Застрашени сме от огнища на морбили

- Проф. Аргирова, заболеваемостта в страната от грип и ковид се увеличава значително. Очаквана ли е тази картина за сезона или има нещо, което го провокира?

- По отношение на грипа очаквахме повишаване, защото всяка година по това време има покачване на заболяемостта. Обикновено, в края на януари до средата на февруари идва пикът. Характерно за цяла Европа е, че то започна по-късно, отколкото миналата година, но неизбежно пикът ще се оформи в края на този и средата на идния месец. Както и преди, така и сега, епидемиите се характеризират предимно с наличие на грип тип А, като тип В се открива само 6-7 на сто от случаите. Когато делът на тип В се увеличи, това означава, че виждаме опашката на епидемичния период. Колкото до ковид, нещата са съвършено различни. Лично аз очаквах скокът на случаите, тъй като имаме много нискът процент ваксинирани. От друга страна обаче имаме доста голм брой преболедували. Това не бива да служи за утешение, защото вирусът се изменя много бързо, като се появяват нови варианти и подварианти. Увеличение се наблюдава не само у нас, но и в цяла Европа.

- Закъснели ли сме с превенцията по отношение на грипа?

- Не сме закъснели. Имунизационната програма работи, ваксините бяха доставени още от 1 октомври, дори малко преди това. В това отношение не сме на дъното на Европа. Тази година има по-голям интерес към ваксинациите спрямо предходните, но като цяло процентът на тези, които са си ги направили остава нисък. Този сезон обаче ситуацията е доста по-различна. Имаме смес от вируси за разлика от близкото минало, когато имахме една сравнително чиста епидемия от грип. Сега върлуват едновременно и грип, и ковид. Има дори пациенти, които са едновременно и с двете инфекции. Все по-често се диагностицират аденовируси, риновируси и рестираторно-синцитиален вирус при децата от 0 до 4 години, среща се и при възрастни хора. Този „букет" се разпространява доста сериозно в страната, което трябва да ни прави по-предпазливи. Трябва да се знае, че комбинацията грип и коронавирус е много неприятна, ако се случи на един и същи човек. При нея, особено за по-възрастните хора, се увеличават рисковете от усложнения, тъй като те обикновено са с придружваащи заболявания.

- На какво се дължат увеличените случаи на варицела в последните месеци?

- За радост в последно време, за близо 30 дни, те намаляха почти двойно. Скокът на заболяемостта се дължеше на факта, че у нас много малко са тези родители, които имунизират децата си срещу нея. Ваксината на практика се използва минимално. Тя не е в задължителния имунизационен календар, а е само препоръчителна. Прилага се в двудозова схема, като при деца на възраст 12 месеца - 12 години интервалът между двете дози трябва да е един, а при по-големите деца и при възрастни – един – два месеца. Ефикасността й е много висока, но интересът е минимален. Родителите трябва да са наясно, че дори тя да бъде преболедувана, вирусът остава в организма и паразитира в него цял живот. Вече на 60 – 70-годишна възраст човек може да развие енцефалит и менингит, в чиято основа лежи точно вирусът варицела – зостер, преболедуван в детството.

- Като експерт, бихте ли предложила промяна в имунизационния календар в тази посока?

- По-скоро съм склонна да се намери начин за повече разяснителна работа сред родителите, да бъдат те убедени от необходимостта да заведат децата си за такава ваксинация. В нашите среди сме водили разговори за задължителността й, но има както доста „за", така и „против".

- Какви са мотивите за две толкова диаметрални мнения в средите на експертите?

- Мненията „за" са, че децата ще бъдат предпазени от това забовяне, което в ранна възраст протича лесно, но носи последствия в годините напред. Вирусът остава в латентно състояние и при отслабнала имунна система може да се задейства и нанесе редица поражения. Другата страна е финансовата, както и нежеланието на хората да приемат още една задължителна ваксина. Освен това, в България обичайната практика е, щом лекар или въобще човек, който разбира от дадена тематика изкаже мнение, веднага ще се намерят много повече без познания в дадената област, които ще се надигнат, че не е вярно и ще започнат да го оборват с несъстоятелни твърдения. В основата на всичко стои незнанието и невежеството.

- В XXI век незнание и нежество по отношение на имунизациите?

- Уви, в България – да. Като цяло, ние нямаме необходимата здравна култура, нито здравна просвета, че дори и интерес към собственото си здраве. Колкото и да се въвеждат задължителни ваксини в имунизационния календар, всичко опира до това човек да го направи. Важно е да подчертая, че някой не го е направил отдавна не е негов личен въпрос. Става дума за заразни болести, което само по себе си прави деянието му обществен проблем. Тук мотивът „Всеки сам си преценя" няма място. В повечето страни в Европа има само имунизационен календар, без да се определя като „задължителен". Априори, той е възприет от хората като задължителен. Там, където някой не спази определения срок за ваксинация, се налагат много тежки глоби точно, защото, подчертавам, това не е личен, а е обществен проблем.

