9 „гряха“ ни тласкат към деменция

Лошото образование, проблемите със слуха и пушенето са в Топ 3, показва проучване на 24 учени в „Lancet“

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

9 ключови фактора могат да ни тласнат към Алцхаймер, обясняват още авторите на проучването на конференцията в Лондон. Сред тях са пушенето, лошото образование и обездвижването. Ето в какъв процент всеки от деветте „гряха“ е виновен за деменцията:

• Загуба на слуха в средна възраст – 9% риск
• Липсата на средно образование – 8% риск
• Пушене – 5% риск
• Закъсняло лечение на депресията – 4% риск
• Обездвижване – 3% риск
• Социална изолация – 2%
• Високо кръвно налягане – 2% риск
• Затлъстяване – 1% риск
• Диабет тип 2 – 1% риск

Сборът от тези рискови фактори, които са потенциално преодолими, е около 35 на сто. На останалите 65% обаче няма как да се повлияе, уточняват невролозите.
„Въпреки че деменцията се диагностицира в късна възраст, промените в мозъка започват много години по-рано“, обяснява водещият автор в проучването – проф. Гил Ливингстън от Клиниката по психиатрия на University College в Лондон. Затова екипът от 24 международни експерти вярва, че здравословният начин на живот може да изиграе важна роля при превенцията на Алцхаймер. Във фокуса на изследването им е създаването на т.нар. „когнитивен резерв“, който да позволи на мозъка да работи по-добре в късна възраст, въпреки пораженията. Ключово за изграждането му обаче е ученето през целия живот, категорични са невролозите. Неслучайно хората без диплома за средно образование са в рисковата група за деменция. Загубата на слуха пък е сериозен фактор за отключването й, защото води до депресия и социална изолация, обясняват експертите. Що се отнася до кръвното – изследователите са категорични, че

каквото е добро за сърцето, е добро и за мозъка

Безспорно ограничаването на цигарите и по-активният начин на живот са „застраховка“ срещу деменция, защото подобряват работата на сърдечно-съдовата система. Що се отнася до консумацията на алкохол и диетичния режим, изследователите признават, че не са събрали достатъчно категорични данни. Но вярват, че и те са фактор при превенцията.
Д-р Дъг Браун, който ръководи Алцхаймер Асоциацията е категоричен пред BBC: „По всичко личи, че деменцията ще се превърне в убиеца на XXI век. Затова е важно да сме наясно с рисковете и да променим навиците си навреме“. Колегата му от британския Център за изследване на Алцхаймер д-р Дейвид Рейнолдс пък подчертава, че наред с проучванията, трябва да се правят и повече инвестиции в търсенето на лек. „Жизнено важно е да се намери революционна терапия, която да спаси болните от отчайващото им състояние“, казва пред BBC д-р Рейнолдс. 47 млн. души са „затворници в лабиринта на деменцията“, алармират специалистите.

До 2050 г. те ще станат 131 млн.

сочат песимистичните им прогнози.

Що се отнася до пациентите, мнозина са готови да променят начина си на живот, за да се предпазят от ужаса на Алцхаймер. Ив Леърд от Дъмфрис например, чиято майка е с деменция, се притеснява, че диагнозата може да засегне и нея. Затова още на младини взема мерки. „Признавам си, че доскоро ужасно често ядях вредни храни и сега скъсах с този навик. Освен това започнах да пия повече вода и намалих кафето. Включих се и в Единбургския маратон и се записах в клуб по лека атлетика в Дъмфрис и веднъж седмично ходя да бягам“, разказва шотландката. И признава, че откакто се движи повече и се храни по-внимателно, се чувства далеч по-добре. „Освен това, усещам ума си много по-бистър. При това – без да съм направила кой знае какви усилия“, разказва Леърд пред BBC.