Носете винаги Младенеца в сърцата си

Рождество Христово не се измерва с богати трапези, то е увенчаване на очакванията и сбъдване на надеждите, казва архимандрит Никанор

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Рождество Христово съвсем не се измерва в богати трапези. През призмата на Светото Писание това събитие е увенчаването на очакванията и сбъдването на надеждите. Когато от прародителите Адам и Ева са изгонени от рая заради нарушаване на Божията заповед и са лишени от общението си с Него, Бог предсказва, че ще даде спасение чрез семето на жената, тоест чрез нея. Забележителното е, че в целия Стар Завет се говори за семето на мъжа - Исааково, Яковово, Давидово и т.н., но в Битието се говори точно обратното. Това е пропочество за зачеването без мъж на Пресвета Богородица, което е станало под действието на Светия Дух. Става въпрос за идването на Спасителя точно от жената, само от нейната плът. Някои са разбирали погрешно Месията в своите очаквания, съвсем не в духовен смисъл. Смятали са, че ще ги избави от робството, ще е велик цар, но каквито и да са били представите им, всички в онези времена са го очаквали. Рождество Христово е великото тайнство на Боговъзплъщението - нещо непостижимо и необяснимо за евреите, как така Бог става човек. За тях това е съблазън, за елините – безумие, а ние християните твърдо вярваме в него, като непоклатима основа на нашата вяра. Без Неговото идване, в Своята ипостас Иисус Христос съединява по съвършен начин две природи - човешка и Божествена. В осъществяването на това събитие е и духовният смисъл на празника Рождество Христово. За съжаление, при повечето хора това стои далече извън ежедневието им.

- На какво се дължи липсата на това разбиране – на натрупвания от миналото или на суетата на съвремието?

- Дължи се и на двете неща, но има и други. На първо място е духовната безпросветност, водеща често пъти до крайно невежество. Следва ниската богословска подготовка и катехизация. Бих искал да отбележа, че за разлика от България, в Европа хората, като цяло, са наясно с духовното измерение на Рождество Христово независимо, дали вярват или не вярват, дали ходят на църква или не. Причината е, че са получили подготовка в семейството, в училище, в енорията, като деца. Така е дори в съседна Румъния. У нас нещата са опростени до битовото ниво, на което се и посреща празникът. Забележете, че дори повече се употребява понятието Коледа, отколкото Рождество Христово, когато хората си го честитят.

- Дълбоко вкоренена у нас е традицията за 7, 9, 12 ястия на трапезата на Бъдни вечер. Някои дори твърдят, че броят им е според свещените библейски числа. Има ли значение колко са?

- Обредността винаги е съпровождала човека – и в религията, и извън нея. Броят на ястията в случая обаче няма никакво значение. Той е въпрос на традиция и нищо повече. Важен е начинът, по който човек подхожда към въпросите, свързани с нещата, стоящи извън видимото. Суеверието, че ако някой направи определи неща, небето ще му даде това, което си е пожелал или обратно, ако не ги направи, ще му се случи нещо лошо, е живо. Нещо такова е и с броя на ястията на Бъдни вечер. Няма значение колко са те. Важното е да са постни, защото тогава все още не е приключил Рождественския пост. Всичко останало е въпрос на обичаи извън духовното значение на празник, което ако сравните, няма да е еднакво дори в две съседни села.

- В Православната църква, мнозина свързват поста само с изключването на храни от животински произход. Какво, всъщност, представлява той?

- Целта на телесния пост е да отнеме малко от силата на тялото, за да не може то да подтиска целите на човешката душа и дух. Той следва да даде превес именно на духовното, като смири плътта по отношение на нейните най-ниски желания и страсти. На първо място възвисяването се изразява в прошката, която той трябва да даде на тези, които са го обидили, както обичаме да казваме – на враговете. Той обаче трябва да положи старание така, че те да изчезнат от живота му – нещо, което се постига с всекидневни усилия. Не е възможно някой да държи лоши помисли към своя ближен и да мисли, че се приближава до Бога. В периода на пост се отделя повече време за подкрепа на душата с повече четене на Евангелието всеки ден, както и на духовна литература. Важно е да се оказва и помощ независимо дали парична, с труд или с продукти. Подкрепа се осъществява дори с думи. Около нас има твърде много хора в тежка житейска ситуация. Добре е по време на поста да отделим и малко време за тях, та дори само да поговорим. Това е духовна благотворителност, която не е по-малко ценна от материалната. Има много неща, с които човек може да украси телесния си пост и да го направи богоугоден и по-смислен.

- Празникът ще настъпи, ще го отбележим къде по-християнски, къде по-малко християнски. Какво обаче следва да съхраним след него?

- Ще прозвучи като клише, но за мен важното е Младенеца да се роди и в нашите сърца. Нека помним и след празника, че благата вест казана от Ангела на Света Богородица е реалност и е част от живота, който живее Вселената. Да отнесем в дните напред факта, че имаме едно истинско Рождение, което се е случилов историята на човечеството. То е много необикновено, тъй като чрез него се осъществява обновлението и спасението на човешкия род. Както се казва в Символа на вярата, Той се е възнесъл на небесата и седи отдясно на Отца. Наистина Той ни слуша, гледа ни, познава нашите сърца и помисли. Затова и трябва да сме изключително внимателни в нашите постъпки и помисли, да се стараем да не допускаме греховете, колкото и това да е трудно, защото те се случват не само с действия, но и в ума ни с мисли и намерения. Бог ни подава ръка във всеки един миг. Важното е да запазим сърцата си чисти, да имаме в тях вярата, любовта и надеждата. Така и Младенецът, като образ на спасението, ще се роди в нас, ще расте, ще ни обнови. И както Той се ражда в нас, така и ние да се родим в Него, да станем нова твар, да приемем новото богочовешко естество и да се спасим. Това е посланието, но всеки ще го чуе по различен начин. Най-добре можем да го възприемем, као си направим труда да посещаваме богослуженията в храма в предшестващите Рождество Христово дни. Особено полезно е това да става по време на т. нар. Царски часове, когато се четат много откъси както от Стария, така и от Новия Завет. Препоръчвам да се отиде и на литургията на Бъдни вечер и на Утренята и Литургията на 25 декември, когато е Рождество Христово. Тогава звучат църковни химни и молитви, които и възпяват, и обясняват смисъла на празника.

- Какво ще пожелаете на читателите на clinica?

- В Рождественската нощ много лекари и медицински сестри няма да са при семейтсвата си. Те ще дежурят в болниците при своите пациенти. Въпреки всичко, макар и далече от дома, от своите близки те трябва да знаят, че Христос ще бъде с тях. При всички обстоятелства Той е до всеки страдалец, до всеки човек в нужда, до всеки, който е отдал живота си за спасяване на другите. На читателите и екипа на clinica пожелавам да носят Младенеца винаги в сърцата си!