Между кошмара на делника и музиката

Съдебният медик доц. Александър Александров освобождава напрежението с пеене, „кръстник“ е на Гъмзата

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Изборът на професията

За абитуриентът Александър Александров той не бил никак лесен. Заедно с брат си Андрей Александров - сега дентален лекар във Видин, учили заедно във Военното музикално училище „Маестро Георги Атанасов". Никой от родителите им не е свързан с музиката или медицината. Момчетата нямали еталон – лекар, когото да следват и да решат, че трябва да облекат белите престилки. Съвсем естествено и двамата виждали първоначално пътя си като музиканти. Двамата братя работили известно време в танковото поделение в Сливница, като военни оркестранти. Според тогавашните разпоредби в Българската армия, като военен музикант обаче, нямали право да кандидатстват и да завършат Държавната музикална академия. „Тогава решихме с брат ми да отидем в Букурещ и там да завършим консерватория", разказва доц. Александров. Оказало се обаче, че и там ги очакват препятствия. Местата за подготвителната година по румънски език с музикален профил били изчерпани. Насочили ги към Сибиу на около 800 км от родният им град Видин - твърде голямо разстояние за момчетата. Попитали в румънското образователно министерство какво е положението в Крайова, който бил най-близо до родния им град. Там пък подготвителният профил бил само с юридически и медицински профил. Така, несгодите се оказали щастливият жокер за братята Александрови. В първия семестър учели интензивно по 8 часа дневно само румънски, а във втория - химия, физика, анатомия. Оценките от тези изпити давали възможност на издържалите ги добре да се запишат в Медицинския факултет. Там, в Крайова, Александър срещнал и съпругата си д-р Тереза Александрова, която сега работи в Клиниката по диализа на УМБАЛ „Александровска". За онези години той с топлота си спомня за тяхната учителката по румънски Илияна Илиеску, заклет меломан. Често те били гости в дома й, свирели и пеели. Макар и кариерата на доц. Александров да върви като по нови, има и твърде любопитни моменти в живота му, за които той разказва с удоволствие.

„Кръстник" в казармата

Негов „кръщелник" е Гъмзата - любимият тромпетист и шоумен от „Ку-ку бенд" и „Шоуто на Слави" Йордан Йончев. Бил му новобранец. „Прякорът му няма нищо общо с виното и лозята, както хората си мислят. Всичко с стана случайно. Аз и брат ми познавахме Йончев още преди той да бъде приет във военното училище през 1990г. – разказва доц. Александров. В казармата се говори на фамилия. Той е от видинското село Гъмзово, което е на около три километра от бащиното му село Тияновци. Ние с брат ми, когато трябваше да го викнем за нещо, започнахме да му казваме: Гъмзово ела тук, Гъмзово иди там. Накрая, за краткост стана „Гъмзата", смее се доц. Александър Александров. От онези години има запазени снимки. „Имали сме много весели моменти, за които си спомням с удоволствие", казва доц. Александров. Впрочем, той е от хората, които не само не се плашат от пречките, но и се амбицират да ги преодоляват с успех. В това отношение му помага организираността, която е придобил по време на четиригодишната си военна служба и във военното музикално училище. През 2002г. след успешно положен конкурсен изпит, започва платена специализация в клиниката по съдебна медицина и деонтология в „Александровска" болница, като през 2003г. става ординатор към Клиниката. През 2005 г. започва своя академичен път, след като печели конкурс за асистент към Катедрата по съдебна медицина и деонтология при МУ-София. Последователно през 2008 и 2010г. става старши и главен асистент, като през същата 2010-та защитава и дисертация. От 2013 г. е доцент, а от 2015 г. национален консултант по съдебна медицина до отпадането на тази длъжност през 2019г. По-късно със създаването на експертни съвети по различните специалности към МЗ е бил член и главен координатор на този по съдебна медицина и деонтология.

Случаите, които не му дават покой

В живота му те не са никак малко. Според него, ако един човек се страхува да влезе в залата за аутопсии, такъв не може стане за съдебен лекар. „Няма място за страх. Който избере тази специалност, трябва да има изключително здрава психика. Аз и до ден днешен понясям тежко, когато се наложи да извърша аутопсия на дете. Като родител, това за мен е изключително натоварващо емоционално. Ако кажа, че не съм сънувал някои от случаите, ще излъжа", не крие доц. Александър Александров. Казва, че се опитва да се дистанцира, да не мисли за работа, когато я приключи и не си позволява да пренася преживяванията си от нея вкъщи. Много рядко споделя нещо у дома, свързано с работата. Не може да забрави 13-годишно момче убито от друго, 15-годишно само, защото по-малкото откъснало три стръка марихуана, което по-голямото отглеждало. „При аутопсията установих 98 прободно-порезни и порезни наранявания по главата, тялото, крайниците. В теменната област на черепа беше счупил върха на ножа. После преглеждах и самия извършител", разказва доц. Александров. Разказва подробно и историята на двете мумифицирани тела, изложени в стъклени витрини в коридора на Клиниката по съдебна медицина и деонтология. Става дума за стари случаи на удушени жени. Едната е убита от съпруга си, като я е загърлил с колан, а после я е закопал в стара варница, поради което и тялото се е запазило. Другата е загърлена с въже и с парцал в устата и вързани ръце. Тя била убита след продаден имот. Убийците мислели, че парите са в нея, не ги намерили, но отнели живота й.

„Един автобус" съдебни медици

Толкова са те в цялата страна, около 47-ина човека в непенсионна възраст. В София и по-големите градове има съдебни лекари, които да осъществяват съдебномедицинската дейност, но в по-малките областни градове те са един-двама, а има и области в които няма нито един. „Кандидатите, които да желаят да специализират, не са никак много, защото нашата специалност е много емоционално натоварваща. Не всеки човек може да понесе гледките, миризмата и състоянието на определени трупове, но аутопсионна дейност е само част от работата на съдебния лекар. Тези специалисти извършват прегледи на живи - бити, пребити, изнасилени и пострадали при различни инциденти. Голяма част от дейността ни е изготвяне на съдебно-медицински експертизи. За всеки издаден и подписан от нас документ, носим съдебно-наказателна отговорност по чл. 291 от НК, което означава, че при невярно дадено заключение, наказанието е от една до пет години лишаване от свобода", обрисува и друга причина за дефицита доц. Александров. Допълва обаче, че в последно време интерес към специалността проявяват все повече жени. „Изглежда те станаха по-силни и от нас мъжете", обяснява феноменът той. Надеждата му е обаче, че все повече млади лекари ще се ориентират към съдебната медицина и деонтологията, защото по думите му, това е професия, събираща в себе си познанията на много други медицински специалности. И тъй като времето за всичко, разпределено сред малкото хора не стига, се стига до там те да си вземат отпуска, по време на която да пишат съдебно-медицински експертизи за нуждите на досъдебното разследване и съда.

За доц. Александър Александров понятието хоби звучи като екзотика. „Къде време за такова нещо?!", възкликва той. Когато обаче успее да отдели някой и друг час за почивка се разтоварва със слушане на музика, като, макар и рядко - пее. Това е неговият начин за отърсване от напрежението преди да си тръгне вечер от работа, особено след някой много натоварен ден. Случвало се е дори с колегата му д-р Методи Гошев, който има уникален глас и свири на китара в моменти за релакс да пеят и свирят заедно.