иновации

Какъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас

06-02-2024 06:00
Към момента зад експеримента с чипа на Илън Мъск стои ползата, останало е въпрос на регулация, казва акад. Лъчезар ТрайковКакъв морал и етика ще има ИИ зависи от нас
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Илън Мъск за пръв път постави чип в мозъка на човек. Какво е съотношението между ползата и риска, пускаме ли "чудовището" в себе си, имат ли място въображението и морала в ИИ, може ли той да ни накара да спрем когнитивното си развитие, попитахме акад. Лъчезар Трайков. Той e завеждащ Отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ "Александровска"
- Компанията на Илън Мъск имплантира първият чип в мозъка на човек преди дни. Възможно ли е това да е ключът към лечението на хора, засегнати от неврологични заболявания или увреждания на гръбначния стълб?

- Това е един от начините за лечение, метод, разработван отдавна. Бяха направени много експерименти с животни, ние знаехме за тях. Дълго време Илън Мъск се бори да му разрешат да проведе експеримент с хора. Случилото се наскоро е точно първият експеримент при човешко същество. Това е един от начините на лечение – много модерна разработка, която стана възможна благодарение на съвременните технологии.

- Новото устройство е проектирано да интерпретира невронната активност на индивида така, че те да могат да контролират външни устройства с мислите си като телефон и компютър. Докъде тук се простира хуманността, етиката?

- Подобни експерименти поставят много въпроси най-напред за това, дали са безопасни. След това имат ли нужната ефективност. За всеки един от материалите, които се имплантират има спор дали е съвместим или не с човешката тъкан. Колкото до полезността, към момента имаме само един единствен експеримент. Трябва да бъде изминат дълъг път на събране на информация, за да се излезе с резултат. FDA обаче го разреши при хора след дълго проучване, защото експертите са стигнали до убеждението, че би имало полза от този вид технологии. На първоначалния етап сега обаче трудно можем да кажем колко голяма ще бъде тя. Ние отдавна имаме възможност да записваме всякакъв вид мозъчни активности чрез електроди, които се поставят на скалпа на човека или в самата мозъчна тъкан при определени оперативни интервенции. Също много отдавна имаме възможност да записваме чрез магнитен резонанс участието на различни зони на мозъчната активност. В нея се крият много различни процеси, невронни мрежи и вериги, участващи в съответна последователност и мутантност. Преди да се стигне до заключение, колко това би било полезно, трябва да извървим много дълъг път от деня, в който се провежда експериментът с човек.

- Неразумно предизвикателтсво ли е това, според Вас, или нова и даваща надежда крачка в медицинската наука?

- Определено би било крачка напред. Досегашните записи ни дават доста богата информация какъв вид мозъчни дейности и какъв вид невронни мрежи участват. За едно простично желание, да раздвижим мускулите на дясното си бедро например, ние знаем каква група неврони в мозъка и в каква последователност те участват. До него сме стигнали чрез поставянето на можество датчици, данните от които след това сме обработили. Ние бихме могли да ги предадем по безжичен път, по т. нар. wear less, на компютър или на устройство, на което при определени импулси се подава команда да се натисне един или друг клавиш, а защо не и на определени букви, за да можем да пишем. По този начин бихме могли да помогнем на хората с парализи, парези или с нарушени говорни възможности. Така на екрана ще се появява написано, а защо не и звуково това, което те искат да кажат.

- Какви ползи и какви опасности крие едно такова прехвърляне на информация от мозъка към компютъра?

- Ползите са огромни. Натрупаното познание върху невронните мрежи в последните години е голямо. Неврологията се движи активно от изучаването на определени центрове за определени функции към изучаването на мрежа от центрове и тяхната последователност на включване и изключване, на подтискане и възбуждане. И от реда и последователността им да се предава натискането на определен клавиш на компютъра, например. Така хора, които нямат говорна активност ще могат да разговарят със света.

- С имплантирането на чип в мозъка пускаме ли "чудовището" в себе си?

- Зависи как и къде използваме едно такова достижение. Ако това става при съответна индикация при пациенти с определена нужда и то се окаже безвредно, би било успех. За всяко едно постижение биха могли да се предположат различни злоупотреби. Ние се страхуваме от нашите собствени интенции, от нашия собствен мозък. Страхуваме се от това, което ще разрешим да правят този вид устройства и на кого ще ги прилагаме.

