интервю

Искаме поне 14% ръст на КП

01-02-2024 08:36
Едва тогава ще можем да достигнем заплатите в сегашното КТД, за ново няма да имаме средства, казва д-р Васислав ПетровИскаме поне 14% ръст на КП
Clinica.bg

press@clinica.bg

Преговорите за нов рамков договор (НРД) за 2024 г. са към своя финал. В сряда БЛС обяви цените, които предлага за КП. Какво трябва да е увеличението, какво е състоянието на областни болници и ще има ли пари за по-високи заплати, колко са реално пациентите в болниците, попитахме д-р Васислав Петров. Той е председател на Националното сдружение на областните болници и директор на МБЛА-Сливен.

- Д-р Петров, текат преговорите за нов НРД, какви са най-големите желания за промени на областните болници?

- Очакваме разговорите между БЛС и НЗОК да завършат с реално увеличение на цените на КП. През миналата година бюджетът закъсня и нямаше увеличение в цените в болничната помощ за разлика от доболничната, където ръстът беше с над 20%. Тази година бюджетът на НЗОК за болнична помощ е увеличен с 14.7%, така че очаквам да се постигне увеличение на цените на КП. Нашият анализ – на областните болници, показва, че за да постигнем заплатите по КТД, то трябва да е в рамките на 14%. Надявам се да се постигне, защото ще ни позволи да плащаме заплатите по КТД и да бъдем по-конкурентноспособни.

- Тези 14% трябват да бъдат разпределени на калпак или диференцирано?

- Диференцирано, областните болници работят най-вече по спешните пътеки, които не са толкова добре платени, нямат високо специализирани дейности и мисля, че трябва да продължи тенденцията да се увеличават с по-голям процент масовите пътеки, които са с ниски стойности.

- В бюджета на НЗОК т.г. има предвидени 60 млн. за стратегическите и труднодостъпните болници, какви са очакванията на областните болници?

- От тази сума за приоритетните болници са определение 30 мил.лв. Очаквам Методиката, която м.г. беше качена на сайта на МЗ и определяше кои болници са приоритетни, най-накрая да бъде приета. Всички областни болници покриват тези изисквания, тъй като имат инфекциозни отделения, спешни отделния и всички останали, които са нужни, за да се поемат спешността и извънредните ситуации като грипната епидемия в един регион. Затова очакваме тази Методика да бъде финализирана и касата да започне да плаща по нея на лечебните заведения. 30 млн. не са много, но все пак ще ни помогнат.

- Имате ли представа каква сума ще бъде отделена от МЗ за приоритетните болници т.г.?

- Миналата година в бюджета на МЗ се дадоха 20 млн. за последното четиримесечие, тази година в бюджета би трябвало да влязат 60 млн., за да бъдат разпределени на областните болници за подпомагане на дейността им. Съгласно методиката на МЗ, тази сума трябва да отиде предимно за заплати на персонала.

- Ще достигнете сегашното КТД, но се очаква ново – знаете ли какви стойности искат синдикатите за него?

- Не, най-вероятно синдикатите пак ще искат да постигнат големи суми, но се надявам този МЗ да направи реален анализ, за да покаже какви са възможностите на държавните болници.

- А какви са те?

- След очакваното увеличение на КП с 14% ще можем да достигнем сегашното КТД. В момента има само 6 областни болници, които са го достигнали.

- Миналата година здравната каса е платила с 490 млн. повече за дейността на болниците, усети ли се това от областните?

- Да, от справките на касата видяхме, че средното увеличение за областните болници е 14.5%, като имаме болница, която е постигнала увеличение спрямо 2022 г. с 28%, както и една, която има намаление на дейността си. Така че болниците и проблемите са различни, но ние ще искаме, след като видим новите цени на КП, да се направят реални лимити на болниците от НЗОК. Защото някои болници не успяха да усвоят лимитите си за 2023г., а други имаха надлимитна дейност в рамките на близо 1 млн. лв. Така че нека се направят реални прогнозни бюджети, защото нашите болници не могат да увеличават до безкрай пациентите си, този ръст от 14% реално показва, че сме успели да върнем пациентите си от 2019 г. преди пандемията.

