Лице

Да носиш доброта

22-12-2023 08:00
Д-р Джина Дундова – Панчева има издадени десет книги, по нейни стихове песни изпълняват Нели Рангелова и Тони ДимитроваДа носиш доброта
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Дни ни делят от настъпването на 2024 година. Мнозина ще включат телевизорите или ще излязат по площадите, за да се поздравят с роднини, приятели, познати и непознати. Да си пожелаят мир, доброта и любов. За тези три велики състояния на душата говорят стиховете на д-р Джина Дундова-Панчева. Песни, по неин текст ще прозвучат от екрана в празничната нощ.
Биографично

 

Д-р Джина Дундова-Панчева е родена на 8 май 1968 година в София. Завършила е Английската езикова гимназия, а след това, през 1993 г. - Медицинския университет в столицата. Има придобита специалност по педиатрия и детска неврология. Била е клиничен клиничен ординатор към Катедрата по педиатрия в МУ-София, впоследстиве ординатор в Детската неврология и електпрофизиолог в Специализираната педиатрична болница „Проф. Иван Митев". От 2002 г. е асистент в Катедрата по физиология, където преподавата на студенти - медици, стоматолози и фармацевти, на български и английски език. Работи като педиатър и електрофизиолог в Медицински център „Кортекс". Има издадени седем поетични книги, три букварчета и една новела, е преведена на английски и арабски език. Някои от стиховете й също са преведзени на английски, турски и гръцки език.

Много от тях са послужили за създаване на песни по музика на Димитър Гетов, Стефан Диомов, Иван Кръстев, Валери Косто и Христо Деянов. Изпълнявани са от Маргарита Хранова, Нели Рангелова и с участието на Веско Ешкенази, Тони Димитрова, Георги Христов, Кристина Димитрова и Жана Бергендорф. Две от тях печелят първа награда на националните конкурси за поп песен „Бургас и морето" и „София пее". Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите - лекари.

 

Как се става лекар

 

Д-р Джуна Дундова - Панчева винаги се усмихва, когато й зададат този въпрос. За нея отговорът е пределно лесен. „Беше предопределено. Майка ми – доц. Регина Дундова е детски ендокринолог. Вече е на 90 години. Тя не ми е подсказвала никога да поема по нейния път, но от дете чувствах, че трябва да я последвам. То е нещо много естествено, когато виждаш удовлетворението върху лицето на най-близкия си човек от лечението на някое дете, как той съпреживява тежката диагноза на друго. И в единия, и в другия случай усещането е, че това е призвание, нещо възвишено, което трябва да направиш и ти, защото то е в полза на другите", казва лекарката. Баща й Димитър Дундов е инженер, човек с фин усет към красивото, тъй като е автор и на проекти по вътрешно обзавеждане и интериор. Владеел немски до съвършенство. Написал е редица учебници по своята специалност.

Бабите и дядовците и от двата й рода са кореняци софиянци, все хора образовани, които имали и своите надбитийни интереси – четене, рисуване, музициране.

 

Съприкосновение с изкуството

 

„При мен то също бе съвсем естествено. От малка започнах да свиря на пиано, продължих упорито цели дванадесет години. Когато човек отрано се е докоснал до музиката не може да остане безчувствен. Той развива друга сетивност, душевност, чувствителност, които му помагат по-нататък да разбира по-добре хората, да вниква в същината по-задълбочено, но и самият той да стане творец", казва д-р Джина Дундова. Тя и досега след напрегнат работен ден сяда на пианото. Твърди, че музицирането най-лесно я откъсна от умората, от неприятностите на делника, отнася я в световете на възвишеното, където тя се чувства съвсем свой човек. А е свой, защото самата тя е творец. Като повечето момичета и тя започва да пише стихове още като ученичка – най-напред плахо, неуверено. После, в студентските години поизоставя това свое увречение, за да го възобнови отново в края на следването си и първите години на своята лекарска практика. Оттогава досега не е спирала да твори. „Вярно, не можеш да си като работника, да изпълняваш норма. То става, когато стихът те докосне, когато те осени онази нежност в душата ти, която е така непреодолима, че искаш да споделиш преживяното с другите", казва лекарката. Замисля се, когато я запитат от кого е наследила усета към меренат реч, а и към писаното слово въобще. Във фамилията няма други писатели. Чувала е от роднини, че има далечно, макар и недоказано родство с Димитър Талев, тъй като пра пра пра баби и дядовци били от Прилеп.

 

Младите хора

 

Д-р Джиня Дундова – Панчева е щастлива от факта, че работи и със студенти. „Умни, будни, любознателин хора се насочват към лекарската професия, към денталната медицина и фармацията. Удоволствие е да общуваш с тях. Тъжно е, че не малка част от тях заминават в чужбина", казва тя. Убедена е обаче, че ще настъпи време, когато България ще стане място, където те ще исксат да се разивват, да сереализират, тук да раждат, отглеждат и да възпитават своето потомство.

