, или 46.89%, а за Васил Терзиев 175 044 души или 48.20%. Минималната разлика изненадва и най-големите скептици. Сега тя е общински съветник и председател на Комисията по социални дейности и здравеопазване. Авторка е на статии за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия, за последствията от дерегулацията на публичните услуги и други.

 

Път от тръни

 

За професионалния й път може да са каже, че е постлан с тръни, но съвсем не от рози. Родителите й се развеждат още когато е ученичка. Налага й се да се бори за много неща сама, които са повечето деца просто са даденост. Налага й се паралелно със следването и да изкарва прехраната си. Ваня Григорова не крие, че е била дори чистачка в училище, че е работила във верига за бързо хранене. „Не смятам това време за загубено, напротив. То ме научи на дисциплина - там нямаше как да закъснееш, влизаше се с карта. Бях хостеса – това са момичетата, които канят гостите, организират рождените дни на децата, следят те да се чувстват комфортно. Получавах много ниско заплащане, но човек знае 2 и 200. Аз съм от обикновено семейство на работещи хора, но там видях и усетих наистина трудностите на работягите. На хората, които живеят от труда си – от заплата на заплата. А както знаем всички, труда на работника в България е много лошо оценен", спомня си тя за онези години. Разказите за безсънните нощи в четене за изпит след работа не са от любимите й теми за разговор, но не крие, че едно от най-големите й задоволства в живота е, че всичко е постигнала с много воля, труд и упорство. Точно трудностите и постоянната борба да надгражда себе си, да успява я изграждат като личност. Те я оформят и като лидер, което обаче съвсем не я обезличава като жена. Напротив, чарът, усмивката и енергичността й печелят почитатели и последователи, но и много врагове, защото както е известно, у нас хубостта и умът не са желани приятели.

Впоследствие работата и в компании за маркетингови анализи я научили на друго, например, че при фалит, персоналът изобщо не е защитен да си получи заработеното с пот на челото. Оттам възникнал интересът й и към синдикализма.

 

Трън в петата

 

Има го. Остър е и боде, но не в нейната, а в нечии чужди. Защото, както самата тя казва пред себе си и обществото е чиста. Действията й са на откровен и честен човек, който няма какво да крие. Затова и те са прями, неподправени, никога конформистки и винаги пределно прозрачни. Точно това я прави неудобна за мнозина, защото както е известно, можеш да шикалкавиш, колкото искаш, но все един ден ще се оплетеш в собствените си комбинации. За нея такава опасност няма, което обаче е истинско предизвикателство за не един и двама. И затова е все на прицел. Например, щом тя стана общински съветник, НАП започна да проверява разходите и приходите й за пет години назад. Дълго време след всеки неин успех или изява се изсипват сплетни и фейк новини от социалните мрежи, та чак до някои издания. Независимо от това, че Ваня Григорова винаги е на върха на пиката, се е научила да не обръща внимание. А и как иначе, та нали, както самата тя казва, не би й стигнало времето да върши нищо смислено, ако отговаря на всяка човешка злоба. От малка, от развода на родителите си, е свикнала да се справя сама. Научила се е и да се брани сама, също от дете.

 

Семейството

 

За родителите си е лаконична: „Обикновени, работещи хора". Когато обаче я попитат за дъщеря й, не крие задоволството си от успеха й. 21-годишната Габриела е от първия й брак. След развода грижите за отглеждането и възпитанието на момиченцето падат основно върху раменете на Ваня Григорова. Определено да се справи, като майка, й помага наследеният дух от баба й по бащина линия – Цветана Георгиева от софийското село Яна. Едва 18-годишна тя се записва като помощник-картечарка в 41-и пехотен полк от Българската армия. През 1944 г. заминава на фронта като доброволка,връща се ранена и цял живот работи като санитарка.

Дъщерята на Ваня – Габриела е завършила дизайн в Италия. Момичето говори няколко езика – английски, италиански и испански и досущ, като майка си е креативна и болезнено чувствителна на социална справедливост. Двете обичат да пътуват, но в последните две години Ваня определено няма възможност често да си доставя това удоволствие. Няма време и за лични хобита, но за книги, най-вече на икономическа тематика, винаги ще намери. Време. Няма време нито за фитнес залата, нито за плуване, нито за някакъв спорт, с какъвто съвременните млади жени поддържат добрият си вид. При нея, просто, природа и темперамент са си дали добра среща. Тя поддържа добра форма и фигура без никакви усилия.

