Да лекуваш на инат или трудният път на младия лекар

Гинеколожката д-р Атидже Карамешинова може да работи от Швейцария до Испания, но мечтае за родния Гоце Делчев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Д-р Атидже Карамешинова също е акушер-гинеколог, но в болница „Св. Георги” в Пловдив. Избира професията си още в детските години и упорито следва мечтата си, въпреки трудностите. „Никой от семейството ми не е лекар, но на мен ми беше интересно всичко свързано с медицината.

Дори „оперирах” разни буболечки

Цял живот исках да стана лекар и накрая се получи”, споделя тя.

Родена е в красивия град Гоце Делчев, където завършва местната гимназия. След това учи в Медицинския университет в Пловдив. Започва работа в Центъра за спешна помощ, така че има доста негативен опит с невъздържани пациенти. Спомня си, че преди години неин колега е бил заключен повече от час в един апартамент, защото отказал да вземе в линейката близките на пациентката. „За всяко нещо се обвинява лекарят. Смята се, че ние трябва да се отзоваваме веднага, дори да не е необходима „Спешна помощ“, да носим болните, да вършим всичко”, казва Атидже. Според нея липсата на точни правила кога да се изпраща медицински екип води до злоупотреби. Например, в ромските махали, където по-голямата част от хората не са здравноосигурени и нямат личен лекар, непрекъснато се звъни на телефон 112. И ако лекарят се забави, защото е имал по-сериозен случай, следват репресии.

„Проблемите в „Спешна помощ“ са много, затова лекарите не се задържат. Не е особено колегиална и средата”, споделя д-р Карамешинова. Разказва, че за младите хора, които едновременно работят и специализират, е най-трудно, защото никой не съобразява графиците с тяхната допълнителна заетост. А за тях най-важно в този момент е обучението. Убедена е, че за да се подобри ситуацията в „Спешна помощ“, са необходими законодателни промени. Добре би било на терен да се изпращат парамедици, а лекарите да останат в спешните отделения в болниците. Хубаво е, че се мисли и за защитата на екипите, за паник бутони в линейките, за намесата на полиция. Иначе винаги ще има недостиг на кадри, защото хората напускат.

Не издържат на ниското заплащане и на всички останали неуредици

Д-р Атидже Карамешинова също напуска ЦСМП, след като започва да специализира акушерство и гинекология в „Св. Георги”. „По мое време наредбата за специализациите беше ужасна, болниците не бяха длъжни да плащат възнаграждения. Нещата се промениха към по-добро, поне по отношение на заплатите, но сега пък желаещите не се класират с изпит, а това е грешка. Решенията се вземат от ръководството на съответното здравно заведение, но ние не кандидатстваме за някаква администрация. Важно е да се види какво знаем и можем”, категорична е лекарката. Според нея приемният изпит трябва да се върне.

Работата в клиниката по акушерство и гинекология на „Св. Георги” й харесва, затова остава тук и след като взима специалност. „Чувствам се много добре, много по-различно. И като уважение, и като позиция”, казва лекарката. Допада й това, че се работи в екип и винаги, когато имаш съмнения, можеш да се допиташ до колега. Разбира се, и в болничните заведения има проблеми, които са свързани предимно с постоянните реформи. „В нашата здравна система непрекъснато се прокарват някакви промени и според мен всяка от тях е нова врата, направена в полза на някого. В Англия законодателството не е променяно 40 години и няма проблем. Защо, след като ние не можем да се справим сами, не вземем модела на някоя успешна страна”, чуди се лекарката.

Иначе, вкъщи има пълната подкрепа на семейството си

въпреки голямата й заетост и честите дежурства. „Имаме бебе на три месеца, но мисля през август да се върна на работа. Недостигът от специалисти е навсякъде, особено в периферията на страната. Не е само в „Спешна помощ“. Липсват и акушер-гинеколози, педиатри, анестезиолози”, казва Атидже. Благодарна е на мъжа си, който й помага много, защото е убеден, че това е нейното призвание – да помага на хората, да ги лекува. „Прави всичко, за да ми осигури спокойствие и нормални условия за живот и за работа”, усмихва се лекарката. Споделя, че има идея да работи и в Гоце Делчев, но не е сигурна, дали ще се осъществи. Не може да разбере, например, защо в местната болница е разрешено само раждането, но не и някакви малки хирургични интервенции, като резекция на яйчниците и други подобни. „Това принуждава хората да пътуват до Благоевград, а не всички имат тази възможност”, смята д-р Карамешинова. Според нея един от най-големите недостатъци на реформата е стремежът към централизация в здравеопазването. Защото по този начин се затруднява достъпът на пациентите до медицинска помощ, особено в по-отдалечените региони на страната. Самата тя обаче постоянно е на път. „Живеем и в Пловдив, и в Гоце Делчев. Ние сме семейство, което пътува и така се чувстваме добре”, казва лекарката.

Споделя, че най-хубавото в професията й е раждането на новия живот. Смята, че няма нищо по-красиво от лицето на майката, когато за първи път види своето бебе.  „Това е нещо уникално, неописуемо и страхотно ме зарежда. Това е моето удовлетворение от работата”, категорична е тя.

Какво мисли за бъдещето?

Опитвам се да остана в България, въпреки трудностите

Тук са близките ми, искам тук да живея”, споделя д-р Карамешинова. Но предложенията за чужбина са много – от Франция, Швейцария, Германия, Испания. В цяла Европа няма достатъчно лекари, така че приемат нашите с отворени обятия. Докато тук ги бият и обиждат. Дали ще устои или ще избере уредения живот в някоя друга европейска страна – ще покаже времето.