Радва се и на тези от тях, които също като нея, макар и бъдещи доктори, пишат, а някои от тях и издават. И си спомня времето и трепетът, когато за пръв път показала свои стихове. Няма да забрави и една от срещите си с Георги Константинов в къщата – музей на Дора Габе, където чула първите негови ласкави отзиви на поезията й. От тогава е минало немалко време, но за нея това е денят, в който се е почувствала творец. Заредили се години на творчество. Имала е периоди, в които почти всеки ден стиховете са се леели под клавиатурата на лаптопа й. Случва й се и сега в някоя кратка почивка по време на работа Полихимния (музата на поезията) да застане до рамото и да й нашепва. Тогава докторката вади бележник от джоба си и записва. Така, внезапно, неочаквано и вдъхновено са се родили едни от най-красивитие й творби, претворени в песни по-късно от Стефан Диомов, Димитър Гетов, Иван Кръстев, Валери Костов и Христо Деянов. Те са й спечелили приятелки в лицето на изпълнителките им – Нели Рангелова, Тони Димитрова, Маргарита Хранова. А тази на Тони Димитрова „Защо, защо, защо ..." и „Коледа спря в Бургас", също по текст на д-р Дундова, станаха хитове. Към момента песните, на които тя е автор са 45.

 

Пациенти и читатели

 

Родителите на малките й пациенти я помнят и разпознават дори на плажа. Случвало се е да някой да я срещне на улицата, да я заговори и да й благодари шумно- нещо, което определено я притеснява. Други се възползват от случая на неочакваната среща, за да я поканят да намине към тях и види детето им с епилепсия. „Веднъ в Банско, любимото място за ски, за пет дни престой, видях толкова хора от лекарската ми практика, колкото понякога в София не ми се е случвало", казва д-р Дундова без никаква досада. Защото за нея, като лекар, е напълно естествено да откликваш, та дори, когато не си на работа. „Какво по-естествено от това да помагаш?!", пита тя риторично, когато някой й каже, че прекалено много се раздава и трябва да мисли повече за себе си. И допълва, че най-тежко й е, когато се наложи да съобщи на родителите, че детето им има минимален или никакъв шанс за подобрение. „Много съм изстрадала с всички тях, не мога да ги забравя. Опитвала съм се да помогна с всичките знания, които съм предобива през годините като лекар", допълва тя. Надеждата й е, че медицинската наука се развива с всяка изминала година, с всеки месец и един ден ще има решение дори за мускулните дистрофии при децата. Така е свикнала, да помага, да е един вид на разполжение, където и да се намира. Читателите й също я разпознават и я спират. Случвало се е дори да я причакват с някоя от стихосбирките й, за да й искат автограф. Съпругът й Евгени Панчев не е изкушен от лекарската професия. Той е химик, но напълно влиза в положението на жена си и не роптае, когато телефонът й звъни дори в почивните дни. И двамата са създали онази уютна атмосфера вкъщи, която се нарича с една единствена и казваща всичко дума – дом. Двамата имат син и дъщеря – Димитър и Марта. Децата са си отгледали и възпитали в духа на това сами да търсят себе си, да избират и да намират своя път в живота. Никой не им е оказвал онова деспотично влияние по отношение на професионалния избор, който прави вече големите хора нещастни. Той е историк, а тя журналист в БТВ.

 

Празник у дома

 

Всички в семейство Панчеви имат твърде забързани и натоварени делници. Затова са щастливи, когато успеят да се съберат заедно, на една трапеза, а после на дълго и предълго кафе да си разказват преживелиците, да споделят всичко, което не са си казали във времето, когато не са успели да общуват по-продължително време. Обикновено такива дарове за тях са почивните дни и празниците. Затова и четиримата очакват с нетърпение Рождество Христово и Нова година. Марта вероятно ще трябва да работи в някой от тях, но и тя ще намери време да седне с любимите си хора на трапезата. Доайен, разбира се, е 90-те годишната доц. Регина Дундова, която макар и да не практикува отдавна професията на лекар-ендокринолог, слуша с интерес разказите на дъщеря си Джина. Такава е атмосферата в едно българско семейство, в което обичта, разбирателството и доброжелателността са трите стълба, върху които то е изградило устоите си.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Аскезата на учения

Аскезата на учения

Микробиорогът Никола Ралчев работи по терапия срещу алергии от домашен прах и лечение на рак с промяна във функцията на протеини
Рицарят в бяла престилка

Рицарят в бяла престилка

Проф. Боян Христофоров е един от най-уважаваните лекари в болница „Кушен" в Париж, кавалер е на Ордена на Почетния легион
Ангелът на благодарността

Ангелът на благодарността

Завеждащият Отделението по педиатрия в „Пирогов" доц. Ирен Цочева държи на семейството и се радва на всяка малка победа в делника
Пролетта на самотната птичка

Пролетта на самотната птичка

Д-р Емил Давчев е първият, който дръзна да се опълчи на НЗОК и да спечели дело за дискриминация срещу нея
Ричард - голямото сърце

Ричард - голямото сърце

Или за единствения здравен работник на четири лапи в София, който има право да весели пациентите с онкологични проблеми и болните деца
Живот на върха на пиката

Живот на върха на пиката

Ваня Григорова пренебрегва личния комфорт в името на каузи, няма време за хоби, но отиде ли на риболов, уловът е неизбежен
В безсъницата на римите

В безсъницата на римите

Общопрактикуващият лекар д-р Господин Драганов от Карнобат пише стихове за отмора и композира творби за блокфлейта
Живот като в трилър

Живот като в трилър

Директорът на Психиатричната болница в Царев брод д-р Милчо Ванчиков с два романа със сюжети, почерпани от делниците му
Куражът да кажеш истината в очите

Куражът да кажеш истината в очите

Д-р Ангел Налбански основа и оглави сектор "Ендоскопска гинекологична и урогинекологична хирургия" в УМБАЛ „Света Анна"
1 2 3 4 5 ... 13 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