Само пари не стигат за здравеопазване

Нужна е прозрачност, политическа воля и надеждни данни, смятат експертите на Икономист

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Холандия, Франция, Германия, Австрия, Англия и Канада са шестте държави отличнички в индекса за глобален достъп до здравеопазване. На опашката са Камбоджа, Етиопия, Нигерия, Уганда, Конго и Афганистан. 60-те страни са оценявани по показатели, които включват достъпа до лечение за деца, при инфекциозни и неинфекциозни заболявания, осигуреността с медикаменти и иновации за пациентите, както и с добра здравна инфраструктура. Под внимание се вземат дори политическите нагласи към този сектор.

Въпреки че на върха в класацията са едни от най-богатите държави в света, а на опашката – най-бедните, доброто здравеопазване не е само въпрос на пари, категорични са изследователите. Доказателство за тази теза според тях е фактът, че страни със средни доходи като

Бразилия, Куба, Тайланд, Колумбия и Казахстан по немалко показатели изпреварват по-богатите

от тях. Причината за това е, че достъпът до зравеопазване е производна на много величини, като наличието на достатъчно болници, лекари, сестри, обучението им, състоянието на апаратурата и иновациите, както и на обхвата на здравноосигурителната система. Дори всичко това да е налице обаче, не е ясно дали получената медицинска помощ, колкото и високотехнологична да е тя, ще е правилната.

Безспорно инвестициите са нужни, но те не са единственото условие за наличието на добра здравна система, смятат експертите. От над две десетилетия основната мантра в света е, че трябва да се увеличават средствата за здраве. Според Световната здравна организация (СЗО), държавите трябва да отделят поне по 5% от БВП за този сектор. През 2001 г. лидерите на Африканския съюз се споразумяха да инвестират поне 15% от бюджета си, за да подобрят здравеопазването. Десет години по-късно обаче прогресът при повечето от тях е недостатъчен, се казва в доклада. В същото време кешовите плащания от пациентите са значителна част от всички разходи в системата.

Дори средствата да са около и над препоръчаните, равносметката невинаги е добра, смятат и политиците в развитите европейски страни. Приичната е, че дори в някои държави, където се инвестират 6-6.5 процента от БВП за здравеопазване, съществува доплащане за лекарства.

В Европа пациентите имат достъп до медицинска помощ за остри състояния, но не и за хронични

смята бившият здравен министър на Баската автономна област Рафаел Бенгоа. Доказателство за това, че многото пари не означават добро здравеопазване, е и САЩ. Там са се давали 17% от БВП за здравеопазване през 2014 г., почти 10 милиона обаче са били без здравно покритие, а в момента съдбата на още 20 милиона е неясна заради отмяната на реформите на бившия президент Барак Обама.

Според изследователите, дори цялото население в една страна да е обхванато от системата на здравно осигуряване, пак няма гаранция, че ще има достъп до здравни услуги. В Китай с редовни здравни вноски са 96% от хората, но заради големите доплащания хората нямат реален достъп до медицински услуги.

Съществува пряка връзка между корупцията и качеството на здравната система

смятат още специалистите. Колкото по-висок е индексът за достъп до здравни грижи, толкова по-малък е този на корупцията. Също така добрите резултати са налице, когато има политическа подкрепа в сектора, особено при смесени системи, където има публичен и частен сектор. В тези случаи държавните институции често нямат достатъчно капацитет да управляват системата и да осигурят нужното качество, добавят експертите.

В тази връзка, много полезно е наличието на реални здравни данни. Държавите, където има лош достъп до здравеопазване обаче, често са и с бедни бази с информация. А това пречи на правилните държавнически решения. Вклюването на оценката на здравните технологии също би могло да подобри здравните резултати и ефективност на изразходваните средства в държавите, допълват експертите.