- Какви са регулациите, които следва да се спазват при такива практики, по света?

- Много далече сме от тях. Много време му отне на Илън Мъск да пребори регулациите, докато му дадат разрешение да направи първият експеримент при човек. От тук насетне, при всеки следващ последствията ще бъдат проверявани под лупа. За да се стигне до регулация, означава да има изработена система, която вече работи и се знаят ползите и минусите й, индикациите, при кои може и при кои не може да бъде прилагано едно или друго нещо. Ние сме в много начален етап на този процес, за да можем дакажем нещо повече.

- Тези технологии какво бележат – възходът на цивилизацията или са увертюрата към нейната гибел?

- Това са приказки, произнесени твърде рано. Всяко едно нещо, което е от полза за хората е било посрещано с недоверие и страх. Откриването на огъня е стъпка в еволюционното развитие на човека, след него откриването на метала и така нататък. Всеки път се задава един същи въпрос, но през погледа на различните технологии. След като се заговори за този вид експерименти, вече има надежда за много пациенти с тежки неврологични заболявания. Към момента зад този ексеримент стои позитивът, а всичко останало е въпрос на регулация, философия, на борба между креативното и деструктивното, между доброто и злото. Този въпрос винаги съществува. На този етап сме далече от него, от даване на отговор. Преди време се появиха публикации, че можем през очните движения, погледа, по същия начин, да записваме мозъчна активност и с погледа да командваме, едва ли не, да командваме някакви процеси по безжичен начин. В случая става дума за подобно нещо – запис с много финни електроди, поставени в мозъка, които носят информация, която се предава чрез устройство, което ги декодира. Тоест, то казва „този вид активност отговаря на еди какво желание, другата – на друго, интенция, движение" и т.н.

- Доколко реална е опасността изкуственият интелект да ни накара да спрем когнитивното си развитие?

- Не мисля, че той ще спре когнитивното ни развитие. Човешката дейност не е само неврони, но и съчетание от интелект, емоция, мотивация и много други фактори, които произведат нашата полезна умствена дейност. Изкуственият интелект е нещо, което не притежава тези неща, но може да бъде много полезно особено в медицината. В случая с имплантирането на чипове във фирмата на Мъск говорим не за изкуствен интелект, а аз директен начин на изразяванен а човешко същество чрез работата на неговите нервни клетки. Езикът, с който общуваме на планетата е една изключително сложна последователност и работа на много такива нервни клетки и зони в мозъка. Целта е да се помогне на хората, които не могат да говорят или имат други затруднения. Разликата е, че изкуственият интелект е нещо, което ние сме му делегирали извън нас. На базата на нашето познание ние сме обучили една машина. Докато при чипирането, работи нашият собствен човешки мозък. И тъй като да кажем, способността ни да говорим е увредена, устройството ни помага да общуваме със света.

- Доколко въображението и емоцията или психиката са възможни в изкуствения интелект?

- В момента въображението, фантазията и емоциите не са на дневен ред при изкуствения интелект. На дневен ред е това, до каква степен ще му разрешим да взима решения, защото едно взимане на решение не е само да обработиш милиони варианти на отговор и да избереш един, но има и много други фактори. Включително емоциите и мотивацията също си казват думата.

- Ако няма въображение, емоция или психика, възможно ли е ИИ да бъде творец?

- Виждаме, че по „свое виждане" той претворява картини, дори на Ван Гог, изпълнява музика и какво ли още не, но това не става без намесата на човека. Сам по себе си, изкуственият интелект не би могъл да създаде своя истинска творба.

- А има ли как да притежава морал - след като няма психика, нали етиката е продукт на психичната и култирната дейност на човека?

