Детската хирургия дава втори живот на децата

Тази година решихме, че искаме да създадем ендоскопски център, тоест искаме фиброгастроскоп, фибробронхоскоп и фиброколоноскоп за новородени, казва проф. Пенка Стефанова

- Проф. Стефанова, тема на Българската Коледа тази година е Детската хирургия, защо, какво наложи това?

- В годините Българската Коледа беше посветена на всички детски специалности и ние бяхме част от тях, но тази година Президентството реши да посвети кампанията изцяло на нас, може би, защото оперирайки едно дете с аномалия, ние даряваме цял един живот. Нашата работа непосредствено след раждането, едно дете, което е родено направо мъртво, ние, оперирайки го, му даваме втори живот.

- Колко са децата, които се раждат с аномалии на година и имат нужда от хирургична помощ?

- Точна бройка не мога да кажа, защото в България има два центъра, които работят вродените аномалии – в София и Пловдив, но предполагам, че са около 400-500.

- Кои са най-честите аномалии, с които се появяват тези деца?

- Разнообразието е много голямо, затова казвам и на студентите, че майката Природа е велика. На практика за 35 години не съм видяла две еднакви, но ние ги делим на аномалии на гастроинтестионалния тракт, на белия дроб, на крайниците, на мозъка, на всички възможни органи и системи. Нямаме статистика коя е най-честата, но мисля, че все пак това са аномалиите на гастроинтестионалния тракт.

- Кои са причините, за да се стига до тези аномалии?

- Причините са множество, те са както вътрешни - от страна на организма на майката и излагането й на вредни агенти, така и външни, които са вързани с начина на живот, мръсния въздух, вода, подземни залежи и много други.

- Случаите на вродени на аномалии могат ли да бъдат предотвратени 100% чрез превенция и профилактика?

- Ние - лекарите, никога не казваме 100%. Няма как да бъдат предотвратени абсолютно, но множество от тях могат да бъдат предотвратени чрез профилактика.

- Кои са основните рискови фактори, които трябва да избягват бременните жени, за да родят здраво дете?

- Имаше навремето един девиз – „здрав дух, здраво тяло", и той е много важен. Има фактори, които трябва да се избягват и те са свързани с начина на живот. Когато една майка реши да има дете, това зачатие не трябва да е случайно, а планирано. Тя трябва да избягва всички вредни агенти – тютюнопушенето, храната, водата, стресовите ситуации. Ние дори не знаем кои са всички вредни агенти, а сега се правят и различни военни опити, които замърсяват атмосферата. При едни жени ще повлияе едно, при други друго. Аз бях млада, когато правихме изследваме за аномалии в урогениталната сфера и въпреки че не го доказахме, се оказа, че в ранните месеци на бременността, всички те бяха приемали лекарства от силициловата група, тоест дори една вироза може да окаже влияние върху развитието на плода. Младежите трябва да знаят, че сексуалните отношения не трябва да са повод за запознанство и Слава Богу, че последните години сякаш вече не е така. Но аз имам едно предложение в качеството си на председател на детските хирурзи - да се въведе в училище здравно образование и е важно МОН да помисли за това.

- Какво е състоянието на клиниките по Детска хирургия в страната и от какво имат нужда те?

- Въпреки че детските хирурзи сме малка фамилия по света, е прекрасно, че си сътрудничим и че имаме асоциации у нас, в Европа, в света. А преди месец създадохме и Балканска асоциация на детските хирурзи и това е чудесно, защото това са приятели, които винаги ще те подкрепят в нужда. Много съм благодарни за подкрепата и на държавата, но както казва Мечо Пух – „колкото повече, толкова повече". Аз и моите колеги сме много благодарни на българския народ, защото вече повече от 5 години получаваме апарати от Българската коледа.

- От какво имате нужда сега в „Св. Георги"?

- Аз съм човек максималист и винаги искам да има най-доброто. Екипът при нас е страхотен и тази година решихме, че искаме да създадем детски ендоскопски център, тоест искаме фиброгастроскоп за новородени, който е 3 мм., искаме фибробронхоскоп за бебета и фиброколоноскоп, който да прави диагностика на дебелото черво. Един такъв ендоскопски център ще помогне децата да не се разкарват и да се решават проблемите на едно място.

- Защо се стига до нуждата от благотворителни кампании, за да се създават тези центрове, държавата не покрива ли финансирането, подценени ли са все още КП за деца?

- Аз мисля, че работейки в най-голямата болница сме богопомазани, защото възможностите в нея са големи и никога не ни е било отказано нищо. Не знам как е в периферията, където вероятно незадоволените нужди са по-големи. Но благотворителността според мен е хубава възможност, тя възпитава целия народ, защото с едното левче, което отделяме, регистрираме нашата любов и признателност към българските деца. И ние получаваме не само апаратите, но и подкрепа и любов от хората.

- Това безспорно е така, но въпросът е дали има незадоволени финансови нужди от страна на МЗ или НЗОК и трябва ли там да се преразгледат нещата?

- Не съм мениджър на такова ниво, че да знам какво трябва да се направи, но може би детското здравеопазване трябва да стане приоритет поне за следващите две години и да се оправят КП. България не е супер богата държава, но, когато поставим децата на върха на пирамидата, ще можем много по-лесно да решим проблемите за следващите две-три години. А в Педиатрията има още много неща, които трябва да се направят.

- Оптимист ли сте за построяването на Детската болница – и в София, и в Пловдив?

- Винаги съм била оптимист и винаги съм се чудила защо досега не сме я построили. Когато човек тръгне да прави нещо, той се оглежда наоколо и не може нашите съседи да имат по 2-3 и 4 детски болници, а западните държави и по 10. Не знам защо България изостана така, но вероятно, защото можем да се справяме и по този начин. Детските хирурзи в света имаме една харта от 2000 г., в която пише, че детският организъм не е умалено копие на възрастния, а има своите физиологични особености. Нека се съобразим с тях и направим тази болница, която ще е голямо постижение за страната.

- Ще има ли кой да работи в тази болница – решава ли се или се задълбочава кадровия проблем в страната?

- Постоянно чувам тук ще се създаде болница, там ще се създаде болница, но не знам как, защото кадрите решават всичко, те са най-важните. За късмет, последните години в Пловдив имаме една плеяда от млади хора, които наистина са уникални, повече от 12 момчета и момичета, които тръгнаха по пътя на детската хирургия и анестезиология и ние сме обезпечени. Вероятно това е така, защото авторитетът на клиниката е голям, имаме много специализанти и хора, които непрекъснато поставят въпроса можем ли да останем да работим тук. Така че ние сме добре, но какво ще бъде с другите болници, не знам. Защото един хирург не се създава за година и две, нужни са поне 15, така че аз не разбирам изказванията от типа – ние ще построим болница и ще наемем специализанти, а кой ще ги обучи, кой ще носи отговорността междувременно.

- И накрая - какво бихте искали да кажете на всички българи в очакване на Коледа и в контекста на опита ни да имаме едно по-добро здравеопазване?

- Когато дойде декември, всички ние имаме особеното чувство, че идват свети дни, дни за размисъл, за поставяне на нови изисквания, цели и желания. И аз искам да кажа едно огромно благодаря на българския народ, той е уникален, той ще даде последното си левче за своите деца, българинът обича и гледа децата си, убедена съм, че и тази година кампанията ще бъде успешна и искам да пожелая на всички хора да са много здрави и щастливи, да виждат светлината в бъдещето, да са убедени, че ще постигнем едно прекрасно бъдеще, но трябва да изтърпим и преходните периоди.