Мъжът до нея

Двамата с журналиста, публицист и писател Калин Първанов са заедно от 2009 година. Събрало ги е членството в БСП, което и за двамата е в резултат на искрени леви убеждения, а не преследване на политическа кариера. Сплотило ги е обаче изключителното им изострено чувство за социална справедливост, почтеност и откровеност. И двамата не само притежават тези качества, но са и от онази особена порода хора, които няма да се поколебаят нито за миг, ако трябва да защитят кауза, та дори това да им струва собствения комфорт. Вече дори неведнъж са го пренебрегвали. След дълги години работа като икономически експерт в КТ „Подкрепа", Ваня Григорова напусна преди общинските избори, макар и преди да се кандидатира, да я предупредиха, че това ще струва мястото й в синдиката. Заради несъгласия с председателят на БСП Корнелия Нинова, и двамата напускат Столетницата. Двамата –не само умеят да се справят в трудни ситуации, но и имат ясни и точни стратегии, които следват неотклонно. Например, през 2019 г., когато тя се кандидатира за евродепутат, заедно с Калин и неколцина приятели правят сами цялата й кампания – без пръскане на излишни пари. Той е имиджмейкър, и шофьор, и съветник. И макар тогава тя да не стечели, праха й дишаха не един и друг кандидати с добре подплатени кампании.

 

У дома

 

„Животът с нея е един постоянен екшън. Единственото сигурно е, че няма никакъв шанс да умреш от скука", казва през смях за половинката си Калин Първанов. Самият той, освен журналист, публицист и писател, е и запален рибар. Дори веднъж я е водил за риба, та макар и за не повече от час. Самата Ваня до момента не била хващала въдица и дори заявил, че не вижда особена привлекателност в това да седиш на брега продължително време, докато видиш поплавъка да се помръдне. Каква обаче била изненадата му, когато още на има – няма двадесетата минута кордата на въдицата й се изпънала, нещо се замятало във водите. Оказало се, че е уловила риба и то не някакво презряно попче, а пъстърва. „Останах изненадан. Толкова пъти бях идвал на това място, а не знаех, че тук и пастърви се въдят", продължава да се смее Калин при разказа за първия й улов. Независимо от слуката обаче така и повече не посегнала към въдицата. Вкъщи телефонът продължава да звъни до късно вечер. Търсят я и граждани, които тя не познава, но той не й се сърди. „Те имат нужда. Тя си изслушва, но не само. Помни проблемите им има куп задачи, които си е набелязала да свърши общинския съвет", казва Калин.

 

Амбициите

 

Те са свързани предимно с работата й на председател на Комисията на социални дейности и здравеопазване в общината. Първата от тях е да бъде прегледан бюджета и да се реши, откъде и как да бъдат привлечени повече средства за общинските лечебни заведения в столицата. „На дневен ред трябва да бъде сложен точно бюджетът на общинските болници. Това са едни от най-слабите звена в здравеопазването, в момента са жертва на нелоялната конкуренция, страна на частните болници и медицински центрове, които източват ресурса на здравната каса. И това е, докато общинските лечебни заведения поемат най-тежките случаи", казва тя.

Поставила си е за цел да върне социалните услуги на общината. Когато поема поста и преглежда първите доглади за тях се изумява. Оказва се, че сто социални услуги са отдадени за изпълнение на неправителствения сектор. „Затова ще прегледаме как се изпълняват дейностите в тях, ще попитахем хората дали са доволни. Амбицирала се е да ги върне на общината, защото по думите й не е нормално тя да абдикира от тях и да ги прехвърля на други. „Това са грижите за най-уязвимите столичани, за хората с увреждания, изоставените деца, възрастните и липсващите за тях хосписи", уточнява Ваня Григорова.

В личен план, в свободното си време и тя, и Калин са заети с довършването на къщата, която строят в квартал „Христо Ботев". „По тази причина от година – година и половина не съм ходил на риболов, нямаме време и да излезем някъде по-далече от София", казва той. Двамата планиран, все пак, да вземат поне седмица отпуска това лято и да напуснат столицата поне за няколко дни.


Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
Да избереш пътя към дома

Да избереш пътя към дома

След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-Велико Търново
От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
В безсъницата на римите

В безсъницата на римите

Общопрактикуващият лекар д-р Господин Драганов от Карнобат пише стихове за отмора и композира творби за блокфлейта
1 2 3 4 5 ... 13 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