Настояваме за пътека по мини инвазивна сърдечна хирургия

Носители на авторитетния приз на Столичната лекарска колегия - „Лекар на София" за 2023 г., миналата седмица станаха трима специалисти. Какво е да получиш подобна награда и какво седи зад нея, как се справят държавните болници, какво очакват мениджърите им от новия анекс и докога ще се увеличават лечебните заведения, попитахме проф. Димитър Петков.
- Проф. Петков, какво е да си „Лекар на София" за 2023 г.?
- Това е изключително престижна награда за мен. Ценя много решението на СЛК и специално на д-р Ваньо Видков да ме номинират за „Лекар на годината" на софийската колегия за 2023 г. Това е признание не само за мен, но и за целия колектив, който ръководя и най-вече за екипа, който се занимава с терминална сърдечна недостатъчност, извършва сърдечните трансплантации и поставя изкуствени сърца в България. През годините този екип премина през доста перипетии, като в началото нямаше никакво финансиране за изкуствените сърца, но бавно и постепенно успяхме да осигурим такова. Към момента вече имаме планово около 10 човека годишно, което покрива нуждите в страната. Другата борба беше за модернизирането на устройствата, сега работим с последния вариант на изкуствено сърце, така че българските пациенти могат да са спокойни, защото сме защитили напълно техните интереси и им предоставяме най-доброто лечение за крайната форма на сърдечна недостатъчност.
- Какво стои зад тази награда?
- Най-вече тази борба за финансиране, която проведохме успоредно с БЛС, тъй като едно такова устройство е над 95 хил. евро. Първоначално това финансиране ни се отказваше от НЗОК, но когато го съпоставихме с разходите за пълния курс на едно онкологично лечение се видя, че второто надхвърля сумата от 95 хил. евро и това промени нещата. Първоначално се финансираха единични бройки за година, после 5-6, а сега вече са 10.
- Какво предстои и има ли още нещо, което искате да се промени с новия анекс към НРД, за който текат преговорите в момента?
- Да, има няколко неща. Като председател на Българското дружество по кардиохирургия мога да кажа, че преди две седмици проведохме конгрес в Пловдив и на него обсъдихме проблемите на кардиохирургията в страната. Обединихме се около идеята, че е нужно да бъде създадена нова пътека за минимално инвазивна кардиохирургия, защото този вид дейност все повече навлиза в нашата работа, има клиники, които са извършили над 100-150 операции в тази област и пациентите държат на тях, така че е необходимо финансиране на тази дейност. Второто нещо, за което настояваме са някои нови устройства или специфични импланти, които също са на висока цена – над 20 хил. лв., но сега не се финансират от НЗОК. Съпоставяйки нещата с кардиологията, където има изделия, които се реимбурсират по 70 хил. лв., защо при нас да не се плаща 20 или 24 хил. за имплант, който ни е необходим. Той е нужен за не голям брой операции в годината, които обаче са важни и чрез него можем да съкратим времето за самата операция, а оттам и риска за живота на пациентите.
- При какви състояние са нужни тези импланти?
- Става въпрос за дисекации на аортата, това е един вид заболяване, при което има разслояване на аортата или популярно казано при „спукване на аортата", когато кръвта изтича в перикарда или плеврата и смъртността е изключително висока. Имплантът е специфичен вид протеза, който от едната страна завършва с торакален графт, като голям стент, а от другата страна продължава в анантомичния вид на аортата и я възстановява. Сега това възстановяване правим ние, като съшиваме аортата, а във всяка една европейска държава е наличен този имплант, слага се и спестява много от времето за операцията – вместо да я правим за 7-8 часа, ние ще можем да я направим за 4-5 часа. А това е щадящо за пациента и за живота му.
- Къде се правят мини инвазивни кардиохирургични операции и как се финансират – по пътека или изцяло кешово?
- Прявят се при нас в „Св. Екатерина", в „Сити Клиник" , в „Сърце и мозък" в Бургас, както и в Токуда има малък брой. Относно финансирането - засега ги пишем по КП 119, която е за комбинирани операции. Но е хубаво да имаме отделна пътека, защото е различна спецификата на самата операция, материалите и инструментариумът, които се използват.
- На конгреса на дружеството разгледахте ли и въпроса с увеличаване броя на кардиохирургиите в страната, знаете, че МЗ издаде разрешения за нови клиники в София, Бургас, Пловдив и Русе?
