Ще изчистим недоразумението „надлимитна дейност”

Идеята финансовият министър да определя лекарските заплати ни връща в 65-а година, казва д-р Венцислав Грозев

Крайно време е да спрем с планирането на бюджет с дефицит. Особено за медицински дейности, изделия и медико-диагностични дейности – като направления и изследвания. Сумата, която претендираме, че е разумна и е абсолютно нормално да бъде постигната, е от порядъка на 3,855 млрд., с възможност да се увеличи с допълнителни 402 млн. лева. Тези числа спокойно могат да бъдат достигнати след повишаването на размера на минималната заплата, с увеличаването на осигурителните прагове, повишаването на вноската за сметка на държавата – знаете, че тази и следващата година, то е с нови 5%, което е равно на почти 150 млн. лв. Целта ни ръст около 7–7,5% в сравнение с 2017 г., което е не само постижимо, но и реално. И до голяма степен би могло да допринесе за спокойствие и сигурност в системата на здравеопазване.

Знаете, че особено в частта за болничната помощ, настоящата сума от 1,613 млрд. лв., след скандални намаления на бюджетите на болниците, се оказа крайно недостатъчна - независимо от постигнатото увеличение от 3%. 63 млн. лв. бяха гласувани като увеличение на бюджета от 1 юни насам. Въпреки тях,

отново се натрупаха около 37-38 млн. дължими суми

към болничното здравеопазване. Естествено, трябва да има увеличение на парите и за първична и специализирана извънболнична помощ. За да осигурим на личните лекари и специалистите необходимия ресурс от диагностика, с която да може да се постигне и по-високо качество.
Предлагаме завишение и в болничната помощ, което цели, на първо място, да изчисти това финансово и политическо недоразумение, наречено „надлимитна дейност”. И втората ни цел е да има известно повишаване при цените на клиничните пътеки, където всички знаем, че за последните 10 години не е имало никакво увеличение. И колегите ни отново остават в ситуация на дотиращи системата на здравеопазване.

С тези мисли и мотиви, с тези надежди, сме стигнали до настоящите финансови параметри. Ще ги споделим, разбира се, с отговорните институции – Народното събрание, здравната комисия, Министерство на здравеопазването, Надзорния съвет на НЗОК. С надеждата, че един път поне ще бъдем чути, ще бъдем разбрани и становището ни няма да бъде прието като каприз. 

Не е каприз - това е реална необходимост 

която, на всичкото отгоре, е постижима. Финансовите ресурси на държавата, условията, в които се намираме, позволяват на българския народ да получи финансов израз на медицинска дейност, каквато заслужава на този етап. А най-вероятно той заслужава и много повече.
Имаме предложения и за законодателни промени - резервът на НЗОК да бъде оставен на 5%, които да са в пълния смисъл на думата "резерв". А не като е сега – още с подписването на НРД от 1 април, да се преразпределя и да става недостатъчен. Затова предлагаме той да остане в рамките на 5%, но отварян само при извънредни обстоятелства. Това са природни бедствия, епидемии, тежки ПТП-та с много пострадали, бежанска вълна. Предлагаме и финансовият поток от т. нар. надсъбрани средства, включително очакваните за 2018 г., да бъде оставен в резерва на НЗОК. И при необходимост да бъде използван, но пропорционално за всяка от дейностите. С други думи, ако имаме 10% участие на ПИМП, 15% на СИМП, 25% за лекарства и останалите 45% в болничната помощ, с надсъбраните средства да се попълва евентуален дефицит в същото процентно съотношение. Защото, ако след отварянето на резерва на 1 април той се изчерпа до октомври, след това какво ще правим? Трябва да се обръщаме към консолидирания бюджет. Защо? Предоставяме възможност и

консолидираният бюджет да бъде оставен на спокойствие 

но в същото време и системата на здравеопазване да бъде добре и разумно финансирана. 

От поне година се говори още редките болести да се изведат в отделен фонд. От това ще се освободят поне 100 млн. лв., които се ползват от 4000 – 4500 души. Смятаме, че е разумно и в никакъв случай не води до дискриминация, точно обратното - на фона на 6.5 млн. осигуряващи се, е по-скоро дискриминация към тях. Разбира се, тези хора в никакъв случай не бива да бъдат оставяни на произвола на съдбата. Те трябва да бъдат лекувани както досега, и по-добре даже, затова и мислим за фонд, който в голяма степен да бъде покрит от държавата.  

Що се отнася до идеите за единен стандарт при управлението на болниците, както и предложението финансовият министър да определя заплатите на лекарите, те не са отнасяни към нас. Бяхме достатъчно етични и отговорни, още с встъпването на това ръководство на БЛС през май 2015 г. поехме ангажимент за изработване на методика за остойностяване. Готова е. Беше качена на сайта ни, оповестена пред всички медии, представена на министерствата на финансите, здравеопазването, социалната политика, на Надзорния съвет на НЗОК. Имаме обещанието на министър Петров, че в най-скоро време ще се създаде прословутата междуведомствена комисия във връзка с изработвенато на Национална методика за остойностяване на медицинския труд. Очакваме в края на август или началото на септември да бъде свикан Висшият медицински съвет по тази тема. Иначе, министърът на финансите да определя заплатите на работещите в системата на здравеопазването, на мен ми звучи като от времето на 65-а, 70-а до 80-та година.