Трансплантологията изисква аскетичен живот

Голямото предизвикателство е да има много донори, да се усъвършенстват и младите колеги да се учат от нас, казва проф. Никола Владов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Да си трансплантолог е едно голяма предизвикателство преди всичко заради това, че трансплантацията на черен дроб е една изключително сложна екипна дейност, която няма обединява труда на много хора. Хирургът трансплантолог е с основата на това обединение, на тези специалности – гастроентеорология, анестезиология и реанимация и т. н. Да бъдеш трансплонталог изисква аскетичен живот заради това, че постоянно сме на разположение, на линия, когато има донори. Обикновено те идват в такова, време, в което за другите хора е почивен ден, но за нас е работен. Изключително важен е резултатът от тази дейност. За трансплантологията той е едно голямо чудо на медицината, което връща хората в живота и ги прави абсолютно равностойни на здравите – нещо, което са нас е истинско признание и удоволствие от работата.

- Какви са предизвикателствата пред него в 21 век където и да е по света?

- Да имаме добри резултати от нашата работа. Другото предизвикателство е постоянно да се усъвършенстваме в дейността и да дадем възможност на младите колеги да се научат от нас, да поемат пътя, по който ние сме вървели и да городължат. Трансплантологията е една и съща навсякъде. За нас голямо предизвикателство е да има много донори, за да можем да правим повече трансплантации. През последния месец направихме пет, което досега не се е случвало. Това е едно от големите неща, които предстои да се случат – да се увеличи броят на донорите. Що се отнася до техниката, апаратурата, специално в нашата болница няма голяма разлика от това, което е в Европа.

- В България различни ли са те?

- Не мисля, че са по-различни. Както вече казах, няма голяма разлика. 

– Какви са плюсовете и минусите за пациента от системата у нас?

- Плюсовете за пациентите е, че имат много бърз достъп до специалист, което в развитите страни е доста по-трудно. Там чакат доста по-дълго време. По отношение на трудностите, цялата здравна система има много нерешени проблеми, които следва да бъдат решени, за да могат болните да получат най-доброто в повече болници. Един от плюсовете е и създаването на високоспециализирани и високообемни центрове, които имат възможност да извършват много сложи оперативни интервенции. Когато те са повече, хората имат и много по-лесен достъп, по-големи възможности за лечение. Друг е въпросът, че в България, за съжаление, по отношение на чернодробнопанкреатичната хирургия все още няма достатъчно такива центрове. Това се чувства най-вече в панкреатичната хирургия, където ракът на панкреаса е заболяване, започващо да става социалнозначимо. Според данни на Американския колеж по хирургия към 2030 г. той ще излезе на второ място в света по честота. Нашата цел е да обучим повече хора да работят панкреатична хирургия.

- Какви са плюсовете за специалиста?

- Плюсът е, че в един такъв център са съсредоточени повече хора, които работят тази хирургия. Интересен момент в тази област, в последните години е, големите и много сложните операции е пропърчително да се извършват от хирурзи, които са равни по възможности, като оператори. Това дава възмжност да се извършват изключително трудни и сложни интервенции.

- Какви са иновациите по света в областта на чернодробната и панкреатична хирургия, достъпни ли са за пациентите у нас?

- Има много иновации както в техническо отношение, така и по отношение на самата хирургична техника. Напоследък, в чернодробната хирургия има една много интересна възможност. Черният дроб се изважда, да се оперира, да се работи върху него, а след това да се поставя в тялото и да се свързват съдовете. Това е нещо като трансплантация, но може да бъде извършена само в болница с големи възможности. В нея трябва да има буквално всичко – кръвен център, добри анестезиолози и интервенционалисти, гастроентеоролози и хирурзи. Нужна е отлична апаратура, даваща възможност да се осъществява т. нар. веновенозен байпас, за да може да бъде изваден дробът от тялото. Това са много важни иновации. Важно е и навлизането на лапароскопската и роботизираната хирургия в чернодробнопанкреатичната хирургия. Лапароскопската е вече валидизирана в точно в чернодробнопанкреатичната, докато роботизирана много помага, но някак си, все още търси своето място. Последните съобщение, направени на конгреси показват, как тя също навлиза в тази област. Една от най-големите иновации е минимално инвазивната хирургия в областта на чернодробнопанкреатичната хирургия. Колкото до достъпността им, във Военномедицинска академия те са абсолютно достъпни. Ние дори сме център за обучение. При нас идват да се учат както от страната, така и от чужбина. В този смисъл, имаме един сериозен напредък.

- Какво предстои във Вашата специалност и в медицината, като цяло?

- Предстои навлизането на изкуствения интелект по отношение на прецизната диагностика. Модерната хирургия е хирургията на мултидисциплинарните екипи, на обсъждането на болните от тях. Точно това обсъждане дава много големи възможности да лечението. Такива болни, които в миналото са били обречени, сега животът им се удължава или биват излекувани дефинитивно.

- Какво ни очаква като лекари и пациенти?

- Като лекари ни очаква много работа. Пациентите, може би, ги очакват по-добри времена.

- А като общество?

- Много сложен въпрос в контекста на всичко, случващо се около нас – военни конфликти, нещастия в света през последната година и половина. Вероятно ни очаква обединение на обществото, да бъдем по-сговорчими, да намираме общ език помежду си.