Битка на живот и смърт с холерата в Йемен

400 000 са болни, 1 900 погубени, а заради гражданската война 60 на сто от хората гладуват

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Битка на живот и смърт – така изглежда „опълчението“ срещу епидемията от холера в Йемен три месеца след взрива й. Фатима Шуи е застанала между леглата на 85-годишната си майка и 22-годишната си дъщеря в препълнената със заразени болница в столицата Сана. „Нямаме пари дори да стигнем до клиниката. Мъжът ми чисти улиците, но от 8 месеца не е вземал заплата. А е единственият, който има доходи в семейството“, признава Фатима. „Най-много ме е страх обаче холерата да не се пренесе и на другите ми деца“, разкрива жената в черна бурка.

Не по-малко угрижен е д-р Адел Ал-Алмани, който ръководи инфекциозното отделение в болница „Ал-Сабийн“ в Сана. С колегите му

карат 18-часови смени, откак епидемията избухва в края на април

Той и още над 30 хиляди медици в страната близо година не вземат заплати, но не спират да бдят над пациентите си. Един от тях е 8-годишният Мохамед. След три дни в отделението лекарите са овладели пристъпите му на диария и повръщане. Малчуганът е загубил майка си и сестра си след като бомба е ударила къщата им в Хаджа. След атаката с баща му избягали в столицата Сана. „Мохамед е всичко, което имам, след като загинаха майка му и сестра му. Щом разбрах, че е с холера, обезумях от ужас, че мога да изгубя и него“, откровен е посърналият мъж.

За 53-годишния Абду Ал-Неми пък пътят към клиниката е повече от трънлив. Шосето между селото му и столицата е толкова разбито, че колата се чупи на средата. А, поразен от инфекцията, Абду е със зверски болки в бъбреците и непрестанни пристъпи на разстройство и повръщане. Но намира начин да се добере до клиниката. „В нашия регион например няма лекар. Най-близката болница, в Сана, е на 2-3 часа път“, разказва изтощеният мъж.

Към днешна дата, след намесата на СЗО, УНИЦЕФ и партньорите им, са разкрити допълнителни 3 000 легла в 187 инфекциозни отделения. Болните обаче са над 100 пъти повече.  „Всеки ден идват нови и нови тежки случаи, с много усложнения, но успяваме да спасим повечето. Да, може и да

работим без пари, но най-голямата ни отплата са спасените животи

казва Набила Ал-Олофи, една от сестрите в болницата в Сана.

Притеснени от най-страшната епидемия на холера, „Тримата големи“ – шефовете на СЗО д-р Тедрос Адханом, на УНИЦЕФ Антъни Лейк и на Световната продоволствена програма (WFP) към ООН Дейвид Бийзли, заминаха за Йемен. „60% от хората в страната гладуват, кризата изисква безпрецедентни мерки. Призоваваме света да удвои усилията си, за да помогнем. Ако се провалим, катастрофата ще „дамгоса“ йеменския народ за поколения напред“, предупредиха в обща позиция „Тримата големи“.