В преследване на адреналина

Неврохирургът д-р Светослав Тодор е заместник-директор на УМБАЛ-Бургас, записа първата песен в свое изпълнение в чест на лекарите

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Светослав Тодоров е роден на 24 март 1988 година в Пазарджик. Завършил е Езиковата гимназия там с профил френски и английски. Впоследствие завършва Медицинския университет в Плевен. Започва работа в УМБАЛ – Бургас, специализира неврохирургия в Медицинския университет във Варна. Впоследствие завършва и „Обществено здраве" и „Здравен мениджмън" отново в МУ-Плевен. 36-годишният д-р Тодоров е заместник – директор е на УМБАЛ – Бургас. Както се шегуват приятелите му най-младият на тази длъжност не само в тази болница, но вероятно и в останалите из страната.

Как се става началник

Д-р Светослав Тодоров заявява, че не е имал амбицията да бъде заместник-директор на УМБАЛ-Бургас. Предложили му. Пандемията се оказала добрата фея, отворила му път към административното израстване. „Като взех специалност през 2020г., се върнах на работа, тя беше в разгара си. Влезох в КОВИД отделенията, като доброволец. Тогава беше много важно ние, младите колеги, да положим такъв труд, за да сме от полза не само на пациентите, но и на по-възрастните лекари. Вероятно директорът е видял качества в мен и ме направи началник на едно от отделенията. Впоследствие станах координатор по медицински дейности, а година по-късно ми предложиха и мястото на заместник-директор на най-голямата болница в тази част на България", разказва за пътя на кариерата си той. Твърди, че не е усещал страх, а по-скоро е приемал новото назначение като предизвикателство. И бърза да посочи, че възрастта не е порок както за младите, така и за старите. „Да станеш само на 33 години на колеги, от които си се учил, създава етични съображения, които човек не бива да прекрачва и не го правя. Радвам се, че израстването ми стана в болницата, най-напред в спешното отделение, постепенно продължих нататък. Не са ме спуснали, като външен човек. Вероятно и затова хората тук ме приемат, нямаме неразбирателства", казва д-р Светослав Тодоров. Макар и млад, се а научил отрано да запазна винаги диалогичен тон. Затова и останалите го разбират.

Доза след доза адреналин

Нито в семейството на неговите родители, нито в рода му има лекари. Казва обаче, че от дете знаел, че ще поеме по пътя на медицината. Не мечтаел, като другите момчета, да стане космонавт, футболист или нещо друго, усещал, че някъде там, след години го чака бялата престилка. „Още преди да завърша училище ме влечаха хирургичните специалности. От една страна исках да помагам на хората, а от друга – търсех предизвикателствата. Не се виждах, като лекар, който ще изпише лекарства, ще чака в кабинета си резултата от изследвания, ще приема следващия пациент. Такава перспектива ми беше чужда. Трябваше ми адреналин, а той е в спешната медицина и в хирургията", разказва за своя избор д-р Светослав Тодоров. За него намесата на лекаря трябва да е животоспасяваща.

Първият пациент

Съвсем откровен е - не го помни. Неговият ръководител по време на специализацията и ръководител тогава на Отделението по неврохирургия д-р Николай Недев предоставял големи възможности на специализантите да се развиват. Били с него по време на сложни операции, не криел нищо от тях в тази съвсем не лека специалност. „Така той ни научи да не се притесняваме, вдъхна ни увереност, че можем, научи ни от рано, че това е специалност, която изисква отлична екипност", казва д-р Тодоров.

Спомня си обаче, дори не може да забрави първите дежурства в спешното отделение и някои изключително тежки ситуации. Няколко пъти му се е налагало да правя т. нар. uардиопулмонална ресусцитация, която се изразява в обдишване и изкуствен сърдечен масаж, за да върне пациенти към живота. Въпреки това, нито за миг не е помислял да отиде в доболничната помощ. Благодарен е, че има колеги до себе си, с които работи добре, защото е наясно, че в неврохирургията няма масто за индивидуалисти.

За кого работи системата

Въпрос, който мнозина лекари си задават, включително и д-р Тодоров. „Медицината в България не е лек път за предприемане. Причината е, че самата система има изключително много недостатъци, които са обезокуражаващи, но не и отчайващи за младите лекари", убеден е той. И за пример сочи случаи, в които пациентът не осъзнава грижите, които лекарят е положил за него и не се отнася с необходимото уважение за положения труд. Още по-неприятно е, когато НЗОК наложи глоба по дадена клинична пътека, в която екип от лекари и медицински сестри са дали всичко възможно от себе си, но проверяващите режат суми заради елементарни, дори административни грешки. „Това също е неблагодарност и то проявена от институция", заявява д-р Светослав Тодоров. За да подпомогне контакта на пациентите и техните близки, от една страна, а от друга на лекарите с тях, той е създал групата „Лекари-Пациенти-Бургас" във Фейсбук. В нея отговаря на въпросите им, публикува научнопопуларни статии из сферата на медицината и всичко, което може да бъде полезно за хората. Убеден е обаче, че ще дойде време, когато тези негативни страни ще бъдат променени и на младите лекари няма да се налага да заминават в чужбина. Опитва се да пресметне, след колко време може да се случи това, но се отказва. „Все пак, ще стане", затваря той темата.

Гласът на шефа

На заместник-директора д-р Светослав Тодоров той е не само, за да изразява позиции и управлява лечебното заведение, но и да пее. Това е неговото хоби от дете. Години наред, като малък, бил в певческа група за народни песни. Педагог му била народната певица Гуна Иванова. В компанията му, а тя е предимно от колеги, и до днес пеят, когато се съберат. „Обичаме да се забавляваме, това е нашият релакс", казва д-р Тодоров.

Преди време записва песента „Един живот" в свое изпълнение и я посвещава на лекарите. Идеята за нея била негова. Поискал от композитора и текстописец Николай Гурманов – негов много добър приятел, да създаде парче точно за лекарите. Молбата му бил изпълнена. „Събрах смелост и застанах пред микрофона в студиото. Записахме я, а след това направихме и клип", разказва неврохирургът – вокал. Към момента „Един живот" има над 21 000 гледания в youtube. И макар, че приятелите му много я харесват и подпитват, че има ли и втора песен, все още не е решил, но по всичко се вижда, че обмисля пак да влезе в звукозаписното студио.