- Колегите повдигнаха въпроса дали е необходимо. Според нас не е, но това не зависи от нас, нямаме механизъм, по който да спрем възникването на нови структури.
- Това влияе ли на обема дейност на досега съществуващите клиники в страната? И опасявате ли се доколко качествена ще е дейността на новите места, защото трябва да се събере екип, да се натрупа опит, да има достатъчен обем дейност?
- Напълно логични са въпросите ви защото с разкриването на всяка една нова хирургия намалява броя на пациентите в останалите. Примерно в Германия е изчислено, че една кардиохирургия е нормално да осигурява нуждите на около 1 млн. население, докато при нас не се правят тези изчисления. Нашата популация е около 5-6 милиона, редно е кардиохирургиите да са 6-7, хайде да кажем пряко сили - 10. Но в момента бройката нарасна доста и за съжаление никой не се допитва до Българското дружество по кардиохирургия – има ли нужда, няма ли, пада ли бройката на операциите и т.н. Относно качеството на работа, има период на учене, минават около 2 години, докато една кардиохирургия заработи нормално.
- Сега се работи по нова здравна карта, никой ли не ви потърси за мнение и няма ли дружеството да предостави такова в МЗ, дори да не е поискано?
- За съжаление никой не е поискал от дружеството мнение, дори с предишния ръководител – проф. Генчо Начев, няколко пъти сме повдигали въпроса, но никой не е искал мнението ни. Ако го поискат, сме готови да го дадем. Бихме предприели и собствена инициатива, но дали ще има чуваемост.
- Запазва ли се дейността на „Св. Екатерина" към края на тази година, какви са приходите и разходите ви?
- Дейността се запазва, дори леко расте последната година, така че сме със сравнително стабилен растеж. Освен това болницата няма никакви просрочени плащания към фирми и седи доста стабилно на пазара. Имаше малко сътресения с името на болницата, но виждам, че, след като излезе становището на МЗ, към момента има разбиране. Ние се стараем да спазим на първо място волята на проф. Александър Чирков за името и още по-важното – да почетем него, като кардиохирурга, който е основал болницата, с един бюст, както и да наименуваме Блок А на болницата на негово име. Блок А е сградата, която, построи проф. Чирков и пусна 2002-2003 г. в експлоатация.
- А какво се случва с Блок Б?
- Някои от етажите в него вече са пуснати. Там е настанена Съдовата хирургия, Кардиохирургията. В момента тече обществената поръчка за изграждане на 4 операционни зали и се надявам догодина да заработят и те.
- Имахте идея там да се развиват дейности Кардиоонкология и Неврохирургия, докъде стигна това?
- За Онкологията имаме разрешение от МЗ да сформираме екип и в момента го правим, като се надявам другата година да започнем дейност. Тя ще е насочена изцяло към Кардиоонкология, тъй като в България няма друго такова звено. Имаме разрешение за Урология, за разширяване на Общата хирургия, за Гастроентерология, а Неврохирургия за съжаление на този етап няма да има, тъй като колегите, с които водихме разговори се отказаха да дойдат при нас. В зависимост от персонала, който можем да намерим, ще разкриваме новите дейности. Надявам се с тях финансовото състояние на болницата да се подобри значително и така да повишим и заплатите на хората, като ежемесечно раздаваме бонуси. Засега имаме само три специалност – Кардихирургия, Кардиология и Съдова хирургия, които не могат да покрият нуждите. С разкриването на останалите клиники нашите пациенти намаляха и се стараем с разкриването на нови клиники да компенсираме тази загуба. Пазарът е разпределен и луфтът в увеличаване броя на пациентите към повече е между 15 и 20 процента годишно.
- Пазарът е много разпределен и все по-фрагментиран, докога ще издържи с този темп на развитие, къде ще е краят, защото ние виждаме постоянното разкриване на нови структури без да има някакво затваряне, а населението намалява?
- Напълно сте права и ние няма да открием топлота вода, редно е да погледнем съседните държави – Германия, Австрия, да видим какъв е моделът там и много лесно ще стигнем до извода как да ограничим броя на болниците в страната. Дори и съседна Румъния да погледнем, ще видим как лекарите там получават средна заплата от 2500 евро и работят само на едно място, как това е ефективно и добре организирано. Така че няма нужда да откриваме топлата вода и да даваме препоръки. Аз съм свикнал при операциите да отида, да вида как се прави и да въведа модела в България.
