Едно джипи от барикадата
Той е роден на 29 март 1983 г. в София, но е отраснал във Видин, откъдето е семейството му. Завършил е езиковата гимназия в крайдунавския град, а след това през 2009 г. медицинския университет в Букурещ. После специлизира в Тракийския медицински университет в Стара Загора.
В момента работи като общопрактикуващ лекар във Видин и е хоноруван преподавател в медицинския факултет на Софийския университет.
Казва, че винаги е искал да стане лекар, за да продължи семейната традиция – израстнал е в такова семейство, родителите му също са лекари. „Никога не съм си представял, че бих могъл да работя нещо друго", признава години по-късно като вече защитил специалността „Общо медицина".
Убеден е, че това е най-хуманната наука, а дейността да помагаш на хората и да се грижиш за тяхното здраве, е най-благородната.
Избира да живее и работи в родния си град, където се заселва със своето семейство – съпругата, която е журналист, но в момента работи като представител на фармацефтична фирма и сина си – 9-годишният Владимир.
Заетостта му на два фронта – и в кабинета сред пациентите, и после в университета като преподавател, отнема повечето часове на деня му. Малкото свободно време той посвещава на семейството си.
Казва, че заради благородната кауза на дарителството преди време станал член на «Ротари клуб», а скоро го гласят да стане и секретар на районното представителство на организацията във Видин.
Тъй като заради работата си пътува често, е решил, че неговото хоби ще са пътешествията. Така всяка свободна минута използва, за да опознава родината и света. Няма предпочитания и еднакво харесва морето и планинаната, малките закътани селца и големите световни градове.
Към групата на хоби заниманията причислява и страстта си към футбола. Самоопределя се като фен на синия тим Левски.
Активно участва в протестите на колегите си общопрактикуващи лекари. Смята, че те са абсолютно основателни и са продуктувани от липсата на директен диалог с представителите на Министерството на здравеопазването, както и с останалите институтуции като НЗОК например при изготвянето на новия рамков договор. „След като нямаше дискусия, съответно този рамков договор роди някои неща, с които ние няма как да се съгласим", коментира той. И допълва, че става въпрос за наблюдението на болните, за профилактиката, за пръстовия идентификатор. Поради което смята, че е нормално лекарите да протестират, тъй като имат надежди и са сигурни, че това ще доведе до положителни промени. Първата е, че в последно време вече имат чуваемост с институциите. Участват във всички работни групи към МЗ, в преговори с НЗОК, но въпреки това не вземали под внимание техните предложения и мнения. По тази причина той смята, че проблемът не е при тях, общопрактикуващите доктори.
В отговор на думите на премиера Бойко Борисов, който заяви, че не разбира протестите на хората в бели престилки, д-р Мушанов казва, че смята посланията на протестиращите за точни, ясни и добре изговорени в публичното пространство. Декларацията на недоволните лекари пък била разпространена навсякъде. „И, ако премиретъ не е разбрал нашите послания, то това не е наш проблем", коментира д-р Мушанов.
Като огромен препъникамък в работата им той определя огромната бюрократщина, която им налагат да вършат. В системата на здравеопазването липсват ясни правила за работа, за това кой какви права и задължения има, какви отговорности носят служителите там. Когато няма ясни правила, никоя система не може да функционира добре.
Протестиращите доктори апелират към своя министър по-често да си говорят, за да могат съвместно да изгладят всички кривици в системата.
Честата смяна на министри в ресора пък показва политическата нестабилност в държавата, е убеден младият специалист. „Не смятам, че като се сменят непрекъснато здравни министри, ще се постигне някакъв положителен ефект", разсъждава на глас той. И допълва, че протестиращите лекари не са политически ангажирани.
Като много сложен той определя въпросът откъде в края на краищата трябва да започне реформата в здравеопазването. Но пък е убеден, че преди действията, трябва да се води конструктивен диалог между всички, които тези промени ще засегнат. За да се изгради дългосрочната визия и перспектива в здравеопазването.
Защото той е един от малцината ентусиасти и родолюбци, останал да работи и се развива в България. Обича страната си и вярва, че само трябва да си подредим къщичката така, че да ни е уютна.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