- Когато говорим за морал и етика, това са понятия, изискващи екипна работа. В крайна сметка, тук се включват законови уредби и редица други неща. Специално изкуственият интелект, като всяко постижение, може да предизвика или да доведе до някакъв вид неприемливи действия. Все пак, да не забравяме, че той е вид машина, разработка макар и много фина, която се учи да прави това, на което ние я обучим. От нас зависи какви морални и етични норми ще прояви той, какво поведение ще има. На практика това ще бъдат нашите морални и етични норми, които ние сме заложили в него. Ние сме тези, които евентуални бихме могли да направим беля. Подчертавам, изкуственият интелект може да се самообучава. В един момент може да се научи да взима решения. Има много неясноти около неговите възможности. Към момента ние го използваме като един малко повече усъвършенстван робот, който може да ни помага във всекидневната работа, като обработва много по-бързо от нас огромен масив информация. Поне така си го представяме в полезния му вид, но при определени условия на него могат да му бъдат зададени алгоритми, които да доведат до някакъв резултат, тоест „да взима решения". Истинското взимане на решения от човешкия индивид е много сложен механизъм. Той не е само бързина и когнитивна обработка. Всичко зависи от това, какво ще му разрешим. Тогава ще стане ясно какви последствия може да има от гледната точка на етиката, морала и така нататък.

- Колкото и бързо да учи ИИ и да може да обработва невероятно количество информация, може ли да замести човешкия интелект - не в бързината си, а в уникалността си? Тоест, ще може ли ИИ да разказва приказки?

- Човешкият интелект е сбор от редица неща, които една машина не може да притежава, най-вече да изяви, колкото и да й ги задаваме. В този смисъл, няма място за сравнение. Човешкият интелект е този, който ще води, ще задава програмата. Така е и с приказките. Зависи какви бихме искали той да разказва на децата - с каква интонация, в какъв контекст, дали ще може да оцени едно 10-годишно дете, например, че може да има една вечер десет различни настроения. Един родител също може да има десет различни настроения в една вечер. Разказването на приказки десет поредни вечери от майката или бащата е сложна амалгама от напасване, симбиоза в общуването. Не съм сигурен, че този вид креативност, зададена на ИИ, ще е от полза. При такъв модел, той би могъл да разказва и приказки, но това няма да се постигне само с това да го обучим да говори. Бихме могли да го обучим и при каква реакция на детето, каква реплика, какъв вид приказка да му предложи, с каква интонация да го направи. Преди години, когато нямахме време, ние им пускахме касети със записани приказки преди заспиване, но липсваше контактът, така необходим за малките, а и за нас възрастните. В този смисъл ИИ не може да заместни родителите и общуването им с децата.


Да се въведат още неонатални скрининги

Да се въведат още неонатални скрининги

Нужни са мултидисциплинарни групи от специалисти за пациентите с редки болести, навършващи пълнолетие, казва проф. Иван Литвиненко
Да има геномни карти и у нас

Да има геномни карти и у нас

Секвенитарме нашата ДНК, така ще подпомогнем изследванията и по-добрата и диагностика на тежки заболявания, казва проф. Радка Кънева
Проблемът с морбилите е сериозен

Проблемът с морбилите е сериозен

Ваксинационното покритие в България беше повишено през 2023 г., но като цяло е незадоволително, предупреждава проф. Татяна Червенякова
Да си акушерка е призвание

Да си акушерка е призвание

Професията ни обаче не е атрактивна заради заплащането и не се познава достатъчно от обществото, казва Надежда Христова
СЗО посвети януари на РШМ

СЗО посвети януари на РШМ

Това е четвъртата най-честа онкологична диагноза при жените, всяка година тя води до над 300 000 смъртни случая

Спасиха мъж с хондросарком

Спасиха мъж с хондросарком

Сложната операция е осъществена от екипа на проф. Пламен Кинов в ИСУЛ след консултация с двама от най-добрите ортопеди в ЕС, съобщиха от болницата
Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Създадохме нов протокол за лечение на меланома

Най-добрите резултати в онкологията се постигат при спазване принципите на медицина на доказателствата, казва д-р Венелин Георгиев
Протоколът е за агресивни кожни тумори

Протоколът е за агресивни кожни тумори

Диагностичният алгоритъмът може да се приложи от всеки лекар, може да е от полза на първите колеги, изказали съмнение, казва д-р Ива Гаврилова
Правилно хранене при диабет по празници

Правилно хранене при диабет по празници

От месото, яйца и риба са подходящи нетлъсти червени меса, пилешко филе, риби, богати на омега-3-мастни киселини, казва д-р Станимира Станчева-Василева
Трансплантологията изисква аскетичен живот

Трансплантологията изисква аскетичен живот

Голямото предизвикателство е да има много донори, да се усъвършенстват и младите колеги да се учат от нас, казва проф. Никола Владов
1 2 3 4 5 ... 58 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Март 2024 Предишен Следващ