- Да, системата лесно може да се реорганизира, но виждаме, че години наред не се случва заради липсата на политическа воля. Затова въпросът е докога самата система ще позволи това разрастване, защото явно няма кой друг да го спре?
- Не мога да кажа кой е пределът, защото финансовият ресурс расте непрекъснато. Преди няколко дни д-р Дечо Дечев каза, че когато е бил директор на НЗОК, ресурсът й е бил наполовина, сега отиваме на 8 млрд. Така че при целия този финансов ресурс винаги ще се намерят нови болници, които да се появяват.
- Да, но пациентите, лекарите и медицинските сестри са краен брой, защото те не са спирачката?
- Защото нито БЛС, нито другите съсловни организации могат да управляват по някакъв начин този процес, той се управлява отгоре по политическа или някаква друга воля.
- Тоест, докато не се намери политическа воля, за да се регулира сектора, този процес на роене няма да спре, така ли?
- Да, докато не се намери политическа воля да се регулира сектора, той ще расте, ще расте и бюджета на НЗОК, и всичко останало, защото има още много постъпления от кешови плащания.
- Доколко комфортна е обстановката на работа на държавните болници с оглед на увеличаващата се конкуренция и с политическите атаки?
- Наистина работата в държавните болници става все по-трудна, но, ако човек си направи добре организацията на работа и пресметне какви специалности може да включи в болницата, как ще ги осигури финансово, мисля, че и държавните могат да работят добре. Отделно е, че частните болници вземат и кешови плащания, с които привличат повече лекари и сестри, така че има едно изтичане на персонал към тях. Но, ако си направим добре сметката, можем да се справим.
- Защо държавните болници са във фокуса на политическите скандали?
- Докато частните болници имат възможност да се защитят, защото няма кой да им оказва натиск, то държавните болници са под контрола на МЗ и в тях има по-малка свобода на действие.
- Каква е средната заплата в болницата, покрихте ли изискванията в КТД и готвите ли се за новото увеличение догодина?
- Да, успяхме да ги покрием. Минималната заплата за сестри е 2000 лв., за млади лекари – 2500 лв., като средната заплата надвишава 3200 лв. Успяваме да покриваме всички тези заплати, но за съжаление фонд работна заплата нарасна значително и трудно го покриваме. Надявам се с новите дейности това да става по-лесно и да увеличим още заплатите.
- БЛС и властите подписаха меморандум миналия месец за въвеждане на задължително продължаващо обучение, оптимист ли сте най-накрая да стане факт, тъй като колегите ви от години не го подкрепят?
- Разбирам нежеланието на колегите, но предполагам знаете, че в САЩ всички специалисти на определен период от време – примерно 10 години, отиват на ресертификация. Мисля, че това е много важно, защото някои от колегите, след като вземат специалност спират да се интересуват от новостите и да четат, а това не е добре за пациентите. Редовно имаме случаи на хора за клапно протезиране, които по места се лекуват с различен вид медикаменти, пациентите зазляват и пристигат при нас, когато състоянието им е неоперабилно. Ако имаше ресертифициране, това щеше да се избегне и пациентите щяха да идват за операция много по-рано, а рискът за живота им щеше да е по-малък.
- Докъде стигна програмата за белодробни трансплантации?
- Броят на пациентите у нас е много малък – около 8 до 10 на година. Преди време тръгна една програма за обучение на лекари с университетската болница във Виена, но австрийците я спряха през 2020 г. заради пандемията и все още не е подновена. Но проф. Клепетко има най-големия опит в Европа и МЗ е добре да поднови програмата.

Готвят забрана на вейпове

Внесоха питането за мандата на шефа на НЗОК
От ПП-ДБ искат Конституционнитя съд да каже кога изтича той заради предсрочното освобождаване на Станимир Михайлов миналата година

Зелена светлина на забрана на сайтовете за дрога

Пак търсят нов шеф на НЗОК

МЗ залага още 6 млн. за заплати на сестрите

"Пирогов" получи заявения анатоксин

Ще предложим повишаване на санкциите

МЗ с първи нов зам. министър
Явор Пенчев поема поста на Петко Стафановски, който е председател и на Надзорния съвет на НЗОК

Стресът има думата за психичните прояви