- В същото време има болници, които са отчели ръстове м.г. с по 50-60 на сто, можем ли да говорим за съмнения доколко реална е тази отчетена дейност?

- Не искам да влизам в подобна полемика, но през последните години се разрешиха нови дейности и адреси предимно на частни болници, така че това увеличение идва оттам.

- Вие връщате броя на пациентите си отпреди пандемията, в същото време се разкриват нови структури, които също отчитат още пациенти, как се случва този ръст на болни при намаляващо население?

- За мен това означава, че ще има преразпределение на пациентите. Тази година на среща с БЛС и частните болници застъпиха тезата, че не искат да се увеличава обема на хиопситалзациите, а цените на КП. Явно и те са стигнали до извода, че не могат да увеличават непрекъснато броя на пациентите, затова ще се искат да се стационира обема им, а да се увеличат цените на КП.

- Какъв е реалният общ брой на хоспитализациите в страната? Преди около две години д-р Иван Маджаров обяви, че според него те са около 1.8 млн. За втора поредна година обаче сме над 2 млн. Къде е истината?

- За мен истината е, че времето, за което говори д-р Маджаров беше по време на КОВИД кризата, когато хоспитализациите бяха стигнали дори под 1.7 млн. през 2021 г. При сегашния брой лечебни заведения и легла те са около 2 млн. Населението ни действително е намаляло, но в страната остават предимно възрастните пациенти, които имат нужда от повече хоспитализации и грижи. Младото население емигрира, тоест то по-рядко има нужда от медицинска помощ при нас.

- Ресурсът в здравеопазването се увеличава. Какво следва от това за самия персонал, доколко той е удовлетворен от условията, в които работи, доколко пациентите са доволни от грижите, които получават?

- Ние се стремим всяка година да увеличаваме заплатите, но лошото е, че персоналът намалява. Той получава и средства за извънредно положения труд, но така нашия персонал е максимално натоварени и макар и да се плаща за допълнително взетите часове, те започват да напускат. Колеги вече се пенсионират година по-рано, както им разрешава Кодексът на труда. Така още повече се обезлюдяват областните болници. Надявам се със средствата, които сега се дават допълнително, да удовлетворим още повече финансовите изисквания на работещите и да станем донякъде привлекателни за работа. Ние не можем да се борим с частните болници, защото там спешността е много малка и се работи предимно планово. Една операционна сестра, например, идвайки на работа знае, че ще работи шест или осем часа, а след това няма да бъде извикана посред нощ по спешност. При нас обаче това е ежедневие. Колкото до пациентите, смятам, че в областните болници се стремим всяка година да повишим качеството на обслужване на пациентите – закупува се нова апаратура, правят се ремонти, обучават се персонала. Завръщането на пациентите при нас показва, че с нашите усилия постигаме някакви резултати.

- Здравният министър заяви, че ще представи варианти за публично-частно партньорство или друг подобен механизъм за преструктуриране на болничната мрежа. Дали това би се приело като философия?

- Зависи как ще се погледне на нещата и дали частните болници ще са съгласни. На нас, макар и търговски дружества, но с основен акционер МЗ, министърът може по-лесно, със своя наредба или заповед, да направи обединение помежду ни. Как обаче ще стане това с частния сектор, не ми е много ясно. Знам идеите му, той иска да помогне, като частните болници поемат част от спешността, което в момента не правят, за да облекчат останалите. А пациенти, които се нуждаят от високоспециализирана дейност, каквато няма в областните болници, да се изпращат към частните. Мен малко ме притеснява, че частните болници може би с радост ще приемат да поемат повече високоспециализираната дейност, но пак няма да приемат спешност и тя ще остане при нас. По този начин, като се има предвид намаляващия персонал, в един момент може да се стигне дотам да закриваме различни дейности. Знаете какво се случи в областната болница във Враца, а тя е единствената в областта, поддържаща детско отделение. Иска ли държавата да има гаранции за тези важни медицински дейности, трябва да подкрепя тези лечебни заведения. След като една частна болница не е открива детско отделение, значи то не е привлекателно. Пътеките са нископлатени, изискванията за лечението и гледането на децата са високи. Няма как министърът да накара частните болници, те сами трябва да решат да поемат част от спешността и непривлекателните отделения.

- В този контекст - какво, според Вас, показва случаят Даная?