- Преди две години заявихте, че ще бъде много страшно, ако забравим наученото по време на пандемията. Забравихме ли го?

- Да, за съжаление и резултатите този сезон са налице. В момента България представлява абсолютен образец на страна с ендемично разпространение на ковид. Ние даваме възможност на коронавируса да се размножава, той го прави и ще продължава да го прави. За разлика от нас, в другите страни, където голяма част от обществото е имунизирано, няма такава голяма възможност за разпространение.

- В началото на декември в Румъния беше обявена национална епидемия от морбили. Възможна ли е появата на огнища и в България, каквито имаше през 2011 г.?

- Напълно реална е опасността от появата им, защото в момента нивото на имуназиационното покритие е силно намалено. Ние сме застрашени от появата на огнища с морбили. За да имаме добра защита и стабилен групов имунитет следва то да бъде не по-малко от 95%. На пактика обаче то е спаднало под 90%, като се понижава непрекъснато. За някои това може да изглежда не особено важна разлика, но за нас, вирусолозите, тя е съществена. Достатъчно е един заразен с морбили да бъде в среда на неимунизирани, за да се получи взрив само за дни. Ние отдавна предупреждаваме за тази опасност, говорим навсякъде, където е възможно и можеха да ни чуят за нея, но резултат особено голям няма.

- Толкова непоклатими и необорими ли са антиваксърите?

- Най-напред искам да уточня какво означава антиваксър. Проучвания показват, че всъщност, истинските такива са много малка част в обществото – до 3 на сто. Другите са по-скоро не напълно убедени от ползата на ваксините. Те по-скоро се притесняват от странични ефекти, че имат не едно и две други придружаващи, най-често хронични заболявания. Не са убедени как ваксината ще им повлияе. Това показва, че непрекъснато трябва да се работи с хората по този въпрос, да им се разяснява от специалисти и да се увеждават. Колкото до ромската общност, там много добра работа вършат здравните медиатори и хората не спират децата си от имунизации, когато им се разясни за какво става дума.

- Като обобщим всички тези проблеми, какво според Вас трябва да се направи, за да се повиши здравната култура на хората у нас?

- Отдавна трябваше в училище да бъдат въведени часове по здравна просвета, колкото и някому това да звучи старомодно. В тях специалисти могат да говорят не само за ваксинациите, но и за сексуалното здраве, за превенцията, да засягат теми и проблеми, дискутирани в обществото. Все още много сме далеч от това да се случи. Много пъти писахме и издавахме учебници, справочници, но нещата замръзваха дотам. Има достатъчно литература, за да бъдат въведени такива часове. Тя може да се използва за обучение. Учителите обаче трябва да бъдат подготвени да водят такива часове, в които да предадат здравните знания на децата по подходящ начин.

- Преди броени дни от неправителствения сектор поискаха рецептите за антиретровирусната терапия на инфектираните с ХИВ да бъдат изписвани за шест месеца без да се налата хората всеки месец да ходят на контролен преглед, както и лекарствата да им се изпращат с куриерска служба. Как ще коментирате тези предложения?

- Ние, специалистите, многократно сме обсъждали възможността рецептите да бъдат за шест месеца. Напълно безсмислено е хората да бъдат разкарвани ежемесечно за подновяване на терапията. Тя няма да се смени. Ако е необходимо, то е в отделни случаи. По този въпрос имаме разбиране с Министертвото на здравеопазването и изписването на рецепти за шест месеца скоро ще стане факт.

Колкото до изпращането на лекарствата до адреса, това не бива да се случва. Името на получателя е върху пратката. Не се знае през какви ръце ще мине тя. Някой може да разбере какво съдържа тя и така да бъде разкрита анонимността.

- България е една от малкото държави в Европа, в които преекспозиционна профилактика и постекспозиционната профилактика срещу ХИВ са трудно достъпни. Какво може да се направи за по-лесен достъп до тях, както искат от неправителствения сектор?

- Действително, и преекспозиционна и постекспозиционната профилактика срещу ХИВ са много ефективни. Когато хората могат да си ги осигурят, действително действат. Затова в Министерството на здравеопазването трябва да помислят по тази възможност. За неосведомените ще поясня, че преекспозиционната профилактика предлага приемане на медикаменти, които не позволяват заразяване с вируса. При постекспозиционната те се вземат след предполагаемо заразяване. Последната е особено необходима при медицинските работници след инциденти при манипулации /напр. убождане по време на операция/ и опасения за евентуална инфекция.