В безсъницата на римите

Общопрактикуващият лекар д-р Господин Драганов от Карнобат пише стихове за отмора и композира творби за блокфлейта

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Господин Драганов е роден през 1962 година в Карнобат. Завършил е Медицинския университет във Варна. Има придобити специалности Вътрешни болести и Обща медицина. Общопрактикуващ лекар е в Карнобат. Започва да пише стихотворения като ученик, продължава и като студент, но след това прекъсва. Неотдавна, след една среща и разговор с колеги, той отново се захваща за поезията. Д-р Драганов участва в 65-я конгрес на Международния съюз на писателите – лекари, който се проведе през лятото в Италия. Там прочете свои творби и свири свои творби на блок флейта. Има десетки участия със своя поезия в творчески срещи на лекарите – писатели, които са отделна секция към Българския писателски съюз.

Изборът на професията

Във фамилията на д-р Господин Драганов лекари няма. Родителите му са ветеринарни техници. Като дете, когато нямало кой да го гледа, го водели със себе си на работа. Интересно му било при животните да гледа как ги лекуват, как се грижат за тях, как четириногите отвръщат с любов на човешкото внимание. „Бях отличник в училище. Влечаха ме всички предмети. По времето на моето поколение девизът беше „Всестранно развита хармонична личност". Много четях и определено ми харесваше физиката. Когато обаче дойде време за кандидатстване, се запитах, коя е най-великата машина, най-великото създадено устройство, което искам да проуча. Откъдето и да преценявах, все се оказваше, че е човекът. Тогава реших, че ще стана лекар – от една страна ще го опозная, а от друга страна ще помагам с наученото, защото родителите ме бяха научили, че всяко зрънце от придобитото знание трябва да е в помощ на другите", разказва д-р Драганов за избора на професията. Още като седнал на студентската скамейка се зарекъл, че ще работи така, че хората да излизат усмихнати от лекарския му кабинет. Сега не може да каже, че всички са усмихнати, но полага усилия да е внимателен с тях, да ги изслушва и да им вдъхва увереност, че медицината има и ще има още по-големи възможности скоро за лечението и на най-тежки заболявания. „Това е една от мисиите на нас, лекарите – не само да лекуваме, но и да даваме кураж", казва той. В пациентската си листа има 2500 човека и е от докторите, които знае всеки един по име, по фамилна обремененост и прекарани заболявания – неща, които определено му помагат в работата. Казва, че професията и трудът му се отблагодаряват чрез обичта точно на тях, на пациентите.

Семейството

Д-р Господин Драганов твърди, че е човек щастливец. Има чудесно семейство, в което царува разбирателството и любовта към изкуството. Съпругата му Антоанета Драганова работи в неговата практика като медицински секретар. Двамата до такава степен действат в синхрон, че тя дори е автор на текста на една от песните му, композирани от него за блокфлейта. Двамата са от щастливците, които могат да се похвалят, че и двете им деца са облекли белите престилки. По-големият им син Мартин Драганов е завършил дентална медицина и вече работи като зъболекар. По-малкият – Христо е завършжил медицина и в момента специализира кардиология. Младите живеят отделно – нещо, което дава повече време на Антоанета и Господин да говорят за музика и поезия и да замислят бъдещо съвместно творчество. Не крият обаче, че децата им липсват и се радват на всеки час, който прекарват заедно. Надеждата им е, че за празника 3 март отново всички ще се съберат вкъщи не само на трапеза и сладки приказки, но и да посвирят и да слушат музика.

Впрочем, точно някои съвременни стилове, като траш и метъл, са болезнената тема на д-р Господин Драганов. „Ние вкъщи сме от поколението, което слуша класика, рок, естрада. Не разбирам къде в какафонията на новите стилове е музиката", недоумява той. И допълва през смях, че в този забързан свят и поразместени ценности разбира защо някои хора са хващали горите и са ставали отшелници. Засега обаче неговата пустиня за усамотение остава белият лист и петолинието.

Nulla dies sine linea

В превод от латински означава „нито един ден без черта". За д-р Драганов тази стара максима се е превърнала в част от живота му. Дори е създал стихотворение с това наименование. Ако след работа не пише стихове, то композира мелодии за блокфлейтата, на която свири от години. Като творческа личност се изявява още от ученическите си години. Самият той не може да си спомни какво точно го е вдъхновило, какво точно го е провокирало да посегне към белия лист, а след това и към петолинието. „Нещата, накак си, идват от само себе си. Сякаш нещо вътре в теб ти казва: Започвай", казва лекарят. Различно е обаче, когато нещото го повика за поезия, и съвсем различно, когато е за музика. „Тактовете се редят един след друг, нотите просто звучат. Улавят ги, изсвирвам ги и ги записвамз. Получава се леко, вдъхновяващо, без никакво напрежение. Дойде ли в главата ми стих, започват терзанията за римите. Случва се да съм си легнал, но метриката да не ме оставя на мира. Звуци. Ставам, за да я запиша. После пак лягам, пак ставам. За разлика от мелодиите, стиховете се раждат в безсънните нощи", разказва лекарят за различните настроения, с които го посещава Евтерпа – муза на лирическата поезия и музиката. И допълва, че най-сладките и отморителни сънища са, когато е приключил с новата творба, когато чувства че тя няма нужда от повече поправки. Какво да предпочита да пише – музика или стихове? Усмихва се при този въпрос. Отговорът му е еднозначен: И двете еднакво, както еднакво обичаш и двете си деца. Преди две години е създал група „Блок флейта" във Фейсбук. В нея сродни нему души обменят мелодии и свои творби. Приятелите му Ренди и Лаура Скот от Канада пък, направили аранжимент на две от мелодиите и вече ги изпълняват зад океана. На едната от тях, която е коледна, стиховете са написани от неговата съпруга Антоанета. За Великден двамата замислят също да създадат песен, за да поздравят своите приятели от България и чужбина. И с надеждата, че един стих и една мелодия могат да направят не само един човек по-добър.