- За мен той трябва да бъде разгледан от компетентните органи. За съжаление, социалните медии излязоха на преден план, оценявайки болницата и нейния директор по отношение на медицинските дейности и фаталния край за детето. Всичко това стана без да има някакви доказателства или обективни неща. От тях беше издадена една предварителна присъда. Заедно с университетските болници ние излязохме със становище, че социалните медии не бива да изземат дейността на съдиите, а след това някой да доказва, че вина няма. Напротив, който смята, че има вина в лечението на пациента, трябва да знае, че има съответни органи, които следва да направят своите проверки и да кажат има или няма виновни. В нашето здравеопазване винаги има недоволни пациенти, особено по отношение на болници, в които има голяма спешност. Много по-редки са случаите за тези, в които има планова дейност, което не означава, че и там няма такива случаи. При спешността обаче трябва да се реагира много бързо, да се съберат екипи от много специалисти и бързо да се реши как трябва да се постъпи в конкретния случай. Това е нещо много отговорно. Когато кадрите са малко и са уморени, може да се стигне до негативен резултат, например защото не може да бъде събран нужният екип. Въртим се в омагьосан кръг, а именно, че болниците, които поемат най-тежките случаи трябва да бъдат и най-добре обезпечени с кадри. Разбирайте и с финансиране. Точно при тях обаче нещата не стоят така.

- Можем ли да кажем, че Даная е точно поредното доказателство за крещяща нужда от реформа на здравната система, на правилата в нея, така че да се помогне точно на работещите болници?

- Все още има 4-5 медицински стандарта, които не са приети. Някои стандарти пък трябва да бъдат осъвременени. Спешният стандарт, който бе приет, е доста тежък и е трудно да се изпълни във всички спешни отделения. Трябва да се прегледа нормативната база и спешно да се приемат стандартите, които все още липсват. Сред тях са тези за кардиологията и реанимацията. Те защитават персонала и съответно пациентите.


МЗ предлага да остане сегашното КТД

МЗ предлага да остане сегашното КТД

Идеята е това да стане с удължаване на действието му, тъй като работодателите нямат възможност за ново увеличение
Приеха здравната стратегия в комисия

Приеха здравната стратегия в комисия

Членовете й одобриха промени в Закона за здравето, общините ще отговарят за спазването на правата на пациентите в психиатриите
Питат медиците за ваксинациите срещу грип

Питат медиците за ваксинациите срещу грип

Започна анкета за нагласите на специалисти и студенти по темата, публикувана е на електронната страница на БЛС
Все още чакаме анализи от синдикатите

Все още чакаме анализи от синдикатите

Работодателите са заинтересовани много повече от синдикалните организации да заплащат на служителите си високи заплати, но това е въпрос на точни разчети за приходи и разходи, казват от БСК
Новото КТД отново пред провал

Новото КТД отново пред провал

Работодателите не са се явили на преговорите, защото не са получили разчети за новите заплати, от КНСБ искат властите да възстановят диалога, засега те мълчат

Следва отпадане на лимитите и в ЗЗО

Следва отпадане на лимитите и в ЗЗО

Вероятно Националната здравноосигурителна касата няма да има затруднения с изплащането им, казва Красимир Грудев
Светът разделен за заплахата от КОВИД

Светът разделен за заплахата от КОВИД

45% от попитаните смятат, че тя е била преувеличена, у нас този дял е 44%, показва проучване на „Галъп интернешънъл"
Решението на КС има директен ефект

Решението на КС има директен ефект

Трябва да приключи и спряното дело във ВАС, но са налице редица правни механизми, с които може да се ревизират финансовите параметри на НЗОК - резерв, трансфери, казва проф. Дарина Зиновиева
Реформа ще има, когато НЗОК не успее да плати

Реформа ще има, когато НЗОК не успее да плати

Какви са резултатите от постоянната властова въртележка през последните години, защо политическите партии не слагат ред в сектора, какво да очакваме от новия министър, попитахме д-р Румяна Тодорова.

Трети случай на денга в страната

Трети случай на денга в страната

Инфекцията е внесена от чужбина, увеличават се инфектираните с Лаймска болест, съобщиха от НЦЗПБ
1 2 3 4 5 ... 910 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